Ей И Ес, Енел и Митцуи с общ проект за нова централа в Марица Изток

Господин Ковачев, какво може да се очаква да се случи по проекта за АЕЦ Белене във времето до края на мандата на кабинета в средата на следващата година?

Проектът е осъзнато приоритетен от гледна точка на развитието на енергетиката в България, на структурата на горивната матрица и на нашето участие в регионалния енергиен пазар. Само ще припомня, че процесът започна в края на миналата година с един маркетинг, с един въпросник, който беше изпратен на основни доставчици и производители на оборудване за атомни електроцентрали.

Тогава се отзоваха един много широк кръг от компании. Същевременно за да можем да кажем конкретиката и следващите стъпки трябваше, в съответствие със закона за енергетиката и закона за атомната енергия, да подготвим редица анализи, процедурни стъпки, за да може днес, след поредните срещи през миналата седмица, да можем да очертаем реалистичните пазарно налични опции за окончателен избор на проект и неговата реализация.

През миналата седмица пристигнаха четири много силни екипа, които по наша покана предоставиха допълнителна информация по отношение на възможностите, които те предлагат за реализация на проекта. Екипите бяха на Шкода с техни финансови партньори като Ситибанк, Комерчка банка и УниКредито, също така пристигнаха канадската AESL с американската Бехтел. Тук бяха и представители на Сименс, Фраматом и Атомстройекспорт, които представиха писмо за създаване на консорциум и разбира се в никакъв случай не на последно място Уестингхауз, като един от световните лидери в производството на автоматизация, които бяха в София заедно с техния собственик британската компания BNFL.

Имаме пълна яснота по някои от отворените въпроси, а именно как бихме искали да проведем конкурентна процедура, как бихме искали да структурираме финансирането и в какви срокове е реалистично това да се случи. Днес с увереност мога да кажа, че след едно решение на министерски съвет, и при положителна визия, то ние ще започнем процедура на паралелни преговори, на обща основа и при общи правила с тези екипи, които можем да завършим в рамките на тази година.

Ще имаме конкретен проект с конкретен изпълнител и с оформянето на правната основа аз съм убеден, че ние ще започнем АЕЦ Белен в най-скоро време.

Един от въпросите, който трябва да се договори с изпълнителя е този за изкупуването на произведеното електричество. Данните показват, че АЕЦ Козлодуй се натоварва около 63% средногодишно. Няма ли едно по-високо натоварване на новата мощност да доведе до по-ниско производство в останалите централи?

Напълно справедлив въпрос. Само искам да Ви коригирам, че данните за малко над 60% натовареност на АЕЦ Козлодуй са верни за 2002 г. В отчетните данни за 2003 година имаме една по-висока натовареност- около 70-75 процента.

Трябва да имаме пред вид, когато мислим за Белене, че това е една централа, която ще започне своето производство към 2009- 20010 година. Междувременно всички резерви, както на налична мощност, така и на заместващи мощности, в системата се планира да бъдат цялостно използвани с увеличаване и на коефициента на използване на инсталираните мощности.

Нека само да припомня, че на 29 април започва изграждането на водната централа Цанков камък с 80 мегавата инсталирана мощност, средното стъпало на каскада Въча. Това е един проект, който заслужи признанието за най-добър на списанието Euromoney за цяла Европа.

Ние ще имаме допълнителна мощност от по-пълното използване на АЕЦ Козлодуй. Има все още какво да се желае от натоварването на тези блокове. От друга страна имаме проекти като тези в комплекса Марица Изток, които ще увеличат общата нетна инсталирана мощност с около 100 мегавата.

Белене е основано на предварителен анализ, на цялостно и пълноценно използване на всички съществуващи мощности. В този смисъл всеки един инвеститор ще постави въпросът, който и Вие поставяте. И е нормално ние да намерим точното място на тази базова мощност от гледна точка на натоварване, на ефективност и на финансиране.

Една такава мощност е необходима, ако тя може да произвежда и доставя конкурентна енергия - не само на българския, но и на отварящия се регионален пазар.

Това означава конкурентна цена?

Да.

Означава ли това цена сравнима с тази договорена по проектите за ТЕЦ Марица Изток 1 и 3?

Бих казал, че поради спецификата на това производство, с отчитане на всички разходи в горивния цикъл, ние имаме увереност, че можем да постигнем по-ниска цена.

Какъв е отговора на въпроса защо ни трябва АЕЦ Белене? Сигурно ли е, че предстои отваряне на регионалния пазар, а инвестицията е голяма и изпълнителя със сигурност ще поиска държавна гаранция за проекта?

Това е един от основните въпроси, който ни занимаваше при структурирането на идеята. В отговора на този въпрос трябва да вземем пред вид няколко много важни събития, които предстоят. През 2006 година се очаква да бъде създаден, като правна конструкция, регионалния енергиен пазар.

Очаква се през 2007 г. по българския закон за енергетиката да отпадне монопола на НЕК върху външната търговия с електроенергия. Очаква се да имаме висока степен на право на потребителите да избират производител на електроенергия. Това са все факти, които са от изключителна важност за това дали един производител ще намери своя пазар.

