Делото срещу ексшефа на АПИ – пореден сбъркан обвинителен акт

Агенцията не пожела да е ищец срещу Лазаров, МРРБ не прати никого

Снимка: БГНЕС

Пореден прокурорски провал в последните месеци беляза разпоредителното заседание на Софийския градски съд (СГС) по делото срещу бившия председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Лазар Лазаров в четвъртък.

Съдия Николай Николов така и не успя да насрочи дата за разглеждането на процеса по същество, тъй като се оказа, че фактологията, изложена в обвинителния акт, е твърде разпокъсана и от нея не става ясно в какво точно е обвинен Лазаров.

През април той бе привлечен към наказателна отговорност за безстопанственост, свързана със строежа на участък от магистрала "Марица". Според обвинителния акт, изготвен от спецзвеното "Антикорупция" в Софийската градска прокуратура Лазаров е ощетил бюджета с 41.6 млн. лева.

Става въпрос за лот 1 от магистрала "Марица" между Оризово и Димитровград, който е бил включен в договора за строеж, подписан на 1 август 2011 г. с изпълнителя на целия проект – италианското кооперативно дружество "Чи ем Чи ди Равена".

Изграждането на въпросния участък се забави, а италианците се оправдаха с "форсмажорни обстоятелства" – падналият сняг през зимата на 2013 и пролетта на 2014 г., който "преовлажнил" твърде много почвата.

Затова АПИ обявява обществена поръчка за допълнителните дейности по "стабилизацията" на изграждащия се път между Оризово и Димитровград. Конкурсът бе спечелен от фирма "Пътища Пловдив" АД, с която агенцията подписва договор на 30 юни 2015 г.

По този повод съдия Николов отбеляза, че не става ясно как точно според прокуратурата е осъществено престъплението. Проблемът е, че на едно място в обвинителния акт се посочва, че Лазаров е осъществил деянието с бездействие, а след това е обвинен за сключен договор, който предполага действия.

Друг сериозен порок в работата на държавното обвинение се оказа липсата на конкретни факти, обосноваващи твърдението, че подсъдимият е осъзнавал и умишлено е целял крайния резултат, а именно нанесените спред прокуратурата щети.

Логично, самият Лазаров потвърди, че не разбира в каква е обвинен. По думите му не е ясно дали вмененото му престъпление е заради това, че е извършвано изобщо укрепване на участъка от магистралата или заради конкретните методи, които са приложени.

За капак изпратеният от АПИ юрисконсулт дори не пожела институцията да бъде конституирана като граждански ищец в процеса, тъй като официалното ѝ становище е, че не е ощетена от бившия си шеф. Контролиращото я Министество на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) пък въобще не сметна за необходимо да праща свой представител в съдебната зала.

Делото срещу Лазар Лазаров е поредният епизод от своеобразния сериал на прокуратурата от сгрешени, върнати и провалени знакови процеси. Само преди два месеца СГС ѝ върна обвинителния акт срещу бившия изпълнителния директор на НДК Мирослав Боршош отново заради неясноти. Междувременно бе оправдан служебният вицепремиер и здравен министър от кабинета на Огнян Герджиков – Илко Семерджиев, който бе изправен пред съда за заплахи срещу шефката на Изпълнителната агенция по лекарствата Асена Стоименова.

От началото на т.г. пък този неформален списък бяха добавени неясните и върнати от спецсъда обвинения срещу бившата съдийка Румяна Ченалова, по делото "Дянков, Трайков, Прокопиев" за ЕВН, срещу някогашния енергиен министър Румен Овчаров, срещу бившия шеф на Фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров, както и срещу пловдивския кмет Иван Тотев. Върховният касационен съд (ВКС) пък окончателно оправда бившия военен министър Николай Ненчев по делото за униформите.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?