Едно мафиотско убийство промени Словакия. Но за колко дълго?

Едно мафиотско убийство промени Словакия. Но за колко дълго?

На 26 февруари сутринта Словакия научи за едно двойно убийство. Млад разследващ журналист и приятелката му са били застреляни. Това бе станало в малката им къща в село недалеч от словашката столица Братислава. Някой ми се обади да ми каже какво се е случило и аз си помислих: "О, това е ужасно". И си беше така.

Дотогава никога не бях чувала името на Ян Куциак. Не бях чела статиите му; никой не ми ги беше препоръчвал. Но дори и да бях ги чела, може би нямаше да съумея да се съсредоточа достатъчно, за да проследя заплетените връзки, които той описва. Връзки, толкова сложни, че приличат на химически формули. Този ден беше много студено, но на публични места в Братислава започнаха да се появяват снимки на усмихнатите двама млади - на същата възраст като моите пораснали деца, - а хората палеха свещи и ги слагаха до фотографиите. Вече нищо нямаше да бъде същото.

Ние просто спряхме да обръщаме внимание на нормалния си живот. Бяхме обладани от новините, пресконференциите, дискусиите и постовете във "Фейсбук". На следващия ден редакторът на Куциак публикува неговата последна и незавършена статия, която излезе във всички вестници и бе прочетена от повече хора, отколкото която и да било друга статия, за която може да се сетим.

Историята, която Куциак ни разказва, е фактически бъркотия от истории, в които участват членове на калабрийската организирана престъпна група Ндрангета, свързани със словаци чрез инвестиции, получаване на европейски субсидии за земеделски земи, на които нищо не расте, както и банкрутирали фирми. Всичко това Куциак свързва със съдии, данъчни служители и политици от управляващата партия.

Можете да четете това като полицейски доклад, като социологическо изследване, като комедия или драма. В тази история има дори една красива жена с главозамайваща кариера, която от модел в реклама за трактори я издига до бизнес дама и близък сътрудник на премиера и я отвежда също до калабрийски бизнесмен. Да, това може да са чете и като сапунена опера.

Това е Словакия, на която сега ние се противопоставяме. Всеки, който е чел последната статия на Куциак, може да види абсурда разследването на убийството да бъде надзиравано от същите хора, които Куциак посочва в своите репортажи: вътрешния министър Роберт Калиняк и премиера Роберт Фицо (които след това подадоха оставка в отговор на обществения протест). Последваха поредица улични протести - най-големите в историята на нашата страна.

Множествата бяха още по-големи от онези по време на Кадифената революция през ноември 1989 г. Хората се събираха спонтанно из цялата страна и дори извън границите ѝ. Това несъмнено бяха първите протести срещу корупцията. Гневът към някого, който крои планове да краде от вас, обаче е едно. Съвсем друго нещо е да отдадеш почит към убит журналист, разкрил тази схема, и да застанеш до неговото опечалено семейство.

Словакия вече не е разделена между опозиция и управляваща коалиция, между либерали и католици, между леви и десни. Тя е разделена между онези, които скърбят за Ян Куциак и Мартина Кушнирова, и малцината, които не скърбят.

Ако политици бяха призовали към митинги, те нямаше да постигнат протест от такъв голям мащаб. Демонстрациите обаче бяха организирани от студенти. Те дадоха трибуна на Мария, сестрата на Куциак. И поканиха активисти, включително защитници на правата на хомосексуалистите и един епископ, който е бил отстранен от църквата заради направени от него разкрития за финансови нередности в църковната йерархия. Хората скандираха за оставка на правителството. Творчеството на обикновените хора произведе лозунги, които осмиваха по стотици начини политическите лидери, като даже се цитираха Шекспир и други писатели.

За една нощ нашият проевропейски премиер се ожесточи дотолкова, че изригна разни конспиративни теории по начина, по който го правят крайнодесните. Това обаче имаше малък ефект. След като обвини Джордж Сорос, че подклажда протестите, хората се смяха, присмя се и печатът. На една от демонстрациите малко момче имаше на гърба на палтото си надпис: "Аз съм прекалено голям, за да вярвам в приказките за Сорос".

Когато Фицо се опита да говори като Виктор Орбан, явно беше забравил, че унгарският премиер разполагаше с години, за да оформи своя нелиберален режим и има пълната поддръжка на медиите в Унгария. Все пак днес Словакия няма заряда на диктатурата, нито на фашизма. През 90-те години на миналия век ние бяхме първата страна в посткомунистическата Централна Европа, изпитала управлението със силна ръка - на Владимир Мечиар. Накрая режимът на Мечиар бе отстранен от вълна на гражданска съпротива.

Прекалено рано е да знаем какъв ще е резултатът от последните протести. Румъния и България станаха пример за страни, където огромни демонстрации срещу корупцията не можаха да доведат до значителна политическа промяна. Не е от полза това, че в Словакия няма видима проевропейска алтернатива на настоящото управление. Все още обаче е възможно да съумеем да променим атмосферата за повече от само няколко седмици. Вярвам, че нашата страна с население от 5,4 млн. човека се е показала готова за демокрация, до голяма степен благодарение на реакцията на младите хора.

Чехите и словаците са запленени от "магическите числа". Чехословакия е основана през 1918 г. и престава да съществува през 1938 г., след като Мюнхенското споразумение позволява на Хитлер да я разреже. Комунистите идват на власт с преврат през 1948-а. Пражката пролет е през 1968 г. Мечиар, чийто режим вървеше надолу към диктатурата, бе победен през 1998 г.

Ян Куциак и неговата приятелка Мартина Кушнирова бяха убити, защото заплашваха мафията. След като съветските войски смазаха Пражката пролет през 1968 г., студентът Ян Палах се самозапали в Прага в името на свободна Чехословакия. Тези истории може да са различни, но имат нещо общо: техните герои са толкова млади.

По БТА

*Марта Фришова е словашки журналист и съоснователка на Централноевропейския форум в Братислава.

Още по темата
Още от Европа

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?