В един свят, чието население вече намалява, ситуацията в Украйна е особено сериозна. От една страна, населението на държавата намалява вече в продължение на повече от 30 години, а руската инвазия само ускори тази тенденция. Всичко това прави кризата двойна.

Опазването на демографската структура на страната и нейното бъдеще във военно време е дилема, за която няма лесни решения, а присъединяването към ЕС може и да не е достатъчно, за да обърне тази тенденция.

Да родиш бебе по време на война

Ангелина Кариакина и нейният съпруг искали да създадат семейство, планирали го и се заели с това, независимо от обстоятелствата.

"Разбира се, имаше фактори, които взехме предвид – имахме собствена къща, която за момента беше безопасна и удобна за всички нас. Имахме работа и средства, които ни позволяваха да планираме бъдещето", обяснява Кариакина.

"Бих казала, че войната дори ни подтикна да ускорим нещата", добавя тя.

По думите ѝ никога не са го обсъждали, но и тя, и съпругът ѝ интуитивно усещали, че времето им може да е много ограничено и именно затова трябва да живеят живота си, независимо от всичко.

"Задавах си въпроса дали съм достатъчно отговорна, щом създавам бебе на място, което постоянно е под обстрел. Този въпрос напираше още повече, когато трябваше да се крия в мазето по време на нощните атаки или да слушам експлозиите, докато бях бременна, а по-късно и с бебе в ръце", разказва Ангелина.

Днес обаче, когато поглежда живота на децата си у дома, тези мисли са прогонени. Децата са заобиколени от семейството и приятелите си и имат възможности, дори по време на войната в собствената си страна. Майката е щастлива, че те все още могат да пътуват из Украйна, да опознават културата си и да се запознават с корените си.

"Искаме семейството ни да остане у дома, искаме децата ни да растат в Украйна. Опитваме се да направим живота им у дома възможно най-безопасен и докато добрият им, комфортен живот в Киев все още е възможен, ще останем тук", казва Кариакина.

Все пак тя и съпругът ѝ имат план "Б" за семейството си, в случай че безопасността се понижи. "Работим върху едно семейно място в най-западната и вероятно най-безопасната част на Украйна. Но засега сме у дома и точно това ни кара да се чувстваме най-безопасни и щастливи", споделя тя.

Демографска криза X2

За разлика от Кариакини обаче много други бъдещи родители отлагат решението да имат деца, което според експерти е "естествена реакция". И докато раждаемостта спада, смъртността расте.

Според данни, публикувани от украинското министерство на правосъдието и цитирани от Kyiv Independent, през 2024 г. в Украйна са регистрирани 495 090 смъртни случая. Тази цифра е почти три пъти по-висока от броя на ражданията.

Още по темата

В Кремъл започнали да се опасяват, че войната в Украйна е навлязла в задънена улица

22 май 2026 13:57

Олександър Гладун от Института за демография и социални изследвания "Птуха" към Националната академия на науките на Украйна обръща внимание, че предвид значителните загуби на военни и цивилни животи, войната никога не оказва положително влияние върху демографията на дадена страна.

"Смъртността се повишава и поради влошаването на хроничните заболявания, стреса и, в някои случаи, невъзможността да се получи навременна медицинска помощ", изтъква Гладун.

Според него Украйна не е единичен случай, а част от глобален процес, който в демографската наука се нарича "демографски преход". Уникалното обаче е положението, в което се намира Украйна, като в условията на война страната преживява още по-тежка демографска криза.

"Населението на Украйна намалява от 1993 г. насам. Войната значително ускори този процес. Според нашите прогнози населението ще продължи да намалява. Темпото на този спад обаче зависи от годината и условията, при които войната ще приключи", твърди Гладун.

От 1991 г., когато Украйна обяви независимостта си от Съветския съюз, страната е загубила почти половината от населението си, смята изследвоателят:

"Според моите изчисления населението на територията, контролирана от правителството на Украйна, е било около 28 милиона души в началото на 2026 г. В края на 1991 г. населението е било 51.7 милиона души".

