Дефицитът по текущата сметка остава основна заплаха за икономиката на България

Основната заплаха за икономическото развитие на България остава дефицитът по текущаща сметка. Този извод правят експертите, подготвили последното проучване на анализаторския център на австрийската банкова група «Райфайзен» за икономиката на Югоизточна Европа (ЮИЕ), огласеновъв вторник. Групата е представена в региона чрез Райфайзен Интернешънъл Банк Холдинг, която има дъщерни банки в седем страни, включително в България, с общи активи от 14 млрд. евро, 600 банкови офиса и 12 000 служители.

Тази година се очаква страните от ЮИЕ да отбележат реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от около 6% и да останат един от двигателите за развитието на Европа, се казва в проучването на анализаторския център.

Присъединяването на България и Румъния към ЕС и промените в ЦЕФТА (Централноевропейското споразумение за свободна търговия) ще затвърдят този процес.

България и Румъния направиха значителни усилия, за да адаптират законодателството и администрацията си към изискванията на ЕС, но все още е необходимо да се направят значителни усилия в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията, прането на пари и организираната престъпност. Въпреки това Европейската комисия потвърди 1 януари 2007г. като дата за присъединяване на двете страни към ЕС. Макар, че на този етап ЕК се въздържа от налагането на предпазни клаузи, България и Румъния ще влязат в ЕС при по-тежки условия, в сравнение с досегашните страни-членки, се казва още в доклада на икономистите на групата “Райфайзен”.

Икономическият растеж на България се ускори през второто тримесечие на 2006 г., като БВП достигна ръст от 6.6% на годишна база (в сравнение със същия период на 2005 г.), като по този начин надхвърли прогнозата на правителството за ръст от 5,5%. Основните двигатели на този растеж бяха индустрията и сектора на услугите, които нараснаха съответно с 9,0% и 4,7%. Анализаторите от Райфайзен Рисърч очакват ръстът на реалния БВП през 2007 г. да бъде не по-малък от 5.5%, а през 2008 г. да е 6%.

Очакваната от австрийските анализатори инфлация за 2007 г. е 5%, като се има предвид, ценовият натиск, дължащ се на инфлационните очаквания от влизането в ЕС, и 4% през 2008 г.

Най-голямата заплаха остава дефицитът по текущата сметка, въпреки бума в износа през това лято, отчитат анализаторите. В дългосрочна перспектива от “Райфайзен Рисърч” очакват ръстът на инвестициите да доведе до по-балансиран търговски дефицит и дефицит по текущата сметка. Както и в предишни години дефицитът по текущата сметка тази година по всяка вероятност ще бъде изцяло покрит от преките чуждестранни инвестиции.

Групата Райфайзен разглежда новият формат на ЦЕФТА като голяма възможност за развитието на Югоизточна Европа

Европейският съюз е най-значимият търговски партньор на страните от ЮИЕ. През 2005 г. търговският баланс между ЕС и страните от ЮИЕ възлезе на 79 млрд. евро, което представлява ръст от 53% в сравнение с 2001 г., когато ЕС предостави облекчен достъп до пазара си. Оттогава експортът на страните от Западните Балкани се е увеличил с 38%.

Все още преките чуждестранни инвестиции на глава от населението са значително по-ниски в сравнение с Централна Европа –  малко повече от 1000 евро на глава от населението, в сравнение с 2 900 евро в Централна Европа, се казва още в изследването. По тази причина, според анализаторите, страните от ЮИЕ фокусират вниманието си върху привличането на повече чуждестранни инвестиции, посредством които да могат да насърчат производството си и вноса на know-how, да повишат заетостта, да подобрят инфраструктурата и да спомогнат за намаляването на бедността. Все пак, за да се увеличи потокът на чуждестранните инвестиции, е необходима политическа стабилност, подобряване на инфраструктурата и качеството на образованието. Първите промени вече са налице, посочват изследователите.

За пореден път капиталовите пазари в ЮИЕ се представиха много добре през първите 9 месеца на 2006 г. Фондовата борса в Букурещ показа добри резултати, като индексът БЕТ, който е базиран на еврото, нарасна с 23,6% от началото на годината, а пазарната капитализация се увеличи с 24,2%. Хърватският капиталов пазар постигна възвращаемост от 47% през първото деветемесечие на 2006 г., а  българските и сръбски индекси достигнаха рекордни нива. Капиталовите пазари в Босна и Херцеговина също бяха обхванати от оптимистични очаквания, отчитат австрийските анализатори в проучване на групата “Райфайзен”.