EU Трифон

EU Трифон

Живеем в смутни времена, които застрашават целостта на българските разбирания за всенародна вакханалия и имиджа на смесените магазини. 2007-ма година донесе притеснителните слогани, че народът трябва да работи, за да просперира и още по-притеснителното, че за домашната ракия трябва да се плаща акциз.

Тези два неща са неразделно свързани, защото, ако кажем, че акцизът ни ощетява много, то значи пием много и следователно работим малко. Проста аритметика. И за двете е нужно време, а то все пак е само 24 часа на денонощие.

Някои политици не пропуснаха да яхнат протеста срещу строгите ЕС норми, които европейците са основали на предположението, че пиенето все пак не е цел на живота, а ако е такава, то вреди на здравето. Така с малцината си защитници и в печален контекст българите-пиячи посрещнаха своя свещен празник Трифон Зарезан. В по-голямата част от страната кичът около св. Валентин бе заврян дълбоко в българското несъзнавано.

В някои краищата обаче не се говореше за акциз, но там не е леко да се говори и за държава. Гледките от тези места могат да накарат човек да се запита дали   времето се движи именно напред, а не назад или не настрани, например. Подобно място е Никополската околия. За справка, тя граничи с Дунав, на около 50 км от Плевен и на 25 км западно от Белене.

Образцови табели

Разбирането за хората, които живеят в този край, може да започне своето проясняване от табелите. Там има села като Коиловци, чиито жители предупреждават пришълците с чисто нов надпис, че попадат на място с “образцова организация и дисциплина на движението” и в“образцово село”. Нищо, че асфалтът на пътя се е свил предимно около осевата линия. Там всеки дом е “образцов”, независимо как изглежда.

Срещате и села и като Славяново, където също с нови табели върху много стари къщи може да прочетете - “образцова чистота, здрав народ”. Има и села като Мечка с около 100 постройки, сред които се извисява тази на НАП – Плевен. В Коиловци и Славяново все още има функциониращи магазини от типа “КООП”, срещу които са разположени грандиозни, облечени в мрамор соцмолове, в които могат да се съберат бабите от цялата Никополска околия.

По сходен начин стоят нещата и в никополското село Любеново. Ако има късмет и без да се предоверява на картите, всеки упорит и прилежен пътешественик може да посети такива краища на страната, в които неприкосновеността на виното и ракията е чл. 1 от местната неписана конституция.

Хората там са отзивчиви, истински българи, които на 14 февруари се бяха събрали да си пийнат. Честването на Св. Трифон беше забележително. В смисъл, нямаше човек в селото, който да не забелязва, че се празнува.

Някъде около 12 часа по обяд вече имаше импровизирана запивка директно в лозе, намиращо се на около километър преди населеното място. Близо 20 души бяха напалили огън, имаха си оркестър, наблизо бе паркиран трактор. Видно бе тяхното веселие.

Но още по-буйно течеше то в самото село. На площада, където се събират улиците “Толбухин”, “Максим Горки” и “Никола Вапацаров”, около 60-70 души бяха скупчени около и на стъпалата на смесения магазин. “Пиедесталът” бе зает от петчленен оркестър, който забиваше военни маршове. Тук бяха и кметът, и попът (отец Георги Мушанов или по църковному Вергил) и един учител, довел със себе си група седмокласници в носии. Там беше и Иван Гарелов.

След близо половинчасова разгрявка на площада, всички гости вече бяха закичени с хартиена детелина на ревера и лозов венец.

Клетвата

След това процесията, начело с поп Вергил и озвучавана все така от военни маршове, се запъти към къщата на Албена. Тя е най-едрият собственик на лозови масиви в Любеново и твърдо бе решила него ден да почерпи всички. Твърдо решените да се почерпят бяха много. За здраве.

Преди това обаче бе спазена традицията. В двора на къщата на Албена дядо Вергил с несигурен глас произнесе молитвата за здраве и плодородие на лозята. Отзад някои вече тихо бяха подметнали ракията. Сюблимният момент в церемонията бе изкарването на таблото с клетвата на лозарите от Любеново – неписаната конституция на това място.

Нейният автор Дионисий – Боби (по паспорт Преслав) се шляеше наоколо с доволен вид, че уважават творчеството му. А хората тук не само уважаваха, а и искрено вярваха в следното проникновение:

Чл. 1  - Ще обичам лозята, както обичам децата си.
Чл. 2 – Ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си.
Чл. 3 – Няма никога да разреждам виното с вода.
Чл. 4 – Няма никога да използвам виното за нечисти цели.
Чл. 5 – Ако пристъпя клетвата, нека оставам без вино на трапезата, да ми изсъхнат лозята и мухлясат бъчвите и никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. 

Тези думи бяха повторени от цялото множество с тихо благоговение и след като всички се клеха във вярност в лозето, техните деца също повториха лозарския основен закон. Седмокласниците изнесоха на гърба си почти цялата тежест на церемонията, концентрирана основно върху възхвалата на виното.

Във Въбел

Приказката продължи в реконструирания ресторант на ТКЗС-то във Въбел (на 5 км от Любеново), който дядо Вергил отбеляза, че помни от 1962-ра година. Албена беше любезен домакин и се грижеше за всички.

Имаше певица, отново оркестър, домашно вино, лимонада за вино (има и такова нещо), домашна ракия, агне, кебапчета и кюфтета. Напрежението от разгара на празнуването накара дядо Вергил да прибере патрахила си в дипломатическото куфарче, което мъкнеше през цялото време със себе си.

Количествата пиене бяха колосални, певицата изкара цял репертоар македонски песни.

А поука? Поука няма.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?