Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Европарламентът отключва дебата за атомната енергетика

14 коментара
Европарламентът отключва дебата за атомната енергетика
Депутатите от Европейския парламент (ЕП) решиха да се занимаят с чувствителната тема за атомната енергетика и поискаха политически дебат за бъдещето ѝ в ЕС, съобщи близкото до Еврокомисията електронно издание EUobserver.

Дебатът ще съвпадне с отбелязването на 50-ия рожден ден на Евратом – споразумение, което регламентира европейското ядрено сътрудничество, но което сега много евродепутати смятат за неактуално.

В проектодоклада, подготвен от литовския десен депутат Юджениус Малдейкис, се настоява за приспособяване на споразумението Евратом, включително за обновяване на процедурите по вземане на решение, така че да се позволи на ЕП да играе по-голяма роля в законодателните усилия в енергийната област.  

Евратом първоначално е подписано от шестте страни –основателки на ЕС – Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия – които виждат в атомната енергетика решение за недостига на конвенционална енергия и за постигане на енергийна независимост. В момента споразумението се прилага за 27-те страни членки на ЕС, но не е претърпяло никакви промени през последния половин век.

Освен това ентусиазмът около атомната енергетика залязва след 1957 г., а темата се превръща в горещ политически картоф, главно заради надпреварата в ядреното въоръжаване и катастрофалната авария в Чернобил през 1986 г.

Евродепутатът Юджениус Малдейкис смята, че 50-тата годишнина е добър повод за модернизиране на споразумението, така че то да отразява настоящите предизвикателства като глобалното затопляне и сигурността на енергийните доставки.

Най-големите спорове обаче са по въпроса  каква да е ролята на ядрената енергетика в европейската енергийна политика, като някои европейски депутати пледират за повече атомни централи.

Юджениус Малдейкис, който е сред най-силните привърженици на ядрената енергетика, разкритикува Европейската комисия (ЕК) за това, че “игнорира ядрената енергетика” в своя енергиен план, представен през януари. Според него Брюксел трябва да предложи стратегическа визия за атомната енрегия, подобна на тази за възобновяемите енергоизточници. 

”ЕС има силни позиции в този сектор и ние не трябва да отстъпваме пред други играчи като САЩ и Китай”, казва литовският депутат.  

В момента 15 страни членки имат атомни електроцентрали – за някои от тях, като Литва, това е основният източник на електроенергия. Общо 32 на сто от електроенергията в ЕС е от ядрени централи.

Битката се води и между европейските правителства. Страни като Франция и Словакия настояват за изрично признаване на “ядрената енергия като силен инструмент за редуциране на емисиите от въглероден двуокис” и държат тази формулировка да се включи в материалите за обсъждане на срещата на върха през март. На обратното мнение са Австрия, Ирландия, Гърция и Португалия, които не желаят в документа са се дава приоритет на атомните централи.

Според австрийския десен евродепутат Паул Рубиг, принципният въпрос не е “за” или “против” атомната енергетика, а за сигурността.

Рубиг смята да предложи няколко поправки към доклада за Евратом, които да подчертаят “спешната необходимост от европейско законодателство  за ядрената сигурност, управлението на радиоактивните отпадъци и извеждането от експлоатация на атомните централи”.   

Европейските правителства обаче нямат голямо желание за позволят на Брюксел да им се меси в тази сфера, като Европейската комисия (ЕК) има думата само по отношение на страните, които най-скоро се присъединиха към ЕС – Словакия, Литва и България. И трите бяха заставени да спрат ядрени реактори от чернобилски тип.

Последният опит за създаване на общоевропейски правила за сигурността датират от 2002 г., но оттогава няма напредък в законодателството.

“Някои страни не искат ЕС да си завира носа в техните дела”, каза представител на ЕС пред EUobserver, добавяйки, че други държави като Австрия, Дания и Ирландия се противопоставят на каквото и да е законодателство, тъй като се опасяват, че така ще се легитимира самата ядрена енергетика.

Докладът на ЕП за оценка на споразумението Евратом и 50 години европейска атомна енергетика е планиран за обсъждане в средата на март. Очаква се обаче в него да настъпят редица промени преди да влезе в пленарна зала, пише EUobserver.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

14 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. ValterEgo
    #15

    В Чернобил и в Литва руските реактори са от тип РБКМ, а у нас и в Словакия бяха спренви реактори от ВВЕР тип. Разликата е огромна, наистина!

  2. Радко
    #14

    е напълно измислен и неверен. През 2009 г. Литва закрива "Игналина 2". За 2015 - "иншаллах", както казват на изток.

  3. Zagrijen!
    #13

    The European Union - the New Soviet?http://video.google.ca/videoplay?docid=-4507695454369775448&q=european+unionIstonskot litse na EUhttp://video.google.ca/videoplay?docid=2699800300274168460&q=the+real+face+of+the+euNoviat Vavilon?http://biblelight.net/Tower-of-Babel.htm

  4. Радко
    #11

    спорно е доколко "изключително квалифицираните специалисти" са все пак и отговорни на работните си места. В крайна сметка по самопризнание на техните международни организации, тези хора са станали прекалено високомерни в отношението си към не-специалистите и вече вярват повече от необходимото и напълно необосновано, че не може да се случи надпроектна авария.

  5. добронамерен
    #10

    Големият проблем при АЕЦ не е безопасната работа на реакторите,те се обслужват от изключително квалифицирани специалисти. А съхраняването на ядрените отпадаци. За сведение ,радиоктивният фон около Козлодуй е много по нисък отколкото около термо централите в Маришкият въглищен басейн. За другите замърсители изхвърляни от комините на тецовете да не говорим.

  6. Радко
    #9

    Затварянето на АЕЦ има следните четири ефекта:1. По-виска енергийна ефективност.2. Повече енергия от възобновяеми източници.3. По-чиста околна среда.4. По-малко рискова икономика.

  7. Nigel
    #8

    Словакия, Литва и България. И трите бяха заставени да спрат ядрени реактори от чернобилски тип. --------------Глупости, този драскач дори не знае кой реактор от кой тип е! Единствено "Игналина" беше с РБМК, ама като пишат хора дето не могат да различат реле от теле така се получава!

  8. Рони
    #7

    Така или иначе всички жертви от АЕЦ аварии са по-малко от другите видове индустрии и ЕЦ. Само от автомобилите годишно загиват 1-2 милиона! Да не говорим за щетите на околната среда.

  9. Shakespeare
    #6

    ... kakto se kazva triabva da se vurvi napred. Bilo kakvoto bilo, hlen4ene na vrata na "golemite bratia" v stil furnadjiiska lopata ala Rumen Ov4arov e jiv populizum v momenta koito niama da dovede do ni6to. Pozdravi

  10. Рони
    #5

    Затварянето на АЕЦ (не само в БГ, а и Германия, Швеция...) постига три важни цели:1. Повече централи на въглища и газ!2. По голяма енергийна зависимост от Русия!3. Тотална съсипия на околната среда ( въглероден двуокис, сяра, ...)!Що ли евробюрократите почнаха да ми напонят за едновремешния СИВ.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.