Има още нещо, което е значимо и важно. Всеки един нов инвеститор- не само държавата, трябва да анализира не само България, като място където ще реализира своята дейност, но и рамката на регионалния енергиен пазар. Един бърз поглед показва, че практически България има най-ниските маргинални разходи в региона- т.е. всяко едно нарастване на разходите или мощностите в системата може да се очаква, че ще ни задържи в диапазона на конкурентните цени.

Каква е причината в това отношение да сме по-конкурентни от съседните страни?

Причината според мен е една. Независимо от това дали задачата е била свръхамбициозна, защото понякога така се коментира в публичното пространство, но България вече има една много добре изградена енергийна инфраструктура. България има много добре изградена електроенергийна инфраструктура с вътрешна система за високо напрежение, добри междусистемни връзки със съседните страни, има и добре изградена газова инфраструктура.

В допълнение, бидейки и географски разположена в средата на Югоизточна Европа, това предполага едни добри възможности за реализация на една конкурентна продукция. В този смисъл отговора на базовия въпрос- защо изведнъж страна, която няма особено много собствени енергийни ресурси е износител и може да остане конкурентен износител на енергия, е добрата изградена инфраструктура- една изключително добра база, която позволява с по-малко усилия, в сравнение с други страни, да продължи развитието на електроенергетиката.

Решението за АЕЦ Белене означава ли, че е по-евтино изграждането на втора атомна, отколкото да се рехабилитират други централи? Само да припомня, че дори при пълно натоварване енергетиката ни има резерви по-високи от 20 процента.

Въпросът за резерва е базов и той не е въпрос на домашно третиране. От началото на 2003 година НЕК, което означава България в електроенергиен смисъл, е член на Обединената европейска електроенергийна система (UCTE).

Анализите в това обединение, включително и скорошен доклад от началото на годината, показва, че може да се очаква един недостиг на генериращи мощности в обединението България- Румъния към 2009- 2010 година. Като при това към този момент резервите в системите ще бъдат намалени с оглед на синхронната междусистемна работа.

Това е изключително важно, защото UCTE може да спести необходимостта от резервни мощности и да позволи обмяна на енергия между отделните системи и взаимно подпомагане в кризисни ситуации. Но този процес също има лимит и това не означава, че само с обединение можем да решим нуждите от електроенергия в дългосрочен план. С това искам да отговоря, че резервите действително падат с течение на времето, обират се луфтовете и тогава се появява и нужда от нови мощности.

И в Гърция има сериозни инвестиционни проекти в енергетиката. Доколко можем да сме сигурни, че ще намерим пазар и там и в другите съседни страни. Видяхме какво направи Турция, която реши да използва собствената си по-скъпа енергия, вместо да купува ток от нас, заради неустойките, които би трябвало да плаща ако не изкупува газа доставян и от Русия?

Краткият отговор на този въпрос е конкурентност. Разбира се ние следим много внимателно развитието на енергийните политики и на инвестиционните намерения в региона. Наличието на един изключително открит диалог в рамките на атинския меморандум за изграждане на регионалния енергиен пазар дава възможност всяка една от страните и всеки един от инвеститорите внимателно да преценява своите възможности и къде да насочи своя инвестиционен интерес.

Не е случайно, че ние направихме изключителни усилия за да променим правната рамка в сектора и като цяло благодарение на работата на правителството, на общия консенсус по присъединяването към НАТО и ЕС, България е страна, която в момента е във фокуса на инвестиционните намерения.

Следователно ние имаме един прозорец на възможности, който се надяваме именно чрез предлагане на добри условия, на конкурентност, като страна, като инвестиционен климат, като енергийна регулаторна рамка, да бъдем тези, които ще могат да реализират проектите. Разбира се въпросът за енергетиката, макар и да има все по-регионално и глобално измерение, остава един от основните национални въпроси. И в този смисъл ще има и не може да няма поведение, което е водено от националните интереси, както споменахте за Турция.

Но нека все пак да кажа, че първо ние сме пред прага на пълноправно членство. Ние имаме едни общи правила на играта със страните, които стават членове на ЕС. Турция има обща задача да търси започване на преговори с ЕС, преговарят с UCTE в момента- т. е. при равни правила на играта, отново ще повторя- въпросът е на конкурентност.

През изминалата седмица бе публикувана информация за това, че от италианската Енел и японската Мицуи са разговаряли с Вас за изграждането на нова мощност в Марица Изток. Означава ли това, че няма кандидат за партньор на Ей И Ес в проекта за Марица Изток 1?

Аз ще започна отговора си на този въпрос отново с думата конкурентност. Не искам да се връщам към историята на проекта, но ние винаги сме поддържали институционално и като енергийна политика необходимостта от нова мощност на местни въглища, като един важен елемент на политиката на сигурност на енергоснабдяване. От тази гледна точка бе извършена значима работа. Имаше обективни външни проблеми, които компаниите - партньори изживяха. Преипъникамъчето остана в една по наше мнение потенциално неконкурентна крайна цена, която от гледна точка на развитието на инвестиционната среда в България и цялостната енергийна политика, има резерви, които могат да доведат до нейното намаляване и този проект да стане по-устойчив именно в контекста на регионалния енергиен пазар. Затова аз съм изключително обнадежден от разговорите през миналата седмица, защото те бяха и със Ей И Ес. И трите страни е възможно да излязат с общо по-добро предложение, като нашата цел е завършване на проекта през тази година.

Споделяне

Още от Бизнес