Данъчните се прицелват в дребните търговци за сметка на едрите

Данъчните проверки през следващата година ще са фокусирани върху “кешовия бизнес”, в който влизат малки бакалии, питейните заведения и барове. Причината е, че връзването на касовите апарати на търговците с данъчните не е вдигнало приходите в бюджета, каквито бяха очакванията на правителството, въвеждайки мярката, струвала милиони на бизнеса и натоварила потребителите с по-високи цени.

 

Нулевият финансов резултат за хазната се дължи на това, че с темпа, с който растат оборотите, се увеличават и разходите, обясни Николай Петков от Националната агенция за приходите (НАП) по време на форум за сивата икономика, организиран от Асоциацията на индустриалния капитал у нас (АИКБ). По думите му се предвиждат по-организирани и мащабни кампании, при които акцент няма да бъдат оборотите, а фиктивните разходи, намаляващи финансовия резултат.

 

Правителствените мерки за директно отчитане на оборотите и по-строгите наказания за нарушителите имат най-голям практически ефект за изсветляването на бизнеса, показва проучването на АИКБ.

 

Държавна подкрепа за измамите с горивата, алкохола и цигарите

 

И докато НАП се точи на дребните търговци, при “едрите риби”, от които има най-големи постъпления в държавния бюджет, като горивата, алкохола и цигарите, се наблюдават някои “странности”, по думите на бившия зам.-министър на финансите Кирил Желев.

 

Въпреки увеличаването на акциза на горивата и свързването с НАП на всички бензиностанции и складове за горива приходите в държавния бюджет са намалели от 2.9 млрд. лв. през 2008 г. на 1.8 млрд. лв. до 2011 г., което е около 40%. В същото време разликата от производството и вноса на горива е 2% за същия период от време, по данни на Министерството на финансите, посочи Желев. Той попита представителя на ведомството колко от разликата от 38% се дължи на данъчни измами и колко на свитото потребление, но отговор не получи.

 

Друга странност в поведението на Министерството на финансите е при отчитането на приходите от продажбата на горива в бюджета. Например при отчета на месечна база от 31 май 2010 г. са дадени приходи от 806 млн. лв. Ако се погледне обаче годишния отчет за изпълнението на бюджета за 2010 г., ще се види, че приходите са с около 200 млн. лв. по-малко. Какво е обяснението за това, попита Желев, но отговор отново не получи.

 

Подобна е картината и при цигарите. От произведени 19 100 тона през 2008 г., през 2011 г. производството им пада на 9 800 тона. Желев попита представителя на финансовото ведомство как си го обясняват и се усъмни, че едва ли това се дължи на намалелия брой пушачи.

 

Финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че приходите от акциза на алкохол в бюджета са се увеличили 15 пъти. Ако беше истина, това означава да има постъпления от 3 млрд. лв., докато в същото време се отчитат 220 млн. лв., посочи Желев.

 

Според него данъчните измами с горивата, алкохола и цигарите не стават без институционална подкрепа.

 

Данъчните измами у нас на европейско ниво

 

За последните три години обаче имаме “стремително намаляване” на данъчните измами с 30 – 35%, каза Николай Петков от НАП. По думите му това се дължи на поставянето на данъчните престъпления като приоритет в работата на НАП и по-добрата координация между данъчни, МВР и прокуратура.

 

Резултатът е, че броят на данъчните измами у нас вече е достигнал средното европейско ниво, посочи Петков. Той даде за пример Англия и Германия, с които процентно сме се изравнили.

 

Другото “поевропейчване” при данъчните измами, но в негативен контекст, е в областта на вътрешнообщностните доставки, каза Петков. Той посочи, че за вътрешнообщностните доставки НАП нямат информация.

 

Невъзстановеният ДДС е на безпрецедентно ниско ниво за последните 10 години, каза Христо Костадинов, зам.-изпълнителен директор на НАП.

 

Една трета от бизнеса е в сивата икономика

 

Около една трета от бизнеса е в сивата икономика, показва проучването на Асоциацията на индустриалния капитал в България. За последните две години делът на сивата икономика намалява с 6 – 7%, каза Емилия Ченгелова, експерт по проекта "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", осъществен от АИКБ с помощта на Европейския социален фонд. Според нея това е “малка крачка, но на фона на все още тежката външна среда е постижение за страната”.

 

Делът на сивият сектор у нас е 32%, докато средно за страните от ЕС сивата икономика е около 15%, посочи Ченгелова цитирайки данни на Европейската комисия от юни 2012 г.

 

Икономиката губи своята конкурентоспособност заради големия дял на сивия сектор, а от друга страна - намаляването ѝ дава възможност да се увеличат приходите в бюджета без да се налагат допълнителни данъци или повишаване на съществуващите, посочи Василе Велев, председател на АИКБ. Той отбеляза, че няма нито една държава, в която да не съществува сива икономика, но ако успеем да се доближим до процента ѝ в Скандинавските страни - около 10% от БВП, това ще означава още млрд. лв. допълнително в българския бюджет.

 

И ако при сивата икономика се отчита намаляване като цяло за последните две години, то близо двойно са се увеличили работещите с фиктивни трудови договори, каза Ченгелова. През 2010 г. работещите на такива договори са били 18%, а през тази година са над 31%.

 

Около една четвърт от доходите се укриват като посочените за това причини са тежките процедури за обслужване на бизнеса, влошаването на макроикономическата среда, ниският жизнен стандарт.

 

Строителството, здравеопазването, туризмът и млекопреработването са браншовете генерариращи най-много сиви практики според бизнеса, работниците и народа. Пощенските услуги е бранша с най-малко сиви практики. Тук трябва да се отчете обаче факта, че колкото по-малко се познава спецификата на дейността на даден бранш, толкова по-ниски са стойностите на оценките на сивия сектор в този бранш.

 

Проучването показва още изключително висока степен на толерантност на обществото към сивата икономика. Макар че близо 40% по никакъв начин не приемат лошите практики, в същото време една трета определя сивия сектор като напълно приемливо явление в живота. Малко над една четвърт запазват мълчание по въпроса, защото са въвлечени в такива практики.

 

Според 61% от населението, сенчестият сектор има сериозно присъствие във всички икономически дейности и се е превърнал в неизбежен елемент от действителността.

 

За последните пет години една четвърт от населението под една или друга форма е участвала в сивия сектор. Основните причини за работа в сенчестия бизнес са икономически, но също така и социално-психологически. Над половината от хората са започнали работа без трудов договор, защото това е била единствената им възможност за получаване на доходи. 30% са приели да работят без договор с мотива за повече доходи в реално време. Други над 13 на сто са направили този избор, защото семейството им разчита изцяло на тях.

 

Независимо, че доброволно са започнали да работят без договор, само 41% са доволни от заплащането, а 55% са заявили, че биха сменили работата в сивия сектор за друга с по-ниско заплащане, но по-сигурна.

 

Монтана е лидер по най-много хора ангажирани по някакъв начин в сивия сектор – 62%, следвана от Ямбол – 44% и Велико Търново, Пазарджик и Кюстендил – с по 38%, показва още проучването на АИКБ.

 

Затвор за укриване на осигуровки

 

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров фактът, че 33% от икономиката е в сивия сектор показва, че това има много резерви за намаляването му. Минималните осигурителни прагове влияят положително за изсветляването на икономиката, смята Димитров. Според него 2 млрд. лв. от осигурително вноски все още се укриват.

 

За това КНСБ иска криминализиране на укриването на осигуровки. Пламен Димитров каза, че има уверение от депутати от ГЕРБ, че тази законова поправка ще бъде внесена до края на годината от депутати от ГЕРБ.