Държавата се сети да подпомогне иновациите с 5 млн. лв.

След три годишно забвение държавата се сети отново да подпомогне иновациите, които са един от приоритетите на Европа през следващия програмен период, а бъдещата ни оперативна програма е наречена “Иновации и Конкурентоспособност” 2014 - 2020. На Националния иновационен фонд са отпуснати 5 млн. лв. за 2012 г., като последно средства за нови проекти е имало през 2008 г. В същото време успеваемостта от досегашните проекти е около 80%, а ефектът за фирмите е нарастване на приходите им от 5 до 8 пъти.

С новите 5 млн. лв. вече е открита шестата конкурсна сесия, като срокът за подаване на проекти е до края на октомври. По нея могат да кандидатстват фирми, висши училища, БАН, научни организации и колективи.

Ще се финансират два типа проекти. Едните са научно-изследователски развойни проекти, които са съсредоточени върху технологичното развитие на нови продукти, процеси и услуги. Максималният размер на безвъзмездната помощ е 500 хил. лв., а срокът за изпълнението им е от една до три години.

Вторият тип са проекти за техническа осъществимост, които изследват възможността за бъдеща реализация на даден научно-приложен проект. Максималният размер на безвъзмездната помощ е 50 хил. лв., а срокът за изпълнение е от 6 до 12 месеца.

В рамките на обявената шеста конкурсна сесия могат да кандидатстват и български организации, които участват в международните проекти с марката ЕВРИКА. До 20 септември по тази европейска инициатива документи са подали 8 организации.

Амбицията ни е до края на годината договорите да бъдат сключени, каза Марияна Велкова, изпълнителен директор на Агенцията за малките и средните предприятия. Агенцията отговаря за администрирането на фонда и за това документите се подават на нейния интернет адрес.

Приоритетно ще бъдат оценявани проекти от информационните и комуникационните технологии, приборостроенето, екотехнологии и третиране на отпадъци, енергоспестяващи технологии и такива за интелигентно управление на градската среда.

Невероятни 80% успеваемост на проектите

Националният иновационен фонд беше създаден през 2005 г. за изпълнение на иновационната стратегия на България. До 2008 г. са били подадени 675 проектни предложения, като от тях финансиране за 60.5 млн. лв. са получили 369 проекта. Най-много проекти са били финансирани в областта на информационните и комуникационните технологии, биотехнологиите и хранително-вкусовата промишленост, електрониката, електротехниката и машиностроенето.

От всички сключени договори 295 са изпълнени успешно, което е над 80% успеваемост. По тях са изплатени 32.5 млн. лв., което е над 55% от първоначално договорените средства.

Това е изключително висок процент на успеваемост при реализирането на подобен род иновативни проекти, коментира Марияна Велкова. За сравнение усвоените средства за иновации по първа ос на оперативна програма “Конкурентоспособност” са под 3%, а година преди крайния срок все още не са договорени дори половината от средствата. Това показват данните в системата за еврофондовете ИСУН.

Според Велкова високата успеваемост по Националния иновационен фонд е заради натрупания опит през годините и по-облекчените условия за кандидатстване и реализация на проектите, в сравнение с финансираните с европари.

Според фирми, участвали и по двете програми, европейската куца, заради по-голямата бюрокрация и необучената администрация, особено до 2011 г. В последните години има положителна промяна по “Конкурентоспособност”, смятат представители на бизнеса.

Общ проблем и за двете програми е обаче осигуряването на съфинансирането на проектите. Заради това и непредвидени разходи през годините са прекратени 74 проекта, финансирани от Националния иновационен фонд.

Най-много грешки се допускат при определянето на бюджета на програмата, каза проф. Георги Райчевски от физико-химичния институт на БАН. Определянето на допустимите разходи крие много капани, посочва той и съветва бюджетът да се прави съвместно от научен технолог и финансист за да няма после изненади.

Бърз иновативен растеж

Три са основните ефекта от оползотворените над 32 млн. лв. Най-същественият е постигането на бърз иновативен растеж за над 300 фирми, като при някои от тях приходите са се увеличили от пет до осем пъти, изтъкна проф. Райчевски.

Освен това усвояването на средствата има дисциплиниращ ефект за мениджърите, защото мобилизира екипа и не могат да правят недопустими разходи по проекта.

Тази програма е и една от малкото, която изгражда устойчиво взаимодествие между бизнеса и висшите училища и научните организации. Досега са установени около 130 такива успешни партньорства, посочи проф.Райчевски.

Пример, че от науката може да се печели, е Институтът по целулоза и хартия. Той е създаден през 1965 г. и въпреки прехода е успял да оцелее без издръжка от бюджета, като е съхранил експертите и името си. Днес е институтът е единият от трите в света със сертифицирана лаборатория за контрол на качеството на опаковките. Другите са в Китай и в Полша. На българския институт се е доверила и шведската компания “Икеа”. Със средства от фонда институтът е разработил два иновативни продукта. Единият е хартия с бариерни свойства за производство на пликове и торби, а другият е водоустойчив картон за опаковане на хранителни продукти. Общата инвестиция в двата продукта е 450 хил. лв., от които 230 хил. лв. са от националния фонд.

Най-големият производител на каучукови изделия и противогази у нас “Зебра” също е реализирал два проекта с помощта на фонда с общ бюджет от близо 600 хил. лв., от които 367 хил. лв. е помощта от държавата. Сега “Зебра” смята да кандидатства отново, защото от изпълнението на досегашните разработки е постигнала намаляване на производствените разходи. Освен това новите продукти имат и екологичен ефект, защото се използват рециклирани материали.

Друг успешен пример е на “Интериор проект”, където с помощта на фонда са разработени иновативни продукти на забавители за горене, които се използват като превенция срещу пожари. В момента патентът се сертифицира в Европа и САЩ.