ЕС дава предпазлива подкрепа на “новия глобален енергиен ред” на Г-8

Отворените петролни и газови пазари и допълнителните ядрени енергийни мощности ще оформят гръбнака на новата енергийна политика на индустриализирания свят, след като ЕС приветства сделката и притисна Русия да изпълни обещанията, направени в Санкт Петербург на 16 юли, пише електронното издание EUobserver.

Клубът на Г-8 – САЩ, Русия, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Канада и Япония - в неделя си стиснаха ръцете за съвместно изявление, в което се казва, че е “изключително важно компаниите от страните, произвеждащи енергийни продукти, да могат да инвестират и да постигнат международно влияние върху движението на цените”.

Лидерите на Г-8 предричат, че през 2030 г. твърдите горива ще задоволяват 80% от световните енергийни нужди и при отваряне на пазарите, големите компании ще трябва да инвестират “трилиони долари”, за да изсмукват повече петрол и газ от земята и да стабилизират растящите цени.

САЩ, Великобритания и Франция настояха за солидна подкрепа на ядрената енергетика, която беше смекчена заради отдавнашните антиядрени обещания към избирателите на лидерите на Германия и Италия. Въпреки това текстът гласи, че ядрената енергетика ще “допринася” за енергийната сигурност и намалението на въглеродния диоксид.

“Доскоро енергийна сигурност означаваше стабилни доставки на суровини до основните потребители. Сега убедихме партньорите си, че става въпрос за много по-широка концепция, която обхваща извличането, транспорта и продажбата на енергия”, заяви руският президент Владимир Путин.

Той защити вярата на Русия в ценностите на пазарната икономика, добавяйки, че “руските цени на природния газ сега не се определят в Кремъл чрез някакви еднолични решения, а се определят от пазара”.

Решението на Г-8 издига новата енергийна политика на ЕС – както беше решено през март в Брюксел – на глобално равнище, заяви пред Euobserver председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. “Това е нов глобален енергиен ред”, допълни той.

“Вярвам, че принципите, които искаме да въдворим в Европа са същите, които виждаме и в Г-8 – откритост, прозрачност, солидарност, ефективност, предсказуема регулаторна среда”, обясни председателят.

Той изрази и известна загриженост по отношение на Русия като най-големия доставчик на петрол и газ за ЕС. “Русия сега носи някаква отговорност. (Споразумението на Г-8) не е достатъчно. Сега трябва да го претворим в реалност”, заяви Барозу, тълкувайки енергийния договор.

Договорът е проектоспоразумение от 1994 г., предназначено да прекрати монопола върху износа на евтиния централноазиатски газ от Каспийския басейн и се оказа ключова проверка за добрата воля на Москва по отношение на отворения енергиен пазар.

Към момента обаче знаците не са добри. Руските дипломати изясниха още в началото на май, че по време на срещата на Г-8 няма да има пробив, свързан с ратификацията на договора. На 5 юли руският парламент прие закон, който дава легален статут на настоящия пълен контрол на “Газпром” върху руския износ.

Енергийни експерти като мениджъра на “Ърнст енд Янг” Бен ван Гилс вярват, че дори ратификацията не би гарантирала изпълнение от страна на Русия. Дипломати от новите страни членки на ЕС вярват, че руските фирми по-скоро ще взривят оборудването си в Казахстан, отколкото да го видят да попада в европейски ръце.

Дори и най-либералните среди на старите 15 членки на ЕС не вярват на “Газпром”, когато става дума за осигуряване на доставката на гориво до техните държави. Великобритания позволява на френски фирми да снабдяват Лондон с електричество – включително и “Даунинг стрийт” 10 – но реагираха остро на предложението на Газпром да купи газовият дистрибутор “Сентрика” през февруари.

Европейските компании са малко по-авантюристични – германските E.ON и BASF изграждат основен газопровод с “Газпром”. “Бритиш петролиъм” наскоро инвестира 1 млрд. долара в дялове на руския петролен гигант “Роснефт”, а фреските “Тотал” и “Шеврон” се канят да помогнат на “Газпром” да развие газовите полета на Арктическия кръг.

Въпросите за правата върху собствеността в Русия обаче остават. “Роснефт” се възползва солидно от политически мотивираният удар върху партньорската нефтена компания “Юкос”.

Отделни западни бизнесмени като американския инвеститор Бил Браудър, който в момента е изправен пред необясним отказ на руска виза, също не вярва особено в руската система. “Смятам, че този човек може да наруши законите на страната ни”, коментира отказа Владимир Путин.

Ако ЕС остава предпазлив по отношение на новите енергийни договорености с Русия, екологичните групи имат своя причина за недоволство, свързана с акцента на Г-8 върху управлението на доставките на твърди горива, вместо да обърнат внимание на бедността и промените в климата.

“Най-хубавото на срещата на върха в Санкт Петербург е, че свърши”, заяви говорителят на Грийнпис Тобиас Мюнхаймер. “Г-8 трябва сериозно да се заеме с промените в климата, иначе губи връзка с реалността”.

Съвместните декларации на Г-8 по отношение на инфекциозните болести и образованието поставят сериозен акцент върху проблемите на развития свят – птичия грип и конкурентноспособността – вместо върху проблемите на Третия свят като СПИН, общата неграмотност. Неправителствените организации обвиниха лидерите на срещата, че изоставят Африка след дадените големи обещания през 2005 г.

Британски дипломати обаче увериха медиите, че Африка не е забравена. “Нямаме нужда от нови обещания, защото вече ги заявихме през миналага година”, заяви за Euobserver говорител на британското правителство. “Работим по въпросите на Африка за срещата на Г-8 през следващата година в Германия.”