Прогноза на ООН, цитирана от "Украинска правда", пък предвижда населението да бъде 15.3 милиона души до 2100 г. Според Гладун обаче тези цифри трябва да се разглеждат в по-широк контекст.

"Първо, територията, която в момента е под контрола на правителството, е с около 20% по-малка, отколкото беше през 1991 г. Второ, не знаем какви са данните за населението на територията, която не се контролира от правителството. Трето, не знаем колко души ще се върнат в страната от тези, които в момента бягат от войната в други държави", отбелязва той.

Едно обаче е сигурно – числеността на населението се свива драматично. Още през 2023 г. вестник Kyiv Independent излезе със заглавието "Демографска катастрофа: Най-голямата следвоенна заплаха за Украйна".

Според най-новите данни, обявени от украинския президент Володимир Зеленски, от февруари 2022 г. насам във войната срещу Русия Украйна е загубила 55 000 военнослужещи – както кадрови войници, така и наборници. Широко се смята, че тази цифра е значително занижена. Центърът за стратегически и международни изследвания със седалище във Вашингтон, оценява броя на загиналите на между 100 000 и 140 000, в сравнение с между 275 000 и 325 000 за руската армия.

Колко са украинските бежанци в чужбина

Центърът за икономическа стратегия (CES) е независим украински неправителствен изследователски център, основан в Киев през 2015 г. Според петия му доклад за бежанците, в началото на 2026 г. 5,6 милиона украинци са бежанци, живеещи в чужбина. От тях 4 милиона са напуснали Украйна през западните граници.

"Имаме и над 4 милиона вътрешно разселени лица. Следователно над 10 милиона души са напуснали домовете си, което е около 20% от предвоенното население", посочва Гладун.

"Украйна продължава да губи население след четири години на мащабна инвазия", потвърждава и Ирина Иполитова, старши изследовател в CES.

Още по темата

Украйна коства на Европа далеч по-малко, отколкото мислим

23 декември 2025 07:07

"Основната причина за демографските загуби е миграцията. Според оценки на CES около 300 000 души са напуснали Украйна през 2025 г. Освен това населението намалява поради загуби както сред военния персонал, така и сред цивилните, причинени от войната. Фактор е и спадът в раждаемостта", отбелязва тя.

В края на август 2025 г. украинското правителство либерализира трансграничното придвижване за мъже на възраст между 18 и 22 години и разреши на мъжете на 23 и повече години, живеещи в чужбина, да се завърнат временно в Украйна. До този момент военното положение, в сила от началото на руската инвазия през 2022 г., забраняваше на всички мъже на възраст между 18 и 60 години да напускат страната, с редки изключения. Целта беше да се гарантира, че армията разполага с достатъчен брой новобранци.

С разхлабването на забраната правителството опитва да балансира нуждите на войната с необходимостта да се задържат по-младите поколения и да се гарантира бъдещето на нацията.

"Искаме украинците да поддържат колкото се може повече връзки с Украйна", бе казал министър-председателят Юлия Свириденко.

Според данни на CES, приблизително 96 000 мъже са емигрирали между август и ноември 2025 г.

"Приблизително един от всеки седем млади мъже на възраст между 18 и 22 години е напуснал страната от август насам", се посочва в доклада.

Според BBC Ukraine тези данни не отчитат завръщането на значителен брой млади мъже, нито вземат предвид факта, че едно и също лице може да е преминало границата няколко пъти. The Kyiv Independent пък съобщава как младите мъже напускат работата си, но също така твърди, че не е възможно да се дадат точни цифри.

Нов живот зад граница, но докога

Един от украинците станали бежанци в чужбина е Виталий**. Той е на 19 години и от две години живее във Франция. Виталий е родом от южната част на Украйна. Преместил се в западната част на страната, когато избухва войната, а малко по-късно отива още по-далеч – във Франция, за да продължи образованието си.

Причината е, че след избухването на войната губи шанса си за стипендия в родината. Виталий обмисля няколко дестинации, сред които са Чехия и Полша. В крайна сметка обаче се спира на Франция, защото, както твърди, осъзнал, че "трябва да се стремя към нещо по-голямо". Днес Виталий работи и по строителни обекти, и в търговията. Целта му е през септември да се запише в университета с инженерна специалност.

