Десетгодишен пик отбеляза добивът на полезни изкопаеми у нас

Най-високото си ниво през последното десетилетие отбеляза общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2022 г., като най-съществен принос за това имат въглищата, заради енергийната криза, породена от войната на Русия в Украйна. Значителен ръст има и в приходите от продукцията на минния бизнес, което на свой ред води до повече отчисления в бюджета под формата на концесионни възнаграждения. Браншът остава сред най-високо платените в страната, продължават и инвестициите в опазване на околната среда. Това сочи годишният доклад на Българската минно-геоложка камара (БМГК) за 2022 г., в който са използвани данни на Министерството на енергетиката, обявен в Деня на миньора, честван на 18 август, когато се почита Св. Иван Рилски.

Добивът през миналата година е достигнал 126.6 млн. т, което е с 8% повече спрямо предходната година и макар да е по-нисък от миналогодишното увеличение с 10 на сто, достига връх за последното десетилетие и затвърждава тенденцията на растеж в сектора.

Най-съществен е ръстът на въгледобива (лигнитни въглища), с 28% спрямо 2021 г., достигайки обем от 35.7 млн. т. Това се дължи на кризата с високите цени на природния газ, което доведе до възобновяване дейността на редица ТЕЦ в Европа и балканския регион. Дори държавните Мини "Мариця Изток" за пръв път в 70-годишната си история реализираха износ на въглища в Сърбия през миналата година.

Нарастване има и при рудодобива – с 13% или общо 41 млн. т., което се дължи на по-големия добив на медни руди през 2022 г. Добивът на индустриални минерали отчита ръст, но с 9%, достигайки 14 млн. тона.

Количеството на добитите индустриални минерали обаче намалява с 9 на сто през 2022 г. до близо 38 млн. т. Продължава и негативната тенденция от 2019 г. насам за спад на скално-облицовъчни материали – сега намалението е 14%. Добивът на течни горива остава без съществена промяна през годината, отчита браншът.

Добитата през миналата година продукция е за близо 4.2 млрд. лв., по предварителни изчисления, което е с 13 процента повече спрямо предишната година. Принос за това имат и повечето изкопани количества руда и въглища, но основната причина е по поскъпналите неметални материали и суровини. Традиционно рудодобивът е с най-висок дял в осигурените приходи - 61%. Следват го неметалните минерали и суровини с 18% и добивът на твърди горива със 17%.

Според данните на енергийното ведомство, интензитетът на външната търговия с минерални суровини се увеличава значително, както при вноса, така и при износа.

Продуктите на минерално-суровинната индустрия през отчетния период формират общо над 7 млрд. евро износ, което е ръст със значителните 134%. Това се дължи на значителното увеличение при горивата, които заемат най-съществен дял (70%) от общото количество на изнесени стоки за сектора. Растеж на износа има и при индустриалните минерали (32%), докато металните полезни изкопаеми бележат спад от 8% в стойностно изражение.

Вносът през 2022 г. достига двоен размер в сравнение с нивото си от предходната година или 12.2 млрд. евро. Основният ръст (139%) се отчита отново при горивата, които са с най-съществен дял във външната търговия с минерални суровини. Увеличение има в стойността на останалите внесени суровини, поради по-големите количества.

Статистиката сочи, че остава тенденцията за значително превишение на вноса спрямо износа, което отразява неизползвания потенциал на минния отрасъл в полза на платежния баланс на страната.

Браншът е платил на държавата 130 млн. лв. концесионни възнаграждения, което е с 14 процента повече спрямо предходната година. Той се дължи на по-големите плащания, свързани с добива на енергийни суровини и на метални полезни изкопаеми.

Продължават да намаляват заетите в добивната индустрия с нови 3 процента, но производителността нараства. Най-голям е спадът на работещите във въгледобива – за последните десет години те са с 33 на сто по-малко. В рудодобива се запазва заетостта, но и там има спад, предимно заради въвеждането на модерни технологии.

По-ниската заетост се компенсира с по-висока производителност на труда. Тя е нараснала за година с 24 на сто и един човек в бранша е произвел продукция за 191 344 лв. Това е значително повече от средната производителност за индустриалния сектор.

Средната годишна заплата в отрасъла също остава сред най-високите в страната. Средногодишното трудово възнаграждение през миналата година е било 28 488 лв. - или с 10 процента повече в сравнение в 2021 г. Заплатата остава с 40 на сто над средното за страната и е на четвърто място от икономическите дейности след IT сектора, финанси и енергетика.

Около 75% от трудещите се в сектора са заети в големите предприятия, а останалите в малки и средни. Най-много остава работещите във въгледобива - 40% от заетите в минната индустрия, следва рудодобивът с 33% и добивът на неметални полезни изкопаеми с 21%. Най-малко са наетите в добива на нефт и газ и спомагателните дейности в добива – общо 6%, сочат още данните на БМГК.

За съжаление обаче браншът отчита ръст на трудовите злополуки с 10 процента до 102, но въпреки това техният брой остава от най-ниските в последните десет години.

Сред членовете на камарата от години има компании с нулев травматизъм по време на работа – сред тях са "Асарел - Медет", "Дънди Прешъс Металс Челопеч", "Каолин", "Имерис Минералс България" и др.

Наред с положителните примери, които могат да се дадат, обаче има много предприятия, които е необходимо да положат по-сериозни усилия и значителни инвестиции в тази сфера, отбелязва се в доклада.