Диалогът Атина - Анкара в перспективата на 2004 г.

След период на относително затишие, през следващите месеци се очакват важни развития в гръцко-турските отношения. Знак за това даде самият министър-председател на Гърция Костас Симитис, след като на последното заседание на министерския съвет заяви, че през следващите две години ще акцентира върху външната политика.

Предвиденият двугодишен срок не е случаен. Първо, съгласно резолюцията от Хелзинки, ако до 2004 г. висящите въпроси между Гърция и Турция не бъдат решени, те ще бъдат поставени пред Международния съд в Хага. Второ, до края на 2002 г. ще бъде взето решение относно присъединяването на Кипър към Европейския съюз.

При това положение е логично Атина да поеме инициативата, за да не бъде въвлечена в един безрезултатен диалог, както се е случвало преди, още повече, че инициатор на сегашните преговори е Хелзинки.

По въпроса за Кипър възможностите за гръцка намеса са ограничени, тъй като всичко зависи от хода на диалога Клиридис-Денкташ. Той би могъл да доведе до постигането на споразумение, но също така да създаде спънки по пътя на Кипър към Европейския съюз. Дори в крайна сметка да не бъде постигнато съгласие, Атина с всички сили трябва да съдейства за присъединяването на Кипър към ЕС.

От друга страна в интерес на Атина е въпросът за Егейско море да бъде отнесен към Международния съд в Хага, което така или иначе ще стане през 2004 г. Това обаче означава преговори с Анкара, които не трябва да се тълкуват като отстъпление от страна на Атина. Ако искат да се сложи край на напрежението между Гърция и Турция по въпроса за Егея, гърците трябва да разберат, че диалог не означава задължително отстъпки, а възможност за намиране на решение.

Диалогът по въпросите от второстепенно значение вече се изчерпва, след като внесе относително спокойствие в гръцко-турските отношения. Този факт не е никак маловажен, като се има предвид ситуацията отпреди три години. Това обаче не означава, че Анкара се е отказала от претенциите си в Егейско море, за което свидетелства нарастващият брой нарушения на въздушното пространство. Атина трябва да сложи край на това положение, като ускори диалога с Анкара, по време на който трябва да се намери общо решение на всички въпроси.

В този контекст Атина трябва да постави и въпроса за разширяването на гръцките териториални води на 12 морски мили съгласно международното право. По този начин ще се реши автоматично и старият проблем с разликата между намиращата се на разстояние шест мили граница на териториалните води и тази на въздушното пространство, която е на разстояние десет мили. Този проблем може да създаде спънки при разглеждането на гръцко-турския спор за границите на шелфа от Международния съд в Хага.

Условията, които поставя Бюлент Еджевит, и липсата на промяна в неговите позиции не благоприятстват напредъка на гръцко-турския диалог. Проблемът за Егейско море не е политически, както твърди той, а чисто правен и може да бъде решен единствено въз основа на нормите на международното право, а не с политически средства.

По БТА