Дори в управляващата коалиция не знаят какво се договаря с “Газпром”

Продължава една пагубна традиция - договорите с "Газпром", които имат ефект и въздействие върху цялата българска икономика, върху всеки български потребител, да остават скрити, заяви по бТВ в неделя бившият посланик в Москва Илиян Василев.

Преговорите с “Газпром” се водят вече 12 месеца, по думите на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, но аз като посланик в Русия до 1 юли 2006 г. нямах за тях никаква информация и не само аз, но и Министерството на външните работи, каза Василев.

Попитайте министъра на финансите дали е запознат с основните договори, които България в момента подготвя с Русия в енергийната сфера, попитайте министъра на външните работи, които от управляващата коалиция, дали знаят нещо за тях.  Да не говорим за парламента, на който също се казва, че става дума за корпоративна тайна, заяви бившият посланик.

Старият договор с “Газпром” беше грижливо пазена тайна, Новият е още по-грижливо пазена и в тези условия е невъзможно нито обществеността, дори и членове на управляващата коалиция да имат информация какво се договаря, добави Василев.

Според него 20 дни преди влизането ни в ЕС очевидно се бърза със сключването на пакет договорености с Русия – с “Газпром”, за петролопровода Бургас – Александруполис, за АЕЦ “Белене”.

Бившият ни посланик в Москва, който беше на този пост 6 и половина години, счита, че няма никакви икономически и политически причини предоговарянето на доставките и транзита на руски газ да се извършва преди 2010 година, когато изтича сега действащият договор. Става дума за 1 млрд. долара повече, които потребителите на газ в България ще трябва да платят отгоре дотогава по новите договорености, които се подготвят, обясни той.

Запитан откъде знае какво се предоговаря, тъй като преговорите с “Газпром” са конфиденциални, Василев отговори, че руската страна никога не е налагала едностранно конфиденциалност, а те е била изисквана от България. Затова от Русия може да се научи повече какво всъщност се залага от двете страни в преговорите.

За трите години, които остават до 2010 г. и докато тече сегашният договор с “Газпром”, могат да се случат много неща, разви тезата си срещу предоговарянето бившият посланик. За това време правителството може да използва ресурсът от 1 млрд. долара, за да изгради обратната връзка в газопреноса с Турция. В този случай тогава ние ще имаме много по-силна преговорна позиция, тъй като всеки опит за заобикаляне на България би бил сведен до нула, тъй като количествата, които и сега Турция има вече в излишък, ние ще можем да транзитираме към Европа.

Тогава ще можем водим европейска политика, а не да бъдем представители на някакви други интереси в ЕС, посочи Василев.

Преди да скочим нов договор, трябва да анализираме как се изпълнява старият, допълни още доскорошният посланик в Москва. Той припомни, че по все още действащия договор имаме споразумение и с “ТВЕЛ” за насрещно компенсиране на транзита с доставки освен на газ и на оборудване, както и обратен износ към Русия на български услуги и стоки.

Към договора имаше необвързващо руската страна, но все пак поето като политически ангажимент споразумение за доставяне до 50% от стойността на свежото ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй”, което най-накрая беше сведено до нула. Подобна схема имаше и с "Газпром" - за износ към Русия на услуги и стоки. До този момент нямаме договореност за насрещен, обратен износ на услуги, включително строителни за тези компании на територията на Русия или на трети страни, нито пък имаме възможност за влизане в така наречената “малка енергетика” - добив и транзит на енергоресурси на територията на Русия, каквато е практиката на всички други страни от Централна и Източна Европа, обясни Василев.

Според Василев енергийните отношения на България с Русия са сложно преплетен икономически и политически въпрос, защото, по думите му, с времето вносът на руски ресурси е формирал политическа зависимост на определен кръг лица в България, които искат да използват тези ресурси за удържане на свои позиции в политическата власт.

Това е едната страна на проблема. Втората е, според експосланика, че Русия бърза преди влизането на България в ЕС да направи определен тип договорености, които да поставят ЕС пред свършен факт.

Той даде пример с Чехия и Унгария, които ползват преходен период, в рамките на който действа т.нар. кауза за разрешение на внос на свежо ядрено гориво. Няма гаранция, че след 2012 г., когато изтича този период, тези страни, включително и България, ще имат разрешението на ЕС за такъв внос.

Според Василев по тази причина Русия бърза както с проекта за АЕЦ "Белене", така и за нов договор между "Газпром" и “Булгаргаз”, защото в момента и "Газпром", и Русия водят упорита битка за неутралиризиране на договора за европейската енергийна харта и особено по транзитния протокол, които Русия вече е подписала, но не е ратифицирала.

България трябва да си зададе и някои въпроси в контекста на членството на страната в ЕС и в хармония с новата стратегия за сигурност на Европа в енергиен план, посочи Василев. Например как правим договор за АЕЦ "Белене", без да сме съгласували с "Евратом", или как подписваме договор за газа, без да сме информирали другите страни. Всеки ден в ЕС се формират предпоставки за воденето на обща енергийна политика. На този фон би трябвало в скоро време да има съгласуване на позициите на всички страни, които са транзитьори на газ. В рамките на такава обща позиция би трябвало заедно със страни като Румъния, Полша, Украйна, Молдова да договорим единни транзитни условия за руския газ, включително и да формираме такава формула на цената, която да не позволява на Русия да казва, че ето, на вас ви предлагаме по-изгодна цена, а на вас - друга.

Според Василев обаче инерцията е толкова силна, че нов договор с “Газпром” ще бъде подписан. Не на последно място това ще се дължи и на неосведомеността на обществото и на неговата пасивност да не осъществява натиск върху управляващите да научи за какво ще бъдат дадени от джоба му милиарди долари в следващите 10-15 години.