Доган настоява за инвестиции без гаранция за възвращаемост

Ескалиращият натиск на Ахмед Доган за осъществяване на разходи от фискалния резерв в земеделието и инфраструктурата, крият огромни рискове пред стабилността на българската икономика.

Неговата позиция не лежи на финансов анализ, целящ запазване на макроикономическата стабилност, а по-скоро на преценка за възможността на назначени от него хора да провеждат конкурси за големи обществени поръчки.

Затова атаката му срещу министъра на регионалното развитие Валентин Церовски е напълно обяснима. Там тлее конфликт между представителя на НДСВ и назначения от ДПС заместник-министър Хасан Хасан.

Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова също попадна на мушката на Сокола, за да оправдае тезата за необходимостта от по-ефективно използване на еврофондовете. Нейното ведомство провежда основно проекти за големи пречиствателни станции, финансирани от програма ИСПА.

Текуща сметка
Текущата сметка обхваща получаването и предоставянето на стоки и услуги, доход и текущи трансфери между България и останалия свят. Потоците, записани в кредитната страна, представляват тази част на брутния вътрешен продукт, предоставени на останалия свят (износ на стоки и услуги)...

още

Най-лесно за Доган, разбира се, е в министерството на земеделието и горите, което се управлява от Мехмед Дикме. Затова и към него няма никакви критики, въпреки състоянието на зърнената реколта и цената на хляба.

Безспорно разходите за инфраструктура са огромна необходимост за страната ни. Въпросът е обаче какъв ще бъде техния ефект върху макроикономическата стабилност.

По правило тези разходи са с бавна възвращаемост или губещи. Именно поради тази причина държавата ги поема върху себе си. Целта е по-добрата инфраструктура да увеличи активността на бизнеса и така индиректно държавата да си получи поне част от вложените пари обратно. Този процес обикновено отнема прекалено дълго време.

Проблемът става още по-голям, ако за инфраструктура се извадят средства от фискалния резерв и на практика се увеличи бюджетния дефицит, тъй като държавата не е планирала източници на приходи, с които да ги неутрализира.

През последните месеци между българското правителство и Международния валутен фонд се разменят аргументи и контрааргументи по повод нарастващия дефицит по текущата сметка на платежния баланс.

Дни преди пристигането на мисията на фонда, от постоянното представителство в София заявиха, че се очаква дефицитът по текущата сметка да достигне 7% от БВП при заложени 5 на сто. На това развитие на нещата можело да се противодейства само с намаляване на бюджетния дефицит до нула - тоест постигане на балансиран бюджет.

Не е излишно да припомним, че в предизборната икономическа програма на НДСВ, изготвена от екип начело със сегашния вицепремиер Николай Василев, това бе едно от ключовите обещания. То присъства и в управленската програма на кабинета "Хората са богатството на България". Именно в нея се казва, че "увеличаването на дела на износа в БВП ще подобри платежния баланс и ще укрепи макроикономическата стабилност на страната". Това обаче за съжаление не се случва.

С днешна дата от фонда са загрижени за непрекъснато нарастващия темп на вноса (а не на износа), причинен основно от 50-процентовия ръст на банковите кредити. Експертите на МВФ смятат, че ръстът не трябва да надвишава 30%.

Обещания на правителството на НДСВ
Подобряването на търговския баланс и текущата сметка на платежния баланс са задължителните условия, към постигането на които се насочват големи усилия. Агресивната политика за стимулиране на износа и превръщането на България в крупен износител на продукти с висока добавена стойност са основни приоритети на правителството с цел ограничаване на търговския дефицит и дефицита по текущата сметка...

още

Проблемът с дефицита по текущата сметка бе поставен още по време на септемврийската мисия на МВФ. Тогава, а и досега, основната теза на финансовото министерство е, че голямата част от кредитите, отпускани от банките, отиват за внос на инвестиционни стоки, които в средносрочен план ще доведат до увеличение на българския износ и ще балансират съотношението с вноса.

От МВФ днес обаче смятат, че парите от банковите кредити отиват не само за инвестиционни, но и за много потребителски стоки, и то от внос.

Подобен ще бъде ефектът и от инвестициите в автомагистрали. Те ще задълбочат дефицита по текущата сметка и ще окажат инфлационен натиск. От тук следва увеличаване на лихвите по кредитите и затрудняване на изплащането на вече раздадените от банките пари за потребление.

Инфлацията обезценява реалните пари, с които може да разполага правителството и то не може да изпълни намерението си да осъществи определени разходи, защото междувременно цената им се е повишила. Практиката от кризата през 1996-1997 г. показва, че повишените приходи от ДДС, заради по-високия обем на парите, не са достатъчна компенсация за бюджета.

Подобна кризисна ситуация оказва лошо влияние на бизнеса, а от там и на заетите в него. Спада потреблението и като последица се получава по-нисък ръст на БВП.

Срещу тази логика, разбира се, може да се извади разсъждението, че инвестицията ще се върне с печалба. Това обаче е малко вероятно, защото таксите за преминаване по новите автомагистрали трябва да са поносими, за да бъдат използвани от мнозинството шофьори.

Рискът за инвестицията е сериозен и затова е по-благоразумно тя да се повери чрез концесия на частен инвеститор. Той ще осигури сам финансирането и така средствата от фискалния резерв ще могат да се използват за обратно изкупуване на част от външния дълг, което ще доведе до по-ниски разходи за лихви на бюджета.

Така правителството ще получи ресурс, който може да изхарчи за общо полезни цели, без да нарушава заложения дефицит.

Така обаче се случват нещата в хубавите приказки. В действителността Милен Велчев залага тези приходи в бюджета под черта и вероятно се надява, че ще може да използва твърдата позиция на МВФ против тази идея, за да ограничи максимално сумата, която ще излезе от фискалния резерв.

От друга страна, Доган иска оставките на двама министри и държи в шах сделката за БТК. В същото време ОДС се разтърсва от вътрешни противоречия, а левицата се чуди какво да направи, за да може да спечели на парламентарните избори повече гласове, отколкото на местните, за да не ѝ се налага да се чувства като Милен Велчев пред Ахмед Доган.

Не трябва да забравяме и управляващите, които си търсят ново име, след като Симеон Втори си поиска трета и четвъртата буква от НДСВ обратно.

Въпросът е кой в парламента внимава във времето, когато се решава как да се изхарчат прибраните чрез данъци пари от всички нас?

Споделяне
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?