Енергийни флуктуации

Един термин, типичен за управлението на електрическата мрежа и показващ колебанията в напрежението и промените при включването на различни източници на енергия, може с пълна сила да се приложи и за енергийната политика, демонстрирана от правителството на ГЕРБ в първите 100 дни от управлението му.

Енергетиката е този отрасъл, в който наследството без преувеличение може да се определи не само като много тежко, но и като изключително рисково. Защото трите големи енергийни проекта, които Бойко Борисов замрази още преди да стане министър-председател, са руски и в тях -поне досега - имаше много повече политика, отколкото икономика.

И при едно по-рязко движение от страна на София – например решение, че се отказваме от някой проект или от всичките, може да има всевъзможни последствия, включително внезапни проблеми с доставките на газ, на ядрено гориво за "Козлодуй" и кой знае още какви ответни действия от страна на Русия. Защото и тази зима България ще е зависима от една -единствена тръба и от едно -единствено трасе за газови доставки – от Москва.

Това би могло да бъде оправдание за колебанията на правителството и на няколко пъти сменените позиции за АЕЦ “Белене“, газопровода “Южен поток“ и нефтопровода “Бургас-Александруполис“, както и вижданията за бъдещето на държавния мастодонт “Български енергиен холдинг“ (БЕХ).

Неотклонно заявена остана подкрепата за тръбата “Набуко“ и за междусистемните газови връзки с Гърция и Румъния, които се очаква след 2012 г. да разнообразят доставките ни. То няма и как иначе да бъде, при положение, че тези проекти са подкрепяни и дори финансирани от Европейския съюз.

Но не в колебанията за руските проекти, в крайна сметка, е проблемът.

Нормално беше кабинетът на ГЕРБ да извърши оценка за рентабилността на проектите, с които Русия така всеотдайно иска да ни превръща в енергиен център на Балканите.

Месец след като Бойко Борисов стана министър-председател, той се срещна очи в очи с вездесъщия Владимир Путин, който поиска в максимално кратки срокове България да каже "да" или "не. Руските медии твърдят, че техният министър-председател си позволил по-груб тон и натиск над български си колега.

Вероятно затова при последвалото посещение на руския енергиен министър у нас, и премиерът Борисов, и енергийният ми министър Трайчо Трайков, се ангажираха в един глас, че България продължава работата и по трите проекта, но след съвместна преоценка.

Парадоксите около "Белене"

Очевидно българското правителство се опитваше да спечели време и докато се занимаваше с това, германската RWE обяви официално оттеглянето си от АЕЦ "Белене". За бизнес анализаторите това бе знак за провал на проекта, за който към момента не може да бъде осигурено пазарно финансиране.

Единствената категорична позиция на българското правителство към момента е, че държавата няма да налива пари в "Белене", а ще търси нови инвеститори. Имало голям интерес. Засега обаче официално заявен е само този на Русия, която освен основен изпълнител на проекта, иска и акционерен дял.

Дали Москва наистина е готова да вкара няколко милиарда евро, за да си има своя атомна централа в България, засега е открит въпрос. Контролирайки европейска атомна централа, руснаците влизат директно на пазара на енергия в Европейския съюз – още един икономически и политически инструмент за влияние в общността.

Ако говорим в цифри, единственото сигурно нещо за "Белене" е, че изграждането ѝ ще струва тя ще струва 8-10 млрд. евро.

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков каза, че досегашната енергийна политика на България е правена от политици, свързани с проруски интереси. Вероятно поради същата тази причина правителството не вярва на подготвения финансов модел за това колко ще е печеливша АЕЦ "Белене".

Досега само инженеринговият консултант на проекта “Уорли Парсънс“ е излязъл с разчети за 50 млрд. евро печалба на централата за 60-годишния ѝ експлоатационен срок. "Цирк" - бе краткият коментар на министъра на икономиката Трайчо Трайков.

“Уорли Парсънс“ обаче има пряк финансов интерес от реализацията на централата – според данни, обявени от Трайков, до въвеждането на мощностите в експлоатация консултантът ще спечели около половин милиард евро.

Не е изчислен и ефектът от спестените парникови емисии, да не говорим пък за каквито и да било разчети за управлението на ядрените отпадъци, генерирани от бъдещата централа.

Един от големите парадокси е, че според икономическия екип на правителството България няма нужда от АЕЦ "Белене", но в същото време твърди, че продължава реализацията ѝ. Освен ако не блъфират.

Тръбопроводите

Не по-различно е положението при “Южен поток“. Според някои оптимистични прогнози икономическите анализи за този проект ще са готови до края на годината. Съгласно подписаното тази пролет принципно споразумение с “Газпром“, решението на България за "Южен поток" зависи от тези анализи.

От изявленията и на премиера Борисов, и на министър Трайков, обаче, става ясно, че решението вече е взето и то е положително. Българският енергиен холдинг (БЕХ) вече преговаря с руснаците за условията по сформирането на бъдещото съвместно дружество, което ще изгражда и експлоатира българския участък на газопровода.

