Доводи срещу идеята за мини-Палестина

Докато президентът Буш обмисля важна реч за Близкия изток, идеята за временна палестинска държава остава една от възможностите за избор. Има само един начин, по който точно този избор може да бъде действен: като част от организирано прилагане на окончателно уреждане, след като партньорите са се споразумели за неговите параметри. Да бъде създадена такава временна държава с намерението след това да бъдат договоряни с Израел въпроси на окончателното уреждане, би било сериозна грешка, която ще рикошира върху ангажираните страни, включително и САЩ.

Да помислим над проблемите. Всяка държава, независимо от това колко е малка, трябва да има външни граници и следователно възможността, ако не и правото, да внася оръжие.Тя трябва да граничи с някого. Така че, Израел ще трябва да премахне някои от селищата на еврейски заселници и да плати вътрешната политическа цена за такава стъпка. Палестинската власт пък ще трябва да се изправи пред опасенията на обществеността, че тази малка формация е крайният вариант на държава, който съответно ще бъде отхвърлен от повечето палестинци. Ако няма окончателно уреждане, арабските държави едва ли ще направят положителните стъпки, които предложиха на Израел на Бейрутската среща на високо равнище /нормални отношения с арабския свят/. Така всяка от страните ще трябва да плати висока цена, като същевременно предоставя ограничени ползи на своята общественост.

В краткосрочна перспектива може би ще е възможно да се ограничи насилието и да се подобри животът на палестинците - най-добрият аспект от разглеждания избор. Но в процеса на сформиране на тази мини-държава и на ограничаване на насилието, всяка от страните ще възхвалява споразумението като голям успех. Без съмнение същото ще правят и САЩ в стремежа си да съберат международна финансова подкрепа за палестинската държава и да пренасочат вниманието в района от арабско-израелския проблем към Ирак.

С течение на времето израелското общество ще започне да смята, че е направило по-голямата част от компромиса със самото си съгласие за палестинска държава.

Палестинците ще вярват, че тя е само една малка стъпка в процеса на постигане на пълно израелско оттегляне от останалата част на Западния бряг и от Източен Ерусалим. И през цялото това време най-тежките проблеми ще продължат да съществуват: Ерусалим, бежанците, границите, селищата на еврейски заселници. Главното преимущество ще е, че преговорите в такъв случай ще се водят между две законно суверенни държави. Но асиметрията в силите ще се запази: палестинците ще разполагат с малко възможности за въздействие при договарянето по оставащите проблеми.

Израелската общественост, смятайки, че вече е дала много, ще се отнася дори още по-нетолерантно към насилие, идващо от палестинска държава. И което е още по-лошо - всяка от страните ще маневрира, за да повлияе максимално върху нерешените трудни проблеми така, че да направи решаването им още по-трудно. Ще се получи нещо като ново започване на процеса от Осло, с тази разлика, че обществото и в двете страни ще има по-малко търпение и няма да приема голословни обещания.

От гледна точка на САЩ може да изглежда, че такъв избор ще означава поне печелене на време, може би две години, които биха били достатъчни, за да започнат война с Ирак. Но една иракска война би означавала най-малко петгодишни усиялия. И то при положение, че целта да се премахне Саддам Хюсеин бъде най-лесната част в сравнение с другата не по-малко важна цел да се установи след това стабилност както в Ирак, така и в останалата част от района.

И точно когато на преден план излезе тази втора, по-трудна задача, палестинско-израелският проблем може отново да стигне до задънена улица заради подробностите по окончателното уреждане. Земята на арабския свят може да стане по-плодородна за световен тероризъм отколкото е била по-рано. Саддам Хюсеин може и да си е отишъл, но тероризмът ще започне да избуява още повече. Всичко това, разбира се, е според оптимистичния сценарий за началните етапи от създаването на минипалестинска държава и започването на вероятна война срещу Ирак.

Голямо е изкушението да се потърси лесен изход, но никакво решение на палестинско-израелския конфликт не може да бъде постигнато леко. Правителството постъпва правилно, като се опитва да внесе равновесие между исканията на арабския свят за трайно уреждане и реалността, че сегашното израелско правителство предпочита да извлече изгоди.

Има два начина да се посредничи между тези две сили. Лесният е отново да бъдат отложени трудните проблеми, за да бъде постигнат краткотраен успех. По-трудният, но разумен подход е страните да бъдат уговаряни да се споразумеят за финалните параметри на уреждането, като същевременно Ариел Шарон бъде поазано, че той ще получи изгоди от прилагането на споразумението. Нищо по-малко от втория вариант няма да доведе до мир и стабилност в Близкия изток.

По БТА