Kметът на Варшава, центристът Рафал Тшасковски, води на първия тур на президентските избори в Полша, показва екзитпол – резултат, който, ако се потвърди, би могъл да затвърди проевропейския курс, начертан от правителството, предаде Ройтерс

Според екзитпола Тшасковски от управляващата "Гражданска коалиция" е получил 30,8% от гласовете. Кандидатът, подкрепян от националистическата опозиционна партия "Право и справедливост" (ПиС), Карол Навроцки, получи 29,1% от гласовете, което означава, че той ще се изправи срещу Тшасковски на втория тур.

Кандидатът на крайнодясната партия "Конфедерация" Славомир Менцен е на трето място с 15,4 на сто, предаде ДПА. Менцен съчетава популистката реторика в стила на американския президент Доналд Тръмп, с либертариански икономически тези и критична позиция към ЕС. отбелязва Асошиейтед прес.

Избирателната активност на днешния вот бе 66,8 процента според екзитпола. Вторият тур ще бъде на 1 юни. Официалните резултати се очакват в понеделник или вторник.

Изборите се произвеждат в момент на повишена загриженост от продължаващата война в съседна Украйна. Освен това във Варшава се усеща все по-голямо безпокойство, че ангажиментите на САЩ към сигурността на Европа могат да отслабнат при управлението на Тръмп.

Тшасковски е либерал и съюзник на премиера Доналд Туск, докато Навроцки – консервативно настроен историк без политически опит, е подкрепян от националната консервативна партия "Право и справедливост" (ПиС). Последните проучвания на общественото мнение показват, че Тшасковски има подкрепата на около 30% от избирателите, докато Навроцки – на около 20 %.

Изборите поставят на изпитание политическата сила и на други формации, включително и на крайната десница, отбелязва АП.

Полските власти съобщиха за опити за чуждестранна намеса по време на кампанията, включително за хакерски атаки, насочени към партиите от коалицията на Туск.

Въпреки че в Полша основната вътрешнополитическа власт е съсредоточена в ръцете на премиера и парламента, президентът също разполага със значителни правомощия. Той е главнокомандващ на въоръжените сили, играе важна роля във външната политика и политиката в областта на сигурност и може да налага вето върху закони.

Отиващият си президент – консерваторът Анджей Дуда, през последната година неколкократно използва тази власт, за да възпрепятства програмата на Туск. Дуда например блокира назначенията на посланици и използва правото си на вето, за да се противопостави на отмяната на спорните промени в съдебната система и медиите от времето на управлението на ПиС между 2015 г. и 2023 г.