ЕС иска нови данни от България за "луда крава"", има шанс да попаднем в по-нискорискова група

5 април 2001

Европейският съюз поиска от България допълнителна информация относно риска от разпространение на болестта "луда крава" с цел страната ни да попадне в група с по-нисък риск, каза директорът на Националната ветеринарно-медицинска служба Илиян Бъчваров. Експертите от ЕС са поискали допълнителна информация по изпратения вече доклад, защото са преценили, че има шансове България да попадне в ниско рисковата втора група, в която са само Нова Зеландия, Австралия и САЩ. Поисканата справка е относно вноса у нас на животни и продукти от тях, правени изследвания на животни и резултатите от тях, състава на различните фуражи и други за период от 20 години назад.
Информацията ще бъде представена на ЕС до 15 април, а през май експертите на Евросъюза ще я анализират.

Досегашните проучвания включиха всички европейски страни в трета рискова група, което означава наличие или опасност от наличие на заболяването "луда крава". СТраните в групата са разделени в няколко категории в зависимост от това доколко опасността е сериозна. В групата на засегналите вероятно влизат и някои от кандидатите за членство от Централна и Източна Европа. "Вероятно е, макар още да не е потвърдено, че болестта се е появила в Албания, Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Полша и Словакия", посочват експертите, които са направили оценка на географския риск от болестта в основни търговски партньори на съюза. Тези страни са внасяли от ЕС значителни количества живи животни и фуражи с месни и костни съставки. Едва в последно време те са въвели строги мерки срещу риска от заразяване с BSE и са забранили да се дават на преживните животни месни и костни храни. Следователно много голяма е вероятността техните стада добитък да са приемали потенциално опасни харни и в резултат да са се заразили с BSE.

В тази връзка от 1 април ЕС забрани вноса на месни продукти "с повишен риск" от трети страни, включително държавите от Централна и Източна Европа. От тази дата влязоха в сила и новите изисквания на ЕС за рисковите части на говеждото месо, пояснява и АП. Всички страни, за които се предполага, че могат да внесат зараза на "луда крава", трябва да представят сертификати, че от импортираното трупно месо са премахнати опасните части: вътрешности, гръбначни стълбове, мозъци, очи.

По повод оценката на ЕС, че Полша е сред групата държави, в които има вероятност от наличие на "луда крава", полският министър на селското стопанство и развитието на селото Артур Балаш заяви, че това е скандално. Той подчерта, че това изявление е политическо и е свързано само с търговията. Полша, която забрани вноса на костни брашна през 1999 г., твърди, че никога не ги е използвала за храна на добитъка.

Недоволство изразиха и Унгария и Чехия. "Това е грешка както от професионална, така и от аграрна гледна точка", заяви главният ветеринар на Унгария Антал Немет в интервю пред МТВ. "Излиза, че Унгария е в една категория с Швейцария, където има потвърдени случаи на луда крава", заяви той. Представител на чешката ветеринарна служба също отхвърли предположенията, че в чешките стада може би има луда крава. "За нас това е повече политическо, отколкото научно обосновано твърдение".