Виталий е един от многобройните млади хора, които са се впуснали в трудно и сложно пътуване в друга страна и които сега се стремят да си изградят нов живот. Виталий има план, визия за бъдещето и е решен да не "пропилее" жертвата, която е направил.

"Бих искал да остана във Франция. Вече научих френски, работих упорито и искам да отида в университет", обяснява той.

Той изпитва носталгия по Украйна, семейството си и познатите места, но завръщането за него не изглежда като реалистична възможност.

27-годишната Антонина – също украинска бежанка – от 2022 г. живее в Италия заедно с майка си. Родена в Харков, тя в момента е студентка в магистърска програма по Европейски и международни изследвания. За нея завръщането у дома звучи по-вероятно, но не без условие:

"Бих казала, че бих се върнала, ако имам късмет да си намеря добра, добре платена работа в Украйна. В момента обаче икономическата обстановка в Украйна е лоша".

По отношение на сигурността ситуацията в Украйна остава много нестабилна. Това е още една причина младата жена да поставя под въпрос връщането си в Украйна.

"Не знаем кога ще приключи войната. Не знаем дали сме в началото или в разгара ѝ. Не искам да поставям живота си на пауза. Смятам, че правилното нещо е да започна кариерата си и може би ще успея. Възможно е и да срещна партньора си и да създам семейство", отбелязва тя.

В момента украинците се ползват с "временна закрила" в страните от ЕС. Този специален статут им дава възможност да учат, работят и ползват националните здравни системи. Въведен през март 2022 г., той ще изтече през март 2027 г., като за момента не е ясно какво ще направят страните от ЕС след тази дата. Германия, например, вече даде заявка, че по-скоро ще търси начини да улесни завръщането на бежанците в родината им, за да "могат да помогнат на собствената си страна". 

Колко ще се върнат у дома?

CES прогнозира, че след края на войната в Украйна биха могли да се завърнат между 1.3 и 2.2 милиона души, в зависимост от сценария.

"Решението за завръщане ще бъде повлияно от цял набор от фактори: наличието на жилища в Украйна, възможностите за работа, социалната инфраструктура за децата и т.н. Хората ще сравняват това, което имат в приемащата страна, с възможностите в Украйна. Степента на адаптация към новата страна също ще има значение", смята Олександър Гладун.

Според него ключов фактор ще бъде и как и при какви условия ще приключи войната:

"Преди две години проучване показа, че с 25% повече хора биха се върнали, ако войната приключи в границите от 1991 г., отколкото ако приключи по настоящата линия на фронта".

По думите на Гладун много хора смятат, че, ако войната приключи по линията на фронта, Руската федерация ще я поднови след няколко години.

Според данните 66% от украинските граждани в чужбина са в трудоспособна възраст (между 18 и 65 години). Младите хора (под 35 години) съставляват повече от половината от украинските бежанци (56%). Те са жизнената сила на страната. CES смята, че те обаче са и демографската група, която ще бъде по-малко склонна да се върне.

"В момента виждаме, че младите хора под 35 години са много по-малко склонни да се върнат в Украйна, отколкото по-възрастните, особено тези над 50 години", обяснява Ирина Иполитова.

Според нея причините за това са много. Сред тях са по-добрата интеграция в приемащите страни, икономически фактори като работни места и заплати и най-важното – рисковете за сигурността.

"Завръщането на тези хора е възможно при определени условия. Първо, трябва да има сигурност и войната да приключи. Начинът, по който войната приключва, също е важен за това поколение: повечето бежанци обмислят завръщане само ако войната приключи напълно и гражданските полети в Украйна бъдат възобновени. Замразен конфликт би имал много по-малко влияние върху желанието на бежанците да се върнат", посочва Иполитова.

