Дори и безплатен ежедневник се лансира трудно в Париж

Ще се обърнат ли парижани масивно към безплатните ежедневници, подобно на жителите на Рим и на Лондон? Две групи - норвежката Schibsted и шведската Metro - блестят докато гледат картата на европейските си владения: на нея обаче липсва Франция. На професионалисти, с който той се свърза от името на първата компания, ловецът на глави обяви 23 август като дата за стартиране на проекта... за да изпревари Metrо с една седмица. Когато пристигнат на място обаче, едва ли и двете ще започнат работа, още по-малко на тази оптимистична дата. Но идеята си проправя път.

Един безплатен вестник в Париж, това е все по-често обсъждана тема. Засега един единствен ежедневник направи опит и успя. Започнал в средата на 1999 година A nous Paris - коктейл от подбрани класации, хроники и полезни информации - приключи в равновесие първата си цялостна финансова година с минимална инвестиция: около 12 милиона франка или едва 20% от очакваните от инвеститорите средства.

И компанията отговори, също както шведската Metro, на търговете за издание на метрата в Лион и Марсилия. Собственик на концесия от парижката метро-компания RATP, която прави от вестника елемент на своя маркетинг, A nous Paris е изключителен дистрибутор на печатни издания в метрото, автобусите и експресните линии А и Б до предградията на Париж. Общо 400 000 екземпляра се поставят всяка седмица в специалните за това места.

Но каква ценност има в това да имаш успех ако си безплатен? Неговият издател Мишел Лалмон предпочита един друг индикатор, който според него е много по-показателен: "92% от читателите занасят вестника в домовете си, въпреки че в превозното средство разполагат с време да го прочетат два пъти.

Нашите проучвания ни отреждат 950 000 редовни читатели. А бихме могли да постигнем и доста по-добри резултати, ако имахме повече рекламодатели."

Решението съществува, но "в района на Париж рекламодателите загубиха навика си да се обръщат към ежедневния печат в замяна на интереса си към всичко извън медиите като безплатни брошури, проспекти и т.н., към плакатите и към радиото", обяснява Лучано Бозио от Carat Expert. От това правило може да се изключи само триптихът, който е основа на рекламната ниша в провинцията: недвижимите имоти, автомобилите и хипермаркетите.

В Париж обаче няма хипермаркети и за него изключението не е типично. И ако тази действителност е спирачка дори за седмичните издания, какво остава за един ежедневник?

Втори проблем: разпространението. Метрото вече е заето. Но това не тревожи Лучано Бозио. "В Рим първото безплатно издание имаше монопола над метрото. Друго се пласираше на входа му. Така щом пристигаха на самата спирка, хората вече имаха по едно издание в ръка. И първото бе принудено да излезе от подземието." Остават гарите и най-вече улиците чрез специални поставки за вестниците или разпространители. Но за целта трябва да се преговаря с кметството. И в този случай би било доста трудно да се състави профил на читателите, а този индикатор е изключително важен за рекламодателите.

Трети проблем: синдикатът на печатните издания. Ще позволи ли той един ежедневник да бъде издаван и разпространяван извън неговите бастиони? Ще видим.

Скандинавците обаче могат да се възползват от двете френски спънки. "Именно в региона на Париж проникването на ежедневниците е най-слабо. Особено ниско е разпространението им сред гражданите под 35 години, докато в региона са съсредоточени именно много интелигентни младежи", подчертава Лучано Бозио. Парадоксално големите анализатори от вестниците Либерасион или Монд не успяват да ги съблазнят. Докато безплатните ежедневници на Metro и Schibsted ще бъдат по-склонни да ги спечелят.

Със своето огромно преимущество в една страна, в която ежедневниците струват скъпо: ще бъдат безплатни. Предшественикът им InfoMatin с ниската си цена и късите си статии доказа, че потенциал сред младите съществува.

Ако както навсякъде другаде те пуснат корени, прес-групите, както и компаниите Comareg и Spir Communication - които изградиха богатството си на базата на вестници за малки обяви - ще съжаляват горчиво, че не са създали собствена конкуренция.