Едва 17% от партиите са предали финансовите си отчети в Сметната палата

Само 63 от регистрираните у нас 357 партии са представили финансовите си отчети за 2005 г. в Сметната палата, според изискванията на новия закон за политическите партии, съобщи в понеделник председателят на палатата проф. Валери Димитров.

Отчелите се партии са едва 17% от всички и сред тях са сериозните участници в политическия живот у нас, обясни проф. Димитров. Той уточни, че сред отчелите се са всички парламентарно представени партии.

Срокът за предаването на финансовите отчети изтече на 31 март. До шест месеца Сметната палата ще направи одит на представените финансови отчети и едва след това ще може да се произнесе по тяхното съдържание.

Ще се проверява дали се спазва забраната за извършване на стопанска дейност, забраната да се участва в търговски дружества и кооперации, дали се спазват изискванията, свързани с източниците на собствени приходи, а така също и дали се спазват ограниченията да се ползват заеми от банките. Ще се проверява

още спазването на забраната, свързана с получаване на анонимни средства и дарения, забраната получената държавна субсидия да се предоставя като обезпечение на трети лица и забраната предоставени от държавата помещения да се отдават под наем.

Задължително е представеният в Сметната палата финансов отчет да бъде заверен от независим финансов одитор с всички приложения към него, каза проф. Димитров.

Според него новият закон за политическите партии създава доста по-строг режим на отчетност на политическите парти и контрол на дейността им от страна на Сметната палата. "Новият закон открои сериозните политически партии от партиите, които не би трябвало да имат място в политическия живот", допълни той.

Със закона се въвеждат и по-сериозни последици за партиите, които нарушават закона - тези, които не са се отчели според изискванията, практически няма да могат да участват в следващи избори, тъй като Сметната палата няма да им издаде нужното удостоверение, каза Валери Димитров. Партиите трябва да покажат изрядност към закона три години подред, за да могат да участват в избори, а при системни нарушения на закона от една партия прокуратурата трябва да предяви иск за прекратяване на дейността ѝ и с решение на съда тя да бъде заличена от регистъра на политическите партии.

В закона са предвидени санкции от 1000 до 2000 лева, ако се възпрепятства проверката на финансовата дейност на политическите партии, каза Коста Костов, член на Сметната палата. По-ниска санкция има за по-дребни нарушения и, ако Сметната палата прецени, че има достатъчно данни за престъпления, може да се обърне и към прокуратурата.

Валери Димитров допълни, че новият закон е поставил и финансова бариера пред политическите партии, защото много от малките партии не могат да платят на независим одитор за изготвяне и заверка на финансовия им отчет.