Може ли членството в ЕС да обърне тенденцията

В четвъртия епизод от втория сезон на сериала "Слуга на народа" (телевизионната поредица от 2015–2019 г., в която Володимир Зеленски играе учител по история, който става президент на Украйна) се съобщава, че Европейският съюз е одобрил безвизово пътуване за украинските граждани, което бележи първата стъпка към членство в ЕС. На следващия ден президентът Васил Петрович Голобородко се озовава съвсем сам в Украйна, защото всички негови съграждани са заминали да търсят късмета си в Европа.

През октомври 2017 г. тази история може би е изглеждала леко иронична, но сега, почти девет години по-късно, от които четири прекарани във война, тя оставя определено горчив послевкус – Киев все още е нетърпелив да се присъедини към Европейския съюз, а Украйна наистина се опразва.

"Все още е трудно да се предвидят с точност последиците от присъединяването на Украйна към ЕС", посочва Ирина Иполитова от CES.

"Опитът на страните от Централна Европа показва, че някои хора може да напуснат страната, тъй като ще получат възможност да работят легално в ЕС", добавя тя.

Въпреки това според нея свободата на движение може също така да насърчи кръговата миграция сред украинците. Тя смята, че някои от бежанците, които понастоящем не обмислят завръщане, защото се страхуват да не загубят правото си да работят и да живеят в ЕС, могат да размислят, когато това им право остане гарантирано.

В същото време според Иполитова Украйна би могла да привлече специалисти от ЕС по време на фазата на възстановяване.

Според Олександър Гладун присъединяването остава далечна перспектива. Ако все пак това се случи, той смята, че е малко вероятно да доведе до масово изселване на населението.

"Към 2022 г. Украйна вече беше частично интегрирана в европейския пазар на труда. Към края на 2021 г. 1.6 милиона украинци притежаваха разрешения за пребиваване в държави от ЕС, от тях 900 000 бяха там, за да работят", отбелязва той.

Още по темата

Колко близо и колко далеч е членство на Украйна в Европейския съюз

7 март 2026 08:15

За Иполитова присъединяването на Украйна към ЕС "предлага съществени ползи както за Украйна, така и за Европейския съюз, въпреки предизвикателствата, които такава интеграция неизбежно носи със себе си". По думите ѝ за Украйна процесът ще гарантира достъп до единния пазар на ЕС, инструменти за финансиране и програми, а също и по-силна защита на работниците, по-безопасни продукти и услуги и подобрено екологично нормативно регулиране.

Колкото по-сигурна се чувства една страна – в социално, икономическо и военно отношение – толкова повече нейните жители ще могат да си представят бъдеще. По отношение на сигурността, която е централен въпрос за Украйна, членството в ЕС би укрепило икономическата и институционалната устойчивост на Украйна и би задълбочило нейната интеграция в европейските рамки за сигурност. В същото време Украйна според Иполитова би могла да "допринесе значително за европейската сигурност чрез своя отбранителен капацитет, стратегическо положение и опит в противодействието на външни заплахи".

Междувременно наскоро бе отхвърлена възможността за ускорено присъединяване на Украйна. Държавите-членки не приеха предложението на Европейската комисия за "обратно разширяване" – да се приеме Киев, преди да бъдат завършени реформите. Вместо това те насърчават модел на "ускорена постепенна интеграция", за да сближат Украйна с блока, без да ѝ предлагат незабавно членство.

Този план би предоставил на Украйна по-голям достъп до единния пазар, програмите и институциите на ЕС, осигурявайки краткосрочни икономически ползи, които биха могли да стабилизират предизвиканото от войната разселване и намаляване на населението, като същевременно облекчат натиска от емиграцията. Следващите стъпки включват започване на преговори за присъединяване в следващите седмици. Дори при оптимистичен сценарий Киев би могъл да приключи главите едва до 2027 г., а пълноправното членство би изисквало единодушно одобрение от всички държави от ЕС. 

*Тази статия е написана като част от трансгранично европейско журналистическо сътрудничество в рамките на проекта "EU NEIGHBOURS east". Изразените в текстa позиции принадлеждат на неговия автор.

**Името е сменено, за да се запази анонимността на събеседника