"Евро за глупаци"",N

Дни преди Коледа американският търговски представител Робърт Зелик бе на посещение в Брюксел. Представиха го на членовете на Европейската комисия, и някои комисари гордо му показаха първите евро монети. Германецът държеше в ръка монета с изображението на орела, испанецът - с лика на крал Хуан Карлос, а французинът - с девиза "Свобода, равенство и братство".

Многото красиви монети толкова силно впечатлиха госта от Америка, че той попита еврокомисаря по въпросите на околната среда, шведката Маргот Валстрьом, как изглежда шведското евро. И естествено направи гаф, защото Швеция наистина е членка на ЕС, но не влиза в еврозоната.

Фактът, че човек като Зелик, който заради служебните си задължения поддържа повече контакти с Европейския съюз от всеки друг американец, допусна подобна грешка, говори за слабия интерес, с който Съединените щати посрещат пускането на еврото в обращение. Наистина големите вестници подробно информираха за събитието, и все пак войната в Афганистан си остава темата, която кара американците да затаяват дъх.

Сега вестник Вашингтон пост се видя принуден да открие на Интернет-страницата си нова рубрика под наслов "Евро за глупаци". В нея между другото се обяснява, че новата европейска валута дава предимство на пътуващите американци, тъй като в бъдеще няма да им се налага да обменят пари, ако решат например да пътуват от Испания до Франция.

Америка посреща еврото спокойно, не на последно място поради това, че политическата класа отдавна обсъди проблема за еврото. Преди три години, когато стартира единната европейска валута, във Вашингтон се водеха обширни дебати. Широко се обсъждаше въпросът дали европейците ще успеят да подкопаят позициите на долара като водеща и резервна валута в световната икономика. На времето мнозина сериозно се разтревожиха, си спомня наблюдател във Вашигтон. Трайната слабост на еврото спрямо долара обаче разпръсна тревогите и опасенията.

Финансовият министър Лорънс Самърс при управлението на Бил Клинтън даде указание как господстващата класа в Америка да се отнася към еврото. Той каза, че силата на една валута зависи от потенциала на икономиката, така че при всички положения американците са с едни гърди пред европейците. До момента никой във Вашингтон не очаква, че наистина ще дойде ден, когато доларът и еврото ще премерват сили в битката за благоволението на международните инвеститори.

Статистиката потвърждава това мнение, защото от въвеждането на еврото досега то е загубило една четвърт от своята стойност в съотношението си спрямо долара.

Така че мненията за еврото, които се изказват в Америка - между другото Ню Йорк Таймс го нарече "най-рискованата игра в историята на валутите" - се свеждат най-вече до изброяване на дефицитите в балансите на страните-членки на ЕС. Американски коментатор определи като показателно обстоятелството, че броени седмици преди въвеждането на еврото в обращение започна стачка точно във френската фабрика, където се секат евро монетите.

Икономистът Робърт Самуелсън писа, че единната валута не съдейства за решаването на двата най-големи проблема в Европа - високата безработица и големите разходи за социално осигуряване. Той припомни също застаряването на населението, което поставя на изпитание скъпите системи за социално осигуряване. Еврото едва ли ще допринесе за премахването на подобни структурни слабости, писа Самуелсъл, тъй като единната европейска валута може да прояви своя ефект, само ако работната сила е мобилна, а цените са гъвкави. Точно това обаче липсва в Европа, тъй като се запазват културните и езиковите бариери на стария континент.

Едва ли някой в Съединените щати смята, че единната валута ще даде тласък на политическата интеграция в ЕС. Мнозина по-скоро очакват изостряне на конфликтите вътре в Съюза, той като Европейската централна банка не би могла да води политика, съобразена с интересите на всички страни от еврозоната. Особено пък след като още страни предстои да се включат във валутния съюз. Някои американски експерти дори изказват противоположното на традиционното за Европа мнение за еврото и смятат, че то би могло да предизвика нови войни.

Според икономиста Мартин Фелдстайн в никакъв случай не бива да се изключва възможността от конфликти в рамките на европейската монетарна политика. В края на краищата еврото представлява продължение на традиционната европейска дипломация с икономически средства, отбелязва сп. Нюзуик.

Впрочем подобни апокалиптични сценарии не плашат големите американски компании, които действат в Европа. "Фирмите приеха еврото като факт и продължават бизнеса си" - с тези думи експерт по проблемите на американската външна политика обобщи очакванията на индустриалците.