“ЕС дава слаба оценка на България”

"Европейският съюз дава слаба оценка на България", пише в заглавие германският вестник "Зюддойче цайтунг", отбелязвайки, че еврокомисарят Оли Рен е заплашил с отлагане на присъединяването, ако София не реформира правосъдието и не се справи с организираната престъпност, предаде радио “Дойче веле”. Изданието цитира изказването на Рен пред евродепутатите в Страсбург, че България и Румъния са положили големи усилия в борбата срещу корупцията, но още не са достигнали целта.

Същият вестник публикува и интервю с премиера Сергей Станишев, според когото евентуалното отлагане на българското членство ще е “тежка политическа грешка”.

Интервюто излиза на 5 април, когато Берлин започва официално процедурата по ратификацията на договора за присъединяването на България и Румъния към ЕС.

Германия е последната от страните членки, която пристъпва към тази процедура.

Според депутата от Християндемократическия съюз и председател на външнополитическата комисия в европарламента Елмар Брок докладът на Оли Рен е алармиращ. Трябва точно да проверим нещата на място, казва Брок пред "Зюддойче цайтунг".

Според изданието във възлов въпрос за България би могъл да се превърне текст от току що приетите промени в конституцията. Текстът съдържа неясни формулировки за ролята на правосъдното министерство, заявява Рен, и не е сигурно, че съдиите действително биха могли да се произнасят независимо от политиката. Правосъдието трябва и да докаже, че е предвидимо, прозрачно и ефективно.

Освен това Рен отправя критики към София и по отношение на борбата с организираната престъпност. Има твърде малко следствени дела и процеси. Само през 2005 г. са извършени 140 убийства от икономически и политически мотиви, като само в малък брой случаи са открити наказателни процедури. Като цяло равносметката за реформата в правосъдието и вътрешната сигурност не е удовлетворителна. И ако в началото на присъединителните разговори Румъния имаше по-слаби позиции като държава, кандидатка, най-вече заради корупцията, междувременно нещата са се преобърнали.

Присъединителните договори на България и Румъния са ратифицирани вече от 14 държави - членки на ЕС, припомня вестникът. Други предпочитат да изчакат доклада на Европейската комисия, който ще излезе през май.

Така или иначе в Брюксел не се смята за вероятно еврокомисарят да предложи отлагане. За новата дата в случая с България би трябвало да дадат съгласието всичките 25 държавни и правителствени ръководители. За Румъния е достатъчно и обикновено мнозинство.

Отлагане може да бъде предложено и от страна на Европейския парламент, като засега депутатите не са на единно мнение.

Ръководителят на социалдемократите Мартин Шулц е против отлагането, тъй като то би дестабилизирало региона. Това пък е най-неправилният аргумент изобщо, казва по този повод Брок. Ако държавите крият заплаха за нестабилност, не са готови за присъединяването. В краен случай Брок би пледирал за вземането на решение за датата на присъединяване през октомври.

Европарламентът трябва да даде препоръката си за членството на 27 април.

В анализа си по същата тема "Франкфуртер алгемайне цайтунг" пише, че с изказванията си пред депутатите в Страсбург еврокомисарят Оли Рен не е създал впечатлението, че иска още отсега да подготви обществеността за евентуално отлагане на членството на България и Румъния, предаде още “Дойче веле”. Подобна препоръка, както казал Рен, може да се очаква само в случай на особено големи проблеми. Тезата на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" е, че договарянето на датата за членството на двете държави още преди изпълнението на най-важните предпоставки днес се възприема като грешка. Затова и много евродепутати са за отлагане на присъединяването. Някои от страните - членки на ЕС също не изключват засега такава вероятност.

Отново е цитиран председателят на външнополитическата комисия Елмар Брок, според когото разговорът при закрити врати е оформил една смесена картина с малко мнозинство против отлагането.

Българският министър-председател повтаря пред “Зюддойче цайтунг”, че отлагането на членството ни с една година ще обезкуражи българското общество, ще бъде отрицателен знак за крехките демокрации на Западните Балкани и в дългосрочен план ще създаде повече проблеми на ЕС.

Като признава, че корупцията и организираната престъпност са голям проблем за българската икономика и българските граждани, Станишев уверява, че са взети мерки и има политическа воля за справяне с тях.

Германия откри започна ратификацията на договора за членството на България и Румъния

Междувременно германското правителството започна процедурата по ратификацията на договора за членство на България и Румъния, като одобри в сряда документа, който ще бъде представен за обсъждане в двете камари на парламента - Бундестага и Бундесрата.

Федерална република Германия е последната от страните членки на ЕС, която пристъпва към тази процедура. След решението на кабинета и подписа под него на канцлера Ангела Меркел, по възможност още преди лятната ваканция, с този въпрос ще се занимае горната камара на германския парламент - Бундесрата, а след това и долната - Бундестага. След изслушвания по договора Бундесратът ще излезе с позиция, с която ще бъде запознато федералното правителство. Оттам законопроектът за ратификация на договора за присъединяването ни към ЕС ще бъде внесен в Бундестага.

Първият публичен дебат в Бундестага за положението в България и Румъния с оглед на европейското им членство е предвиден за 19 май, тоест почти веднага след публикуването на мониторинговия доклад на Европейската комисия, който се очаква да излезе на 16 май в Брюксел.

Според коалиционния договор, подписан от участниците в широката коалиция във ФРГ - Християндемократическия съюз, Християнсоциалния съюз и Социалдемократическата партия, окончателното гласуване на договора ще стане, след като бъде публикувана оценката на Европейската комисия.

Австрия може би ще ратифицира договора за членство докато е председател на ЕС

В Австрия, която е друга от “проблемните” страни за ратификацията на договора за присъединяването на България и Румъния, на 27 април ще започне процедурата по одобряването на документа в долната камара на парламента.

Според дневния ред на австрийското законодателно събрание на 11 май договорът би трябвало да бъде предложен за гласуване и в горната камара на парламента.

Австрия в момента председателства Европейския съюз.

Според Портал “Европа” Австрийската социалдемократическа партия подкрепя  ратификацията на договора за присъединяване на България и Румъния в националните парламенти на страните – членки,  на ЕС, но “всичко ще се случва след доклада на ЕК". Това се казва в официално становище на партията, изразено по искане на портала.

Най-голямата партия в Австрия – Австрийската народна партия, радушно приема България като бъдещ нов партньор в ЕС и “очаква с нетърпение бъдещото ни добро сътрудничество”. Това се казва в специално комюнике на АНП (ÖVP), което Портал ЕВРОПА е получила в отговор на свое запитване за начина, по който партията възнамерява да гласува, когато в австрийския парламент бъде насрочена ратификацията на Договора за присъединяване на България и Румъния в ЕС.

“За нас България е важна държава, в която влагаме надежди в сферите на икономиката, политиката и културата” – се казва още в официалното становище на АНП,  в отговор на специално запитване на Портал ЕВРОПА.

Австрийският парламент (Националрат) е съставен от 183-а членове. В него Австрийската народна партия има 79 депутати, следват я Социалдемократите (69) и Партията на свободата (18). Парламентарната група на Зелените наброява 17 депутати. Австрийският Бундесрат – Горната камара – също е съставен от 183 депутати и отново най-голям брой сенатори има Австрийската народна партия.