ЕС трябва да поеме своята отговорност за Балканите

Проблемите на Балканите не бяха забравени покрай противоречията за Ирак. Все пак Балканите са важна част от Европа. Съединените щати обявиха намеренията си да намалят участието си в региона, така че Европейският съюз трябва да поеме водачеството. В миналото ЕС реагираше на негативни събития. Сега трябва да създаде положителна перспектива.

Сблъсъците на Балканите бяха прекратени,

но няма никакви гаранции за бъдещия мир.

Косовският проблем остава нерешен. Съюзът между Сърбия и Черна гора е несигурен. Охридското споразумение между славянското мнозинство в Македония и албанското малцинство е подложено на атаки от претърпели поражение политици, които сега се опитват да разединят страната. А ситуацията с Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на боевете в Босна, остава твърде сложна.

Срещата на върха на ЕС на 21 юни в Солун предлага идеална възможност да се изготви сериозна програма за Балканите. Датата на форума е на границата между гръцкото и италианското председателство. И за двете страни регионът е от жизнено важно значение. След това ЕС ще бъде твърде зает със собствените си конституционни проблеми и приемането на десет нови страни членки, за да има време да обърне внимание на Балканите по последователен начин.

Досега ЕС се опитваше да отлага косовския проблем, запазвайки едно несъществуващо статукво. Това е причината, заради която бе създаден нов съюз между Сърбия и Черна гора. Тази политика попречи на възстановяването на региона. Сега ЕС трябва ясно да посочи как смята да реши неуредените въпроси, за да премахне препятствията пред демократичното развитие.

ЕС трябва да потвърди евентуалната независимост на Косово,

като наред с това предостави гаранции на сръбското и другите малцинства. ООН трябва да предаде властта в ръцете на косоварите, подготвяйки независимостта на провинцията. Съюзът между Сърбия и Черна гора би трябвало да се запази, но ЕС не бива да пречи на неговото разпускане, когато тригодишният срок изтече. Босна и Херцеговина трябва да бъдат подтикнати да преразгледат Дейтънската конституция, която създаде една твърде скъпа и неефикасна държава.

След тези промени конференцията на ЕС би трябвало да потвърди

териториалната цялост на всички политически структури

в Югоизточна Европа в рамките на сегашните граници. Това ще помогне за смекчаване на опасенията - по-специално в Македония - че независимостта на Косово означава по-нататъшно раздробяване на балканските държави. Ще бъде полезно и ако ЕС най-после реши спора около името Македония.

ЕС трябва да преосмисли основните си политически инструменти: споразуменията за стабилизиране и асоцииране с отделни страни, мрежата от двустранни споразумения за свободна търговия и финансовата помощ чрез програмата на Европейската комисия Кардс. Те работят, но би трябвало да бъдат допълнени.

Споразуменията за стабилизиране помогнаха за създаването на рамка за сътрудничество с ЕС, но процесът бе твърде бавен, за да има особен ефект. Според оптимистичните прогнози Хърватия може да се надява на членство в ЕС през 2007 г., Сърбия, Черна гора, Македония и Албания през 2010 г., и Босна и Косово може би през 2015 г.

ЕС трябва да предостави "пътна карта" за членството им.

В противен случай страните от региона ще загубят мотивация да продължават с болезнените, но необходими реформи.

Страните от Пакта за стабилност - петте държави от Западните Балкани, Румъния, България и Молдова са подписали 21 двустранни споразумения за свободна търговия. ЕС разшири търговските преимущества за петте западнобалкански страни, но това не създава зона за свободна търговия в рамките на региона, защото различните двустранни споразумение изискват различни сертификати за произхода на внасяните стоки. ЕС трябва да поеме водачеството за

хармонизирането и модернизирането на митническите процедури.

Програмата Кардс за реконструкция, демократизация и стабилизиране на Западните Балкани ще приключи с края на бюджетният цикъл на ЕС през 2006 г. Бъдещото финансиране не е сигурно и това може да доведе до сериозна икономическа криза в Босна и Косово. Като част от "пътната карта" ЕС би трябвало да предложи нови форми на помощ. Неизхарчената част от предприсъединителните фондове за нови членки може да бъде пренасочена към Западните Балкани.

Заради бюджетните си трудности Германия и други страни-членки вероятно ще се противопоставят на тези предложения. В резултат на срещата в Солун перспективите за една последователна балканска политика може да бъдат загубени. Би било жалко, ако стане така. Евросъюзът би трябвало да покаже, че може да допринесе за демократичното развитие в Югоизточна Европа.

*Авторът е председател на фондация Сорос и основател на института Отворено общество. Публикуваме статията по БТА.