Депутатите започнаха да събират подписи за промените в конституцията

Членовете на временната парламентарна комисия за промени в конституцията подписаха днес законопроекта за промени в основния закон. С този символичен акт се постави началото на събирането на 60 депутатски подписа, необходими за да бъде внесен законопроектът в Народното събрание.

Промените в конституцията, които засягат имунитета, несменяемостта на магистратите и мандатността на ръководните административни длъжности в съдебната система, бяха приети миналия вторник. За тях гласува единодушно цялата комисия, в която участват депутати от всички парламентарни групи.

В мотивите е записано, че рамката на промените в основния закон няма да реши кардинално и в цялост проблемите на съдебната власт, но представлява важна стъпка в тази посока.

Според една от поправките съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след 5 години стаж или след атестиране от Висшия съдебен съвет. С друга промяна се въвежда т.нар. функционален имунитет, според който магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако не са извършили умишлено престъпление.

Главният прокурор и една пета от членовете на ВСС могат да искат снемане на имунитета на магистрат, гласи друго предложение на комисията.

Депутатите определиха и процедурните правила, по които ще се движи приемането на промените в конституцията от парламента. Очаква се правилата да бъдат одобрени утре и от пленарна зала.

Според тях, изисквания по конституция едномесечен срок за гледане на законопроекта на първо четене започва да тече от внасянето на проекта в деловодството на парламента.

На първото гласуване законопроектът ще се обсъжда и приема като единен текст.

Между него и второто гласуване депутатите ще могат да предлагат промени само по тези текстове, а не и по други глави на конституцията. При второто гласуване депутатите ще обсъждат и гласуват параграф по параграф законопроекта.

Преди третото гласуване народните представители могат да внасят само редакционно технически поправки в законопроекта.

Финалното трето гласуване на поправките в конституцията ще става поименно.

Една седмица е срокът между първото и второто гласуване. Третото може да се извърши още на следващия ден след второто, въпреки че комисията се отказа изрично да запише този срок с мотива, че не е необходимо да се фиксира.

За да бъдат приети, на всяко едно от трите гласувания поправките трябва да бъдат одобрени най-малко от три-четвърти от народните представители или минимум 180 от всичките 240.

Преди седмица шефката на временната парламентарна комисия Камелия Касабова прогнозира, че промените ще станат факт до 23 септември.

Депутатите ускориха темпото по приемането на законопроекта след посещението на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген в началото на юли т.г. Ферхойген предупреди, че ако конституцията не се измени до септември, промените няма да се включат в годишния доклад на Брюксел за България, което ще се отрази негативно на приключването на преговорите през 2004 г. и може да застраши целта на страната да влезе в ЕС през 2007-ма.

Днес народните представители гласуваха удължаване на работата на временната комисия, до окончателното приемане на поправките в конституцията. Предложението е записано да се насрочи първото заседание на комисията за 2 септември, а на 4 септември да се поканят на дискусия представители на съдебната власт.