Конкретните икономически ползи за страната от този проект досега е обявявал само бившият премиер Сергей Станишев. Преди година и половина той подхвърли за едни инвестиции от 1.4 млрд. евро и 220 млн. приходи от ДДС за България.

Не се знае какви постъпления може да очакваме от транзитни такси най-вече заради продължаващата неяснота дали ще се използва съществуващ участък от нашата мрежа или ще е изцяло ново трасе. Руснаците обаче определено искат за в бъдеще да използват “Южен поток“ при транзитни и вътрешни за пазара ни доставки.

Новото правителство не е оповестило позицията си дали ще разреши включване на налични тръби и ако направи това, при какви условия и евентуални параметри на тарифите.

Изглежда, че в технически подробности е затънал и петролопроводът “Бургас-Александропулис“. Докато руснаците “се борят“ с новите искания на България да се проучи възможността да не се използва буйова технология, а пристанищно съоръжение за разтоварване на танкерите, остават неизвестните откъде ще дойде петролът. Неясни са и шансовете на страната ни да си осигури нещо повече от известните вече 30 млн. долара такса годишно.

Вървят плащания

Така на пръв поглед изглежда, че поне в близко бъдеще няма да има развитие по тези проекти. И правителството печели време, за да сондира интереса от страна на западни инвеститори за "Белене" или за по-изгодни условия по отношение на двата тръбопровода.

Неприятната подробност е, че по трите енергийни проекта трябва да се правят плащания. За АЕЦ “Белене“ има създадено специално предприятие, чиито служители продължават да получават заплати. Новият консултант, който ще провежда бъдещия конкурс за инвеститор, също няма да направи това безвъзмездно, но Трайков не пожела да коментира суми.

Не е ясно и какви преводи ще има към настоящите консултанти по проекта, както и ще се плаща ли за поръчаното оборудване.

Да не говорим, че веднага след оттеглянето на RWE руснаците се хванаха за думите на българските власти, че работата по проекта продължава, в резултат на което руските фирми ще продължат "в срок" да извършват договорени дейности, да поръчват оборудване и пр. За наша сметка.

За “Южен поток“ разходите засега са само командировките на БЕХ и "представителни разходи" за срещи с руснаците. За “Бургас-Александруполис“ страната ни си има съвсем конкретни вноски, които трябва да направи в проектната компания, от която държи 24.5 на сто. За 2009 г. размерът им е 4 млн. евро, които още не са внесени.

На какво ще заложи новата енергийна стратегия

Все пак бавенето на проектите може да даде на България и коренно различна преговорна позиция. Защото в следващата година има шансове да напредне работата по “Набуко“, чиято проектна компания заяви, че е осигурила доставчици за гарантиране на необходимите количества за старта на строежа и започва преговори с финансови институции за кредитиране.

Очаква се в това време да е тръгнало и изграждането на газовите връзки с Гърция и Румъния, което по предварителни разчети ще намали с 20-30 на сто зависимостта на България от руски газ от 2012 г. Когато между впрочем изтичат и договорите с контролираните от “Газпром“ доставчици.

Истински сериозният проблем обаче е по какъв път ще поеме българската енергийна политика. Отговор на този въпрос трябва да даде новата енергийна стратегия. От нея ще стане ясно как страната ни ще изпълнява ангажиментите си за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници до 16 на сто до 2020 г. и как ще повиши енергийната си ефективност.

Това е най-голямото предизвикателство за България, чиято икономика е най-енергоемка в ЕС.

Засега ресорният министър Трайчо Трайков само е дал индикации, че енергийната стратегия ще е съобразена с решенията на срещата на върха през декември в Копенхаген за европейската и световната политики в опазването на климата, което е пряко свързано с ограниченията за промишлеността и енергетиката.

По думите му ще има и раздел посветен на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). От такъв обаче би имало смисъл, само ако дава ясни годишни цели като проценти с оценка за необходимите инвестиции и ефектът, който ще имат те върху цените на енергията.

Именно тарифата на тока е най-чувствителната тема за българина, когото в общия случай слабо го интересува опазването на околната среда, щом това ще му бръкне по-дълбоко в джоба. И точно в стратегията е мястото да се намери балансът между т.нар. мегапроекти, скъпите ВЕИ-технологии и повишаването на енергийната ефективност, която в момента е най-слабото място на икономиката и битовото енергийно потребление.

Въпреки че министър Трайков изчисли как с инвестициите в АЕЦ “Белене“ може да се санира половин София, все още правителството дори не е дало заявка каква политика смята да води в тази насока. Ясно е, че съществуващата Агенция за енергийна ефективност е напълно неефективна. Не работят и сегашните механизми за стимулиране на санирането на сградите през отпускането на кредити с частично приспадане на разходи за потребителите.

“Домашното“, което има да пише ГЕРБ в енергетиката, е прекалено голямо и трудно, за да бъде готово в кратки срокове. Затова на този етап е сигурно, че флуктуациите в енергийната ни политика ще продължават на същия принцип като в електрическата мрежа – до стабилизирането на базата.