Да не стане пак като оня път...

Този текст е завършен и предаден на 13 февруари т.г. След дълго почесване независимата на Н.В. преса не го публикува. А такива неща - които по аналитичен път предупреждават, какво предстои да се случва - трябва да виждат бял свят навреме. За да няма след това: "Ау, колко се изненадваме - въх, каква стана тя!"

Има един анализаторски метод, ползван особено много от детективите. Без да мислиш първоначална хипотеза на тема "Какво става?", просто разполагаш на една маса всички късове информация, които имаш. Те са следи за скришни неща, които се случват. Подреждаш следите по един начин. После - по друг. И така, докато не се сглоби някаква вероятна картина на ставащото.

Този подход особено пасва на миналата политическа седмица( 6-13 февруари -б.р.). Политически (т.е. по повод властта) събития има. Но политика (т.е. нещата да се вършат публично, структурирано и подотчетно) продължава да няма. Повечето неща, които се случват, са скришни и потайни.

Министър-председателят не оставя особено внятни следи на повърхността и така дава тон на цялата работа. Има поведението на говорител, който пази шефа си от критики. Оттук са и характерните формулировки като "това е нормално", "да не търсим сензацията", "ще се посъветваме и ще решим". За разлика от говорителите обаче премиерът не си е особено често на работното място и току отскача по своя си работа вън от страната.

Затова пък говорителят на премиера Димитър Цонев всеки ден заема позиции, обяснява, илюстрира и заявява. И всеки ден си е на работното място. Освен онзи път, когато бил закъснял за работа и не разбрал, че шефът му бил в странство и в този момент всъщност неговият работодател се казвал Шулева. Но ситуацията е такава, че и да се опитва, за разлика от премиера си, да говори в ясните категории "има / няма" Цонев просто не може да се справи. Така и не успя, въпреки силното си желание, да ни обясни има или няма кацнал американски самолет в Сарафово.

А това е вече следа не за невнятността на отделно взет цар или говорител - а за

невнятност на ситуацията.

В това отношение имаме достатъчно късове информация, за да си създадем картина. За разлика например от косовската война, ние не знаем каква е в момента политиката на държавата относно иракската криза. Премиерът просто не можем да го разберем, какво ни казва и затова не знаем каква му е политиката. Но е ясно, че държавната политика, водена от министър Паси е една, а тази на президента Първанов - друга. И нищо не знаем относно позицията на третия по конституция държавен мъж - председателя на парламента Герджиков. Освен, че от време на време пропада в дупки на паметта и забравя, че според парламентарния правилник всякакви десет депутата могат да правят група.

Като подреждаме по-нататък следите, които имаме виждаме още съществени подробности. Макар да не могат да изработят държавна позиция по повод основните - критичните - въпроси на деня, различните власти и политици вкупом се опитват да ни скарат с американците навръх войната. Президентът кастри посланика, че вдигнал темата за корупцията и краха на съдебната власт. Обвиненият в поръчково убийство главен прокурор обявява Брус Джексън за "международен шмекер". Софийският прокурор Спартак Дочев информира същия Джексън, че говорил "идиотщини на квадрат", вземал "тлъсти подкупи" и му плащали да клевети Филчев. Комуто, както се оказва обаче, американците не дават виза, както не дават и на царския съратник Васил Божков - Черепа.

На цялото това невнятно мърморене на тема "лошите американци" пак става подгласник авторът на "евроатлантическия проект на България" - СДС. Ръководството отново се е втурнало - по причини, които очевидно не са политически - да брани Филчев и така да омотае максимално нещата.

Царят може, впрочем, за разлика от СДС да заема и категорични позиции. Например: да подкрепя кандидатурата на Бриго Аспарухов за шеф на разузнаването, макар въпросният да е свалил вече поне едно правителство (на Филип Димитров). И това става напук на категоричните послания от НАТО, че ако искаме членство, с Бриго няма да стане. Преди време царят пак зае такава една ясна позиция - да се промени закон, та човек с прякор "Лучано" да стане шеф на младежта и спорта.

Но май му дойде времето и на царя да не може вече да превръща в действия подобни принципни свои позиции. Започнаха да му бягат депутатите. Не се оттеглят обаче към родните си места, а правят нови парламентарни групи. Иначе казано: отнемат от властта на царя. Не били вече негови "функции", народът за тях бил гласувал, а не за него. Не са прави, разбира се - народът си гласува за чудо в лицето на цар Симеон Втори - но явно дори на средния български депутат може да му писне това да му го натякват всеки ден.

Не щеш ли, от ясното политическо действие - напускане на парламентарното мнозинство - произлезе и първото категорично политическо послание от царските среди. "Симеон излъга българския народ в прекия смисъл," сети се да съобщи един от отцепниците. И останалите заповтаряха, че тази работа с "незабавното и несимволично увеличаване" не била истина от самото начало.

Оттук насетне дали царят е на власт или не, зависи

предимно от волята на Ахмед Доган.

Но и Сокола нещо се е омотал - все пак свикнал е с истинска политика, а не с царски маневри - та според слуховете щял да прави Бисеров началник в ДПС. И за какво му е такъв таралеж в гащите? Като на царя - Бриго в долното бельо...

И всичкото това - само за няколко дни!
След като проведохме горната детективска операция имаме картина. Тя може да бъде описвана с термините на истинския анализ и изглежда така.

Навръх войната и пред приемането в НАТО и ЕС страната не се управлява. Никой не може да посочи с пръст и да каже: "Ето тоя (тия) тука вземат решенията и носят отговорността за последствията." При липсата на управление тече верижен разпад на институциите на управлението и на хората в тях.

След още малко в страната няма да е дори възможно да се вземат управленски решения. Те ще бъдат толкова неясни, че ще са неизпълними. Или ще бъдат контрирани от някоя друга власт. Или изпълнителите ще откажат да прокарват решенията, защото виждат, че властта се разпада. А това за тях означава само едно: вече не е ясно, кому да се подчиняваш, тъй като

не е очевидно кой управлява всъщност.

Или, както намекна омразният Джексън - решенията се вземат от шепа хора, които не са избрани от никого, защото избраните не управляват.

Преди време сериозните анализатори предупреждаваха, че ще стане точно така. Че не е възможен някакъв уникален царистки модел на управление "с всички". Че, ако се наруши европейският политически модел, нещата ще стигнат до разпад и до намъкването на организирани групи хора във властта зад кулисите. Че когато стане така, ще гърмят бомби и ще бъдат убивани важни хора, а враждебни на страната интереси ще се чувстват отново като у дома си. И няма да има инвестиции и работни места, защото никой не е луд да си рискува парите там, където няма правила и не е ясно, кой и защо управлява.

За тези си предупреждения въпросните анализатори бяха осмени от придворните на Н.В. медии, намразени от на Н.В. верноподаническия електорат и тикнати във фризера от международните институции, които, за да им върви по-лесно работата, бяха нарочили (mistake!) Симеон за свой, западен човек.

Не, че този период аз лично не го прекарах в непрестанни заяждания с народа, медиите и въпросните международни институции, но сега положението вече стана сериозно. След като хората са им дали власт, политиците трябва да направят нещо и спрат верижния разпад. По този път вече сме вървели и знаем точно, къде свършва той.

Или, ако не могат да сторят това, поне да не ни вкарват в беля с американците. Да не стане като преди половин век: сегашният цар пак беше на власт, но пак не управляваше (е, тогава поне си имаше причини - малък беше още). И в крайна сметка се оказахме скарани с абсолютно всички важни фактори по време на война...

Че накрая и руснаците ни докараха.