Държавата умува нови регулации за златните концесии и ЕРП-тата

Парламентарната икономическа комисия обсъди в сряда мерките от "Плана Сидеров срещу колониалното робство" за прекратяване на договорите на концесиите за добив на злато и други редки метали и отнемането на лицензионните разрешителни на частните електроразпределителни предприятия (ЕРП). Пак по искане на "Атака" същия ден бе разгледано и предложението за възобновяване на работата на "Кремиковци".

Дискусията около концесиите и ЕРП-тата показа, че призивите на Сидеров за национализация няма как да се случат, но държавата ще обмисли как да промени сега действащите регулации в тези сфери.

Икономическата комисия възложи на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) да изготви становище по предложеното от "Атака" разваляне на концесионните договори за златодобива, визиращо основно дейността на "Дънди Прешъс Металс" в Челопеч и Крумовград.

Умишлено или не, но председателят на комисията Алиосман Имамов от ДПС пропусна при гласуването да сложи срок за предоставянето на подобно становище. За вземането на лицензите на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" обаче комисията отложи решението си до излизането на резултатите от пълната проверка на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), извършвана в момента в трите дружества.

Очаква се одитът на инвестиционната програма, изпълнението на лицензиите и работата с клиентите да приключи в края на април и до средата на май да има доклад на регулатора, каза председателят на ДКЕВР Боян Боев. От думите му стана ясно, че вече има констатирани нарушения на ЕРП-ата и при всички положения ще има наложени санкции, но дали нередностите ще са достатъчни за започване на процедура по отнемане на лицензи, засега не може да се каже.

В същото време членовете на комисията отхвърлиха предложението на "Атака" държавата да преобразува ЕРП-ата и да придобие 51 процента от капитала им.

Колко ще струва гоненето на колониалистите?

Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров каза пред депутатите, че ведомството все още няма становище по предложението за златните концесии. "Трябва да се направи финансов и икономически анализ за ефекта от прекратяването на тези договори и завеждане на искове срещу държавата от сегашните държатели на концесионните права", каза той.

Жельо Бойчев от БСП допълни, че трябва да се знае какви са постъпленията от данъци и такси, както и от концесионни възнаграждения. Трябва да е ясно какъв е фискалният ефект и какъв е оказваният контрол върху концесионерите, допълни той. Съпартиецът му Петър Кънев обаче коментира, че по данни на вицепремиера Зинаида Златанова годишните приходи от всички видове концесии – минерални извори, строителни материали и ценни подземни богатства са едва 100 млн. лв. и "това чудо не може да продължава така".

Опитите на държавата да вдигне концесионните такси не се ограничават само с това правителство, те са от години, като настоящото ръководство на МИЕ също даде заявка за приемането на изцяло нов закон за концесиите и за поправки на закона за подземните богатства.

Относно предложението за преобразуване на ЕРП-ата в преобладаващо държавни, зам.-министър Красин Димитров посочи, че в момента законодателството не предвижда варианти за отчуждаване на дружествени дялове. "Нямаме индикации, че собствениците искат да продават. Каквото и решение да се вземе, трябва да е юридически издържано", добави той.

Нов финансов механизъм: Одържавяване през борсата

Николай Александров от "Атака" продължи да упорства, че било възможно чрез борсов механизъм да се изкупят обратно акциите в ЕРП-ата до 51 процента, но не стана ясно какъв може да е този нов инструмент на одържавяване през финансов пазар. Той също така предложи "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) да изкупи активите в електроразпределителната мрежа със собствен капитал.

Димитров обаче припомни, че в състава на БЕХ (която преди четири месеца взе 500 млн. евро облигационен заем, за да покрие текущи и стари плащания – бел. ред.) е силно задлъжналата НЕК и "нещата са много по-сложни". Той също така посочи, че това би било операция с неясни измерения.

В крайна сметка преобразуването на ЕРП-ата в мажоритарна държавна собственост бе отхвърлено, а другата идея за отнемане на лицензите им – отложена, след като Боян Боев подхвърли на депутатите идеята за изчакване на одита на ДКЕВР.

Председателят на регулатора обаче посочи, че в момента в българското законодателство има дупка, тъй като е разписано, че на електроразпределителните дружества може да се отнема лицензиите, ако не спазват вменените им изисквания, и да се назначава друг оператор на активите. От там насетне обаче не е ясно как този оператор ще извършва дейността по разпределянето на електроенергията, как ще му се плаща на него и съответно как се уреждат отношенията със собственика на мрежата, тъй като отнемането на лиценз не означава отнемане на активи.

Боев каза още, че е наредил на комисарите да покрият правните пропуски в процедурата по отнемане на лиценза за електроразпределителна дейност .

Румен Гечев от БСП предложи отлагането на гласуването до приключване на одита в ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", "който може да ни подскаже намиране на решение".

ДКЕВР точно преди година реши да стартира процедура по отнемане на лиценза на ЧЕЗ заради извършени нарушения от мрежовия оператор и доставчик за Западна България при сключване на вътрешни договори без обществени поръчки. Няколко месеца по-късно обаче тя бе прекратена заради липсата на достатъчно сериозни основания за предприемането на тази крайна мярка срещу компанията.