Европарламентът отключва дебата за атомната енергетика

Европарламентът отключва дебата за атомната енергетика
Депутатите от Европейския парламент (ЕП) решиха да се занимаят с чувствителната тема за атомната енергетика и поискаха политически дебат за бъдещето ѝ в ЕС, съобщи близкото до Еврокомисията електронно издание EUobserver.

Дебатът ще съвпадне с отбелязването на 50-ия рожден ден на Евратом – споразумение, което регламентира европейското ядрено сътрудничество, но което сега много евродепутати смятат за неактуално.

В проектодоклада, подготвен от литовския десен депутат Юджениус Малдейкис, се настоява за приспособяване на споразумението Евратом, включително за обновяване на процедурите по вземане на решение, така че да се позволи на ЕП да играе по-голяма роля в законодателните усилия в енергийната област.  

Евратом първоначално е подписано от шестте страни –основателки на ЕС – Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия – които виждат в атомната енергетика решение за недостига на конвенционална енергия и за постигане на енергийна независимост. В момента споразумението се прилага за 27-те страни членки на ЕС, но не е претърпяло никакви промени през последния половин век.

Освен това ентусиазмът около атомната енергетика залязва след 1957 г., а темата се превръща в горещ политически картоф, главно заради надпреварата в ядреното въоръжаване и катастрофалната авария в Чернобил през 1986 г.

Евродепутатът Юджениус Малдейкис смята, че 50-тата годишнина е добър повод за модернизиране на споразумението, така че то да отразява настоящите предизвикателства като глобалното затопляне и сигурността на енергийните доставки.

Най-големите спорове обаче са по въпроса  каква да е ролята на ядрената енергетика в европейската енергийна политика, като някои европейски депутати пледират за повече атомни централи.

Юджениус Малдейкис, който е сред най-силните привърженици на ядрената енергетика, разкритикува Европейската комисия (ЕК) за това, че “игнорира ядрената енергетика” в своя енергиен план, представен през януари. Според него Брюксел трябва да предложи стратегическа визия за атомната енрегия, подобна на тази за възобновяемите енергоизточници. 

”ЕС има силни позиции в този сектор и ние не трябва да отстъпваме пред други играчи като САЩ и Китай”, казва литовският депутат.  

В момента 15 страни членки имат атомни електроцентрали – за някои от тях, като Литва, това е основният източник на електроенергия. Общо 32 на сто от електроенергията в ЕС е от ядрени централи.

Битката се води и между европейските правителства. Страни като Франция и Словакия настояват за изрично признаване на “ядрената енергия като силен инструмент за редуциране на емисиите от въглероден двуокис” и държат тази формулировка да се включи в материалите за обсъждане на срещата на върха през март. На обратното мнение са Австрия, Ирландия, Гърция и Португалия, които не желаят в документа са се дава приоритет на атомните централи.

Според австрийския десен евродепутат Паул Рубиг, принципният въпрос не е “за” или “против” атомната енергетика, а за сигурността.

Рубиг смята да предложи няколко поправки към доклада за Евратом, които да подчертаят “спешната необходимост от европейско законодателство  за ядрената сигурност, управлението на радиоактивните отпадъци и извеждането от експлоатация на атомните централи”.   

Европейските правителства обаче нямат голямо желание за позволят на Брюксел да им се меси в тази сфера, като Европейската комисия (ЕК) има думата само по отношение на страните, които най-скоро се присъединиха към ЕС – Словакия, Литва и България. И трите бяха заставени да спрат ядрени реактори от чернобилски тип.

Последният опит за създаване на общоевропейски правила за сигурността датират от 2002 г., но оттогава няма напредък в законодателството.

“Някои страни не искат ЕС да си завира носа в техните дела”, каза представител на ЕС пред EUobserver, добавяйки, че други държави като Австрия, Дания и Ирландия се противопоставят на каквото и да е законодателство, тъй като се опасяват, че така ще се легитимира самата ядрена енергетика.

Докладът на ЕП за оценка на споразумението Евратом и 50 години европейска атомна енергетика е планиран за обсъждане в средата на март. Очаква се обаче в него да настъпят редица промени преди да влезе в пленарна зала, пише EUobserver.

Още от Европа

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?