Европейците втвърдяват тона към Ирак

Големите европейски страни, включително Франция, която бе дългогодишен приятел на Ирак, се поддават на твърдата линия на САЩ спрямо Багдад, колкото повече става ясно, че Вашингтон е решен да използва сила, ако е необходимо, за да свали от власт Саддам Хюсеин.

Промяната идва в момент, когато американският вицепрезидент Дик Чейни е на обиколка в Европа и Близкия изток, за да събере подкрепа за евентуални военни действия, ако Саддам откаже да допусне оръжейните инспектори на ООН, които трябва да проверят дали Ирак не разполага с оръжия за масово унищожение.

Висши дипломати заявиха, че най-големите държави в Европейския съюз биха подкрепили решителна военна кампания, когато ООН разгледа въпроса през май, ако Саддам не приеме отново оръжейните инспектори, на които бе забранено да влизат в Ирак след 1998 година.

Някои се надяват, че солидарността с Вашингтон срещу Ирак ще помогне да се провокира по-твърда линия от страна на САЩ по отношение на израелския премиер Ариел Шарон, за да се насърчи мирния процес в Близкия Изток. "Съединените щати още не са взели окончателно решение. Но ако иракчаните откажат завръщането на инспекторите, това ще даде на американците претекст да действат," каза външен министър на една европейска страна, пожелал анонимност.

Друг дипломат от кариерата посочи, че очаква "криза през май и оглавявана от САЩ военна кампания през септември", освен ако Саддам не отложи въпроса, като позволи на оръжейните инспектори да се върнат. По-твърдата позиция в Европа стана видна и след като в понеделник външните министри на ЕС не приеха предложението на белгийския си колега Луи Мишел съюзът да изпрати своя мисия в Багдад, която да се опита да убеди Саддам да се подчини на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

Белгийски източник посочи, че Мишел, стремейки се да избегне войната, която би била непопулярна в страната му, защитил становището, че ако Ирак се съобрази с резолюциите на ООН, това ще премахне основанията за военни действия, а ако отхвърли призива на ЕС, ще бъде по-лесно да се обяснят американските удари.

Но европейският външен министър, пожелал анонимност, контрира: "Няма за какво да се преговаря с Ирак. Или Ирак капитулира пред Съвета за сигурност, или никой не може да спре последствията. В крайна сметка американците ще действат."

Друг източник посочи, че нито Испания, която е ротационен председател на ЕС, нито Франция, нито Великобритания, са склонни да дискредитират върховния външнополитически представител на ЕС Хавиер Солана, като го изпратят за "зелен хайвер" в Багдад.

Саддам вероятно ще се опита за изманипулира всяка подобна мисия за пропагандни цели и да заблуди ЕС, без да даде ясен отговор, каза той. Според дипломатите най-поразителната промяна е настъпила в Париж, който се разграничи от наказателните американско-британски въздушни удари срещу Ирак през 1998 г. и се изтегли от въздушните патрули над зоните, забранени за полети над Северен и Южен Ирак, което бяха наложени от Запада.

Франция, която снабдяваше Багдад с оръжие във войната му срещу Иран през 80-те години, е най-големият западен кредитор на Ирак. Френски петролни компании подписаха потенциално доходоносни договори със Саддам в средата на 90-те, но никога не успяха да ги приложат заради санкциите на ООН.

"Французите не желаят да бъдат последните апологети на Саддам Хюсеин," каза един дипломат. Няколко фактора обясняват поразителната промяна в поведението от месеците, предшествали войната в Персийския залив през 1991 г., за да бъде изтласкан Ирак от Кувейт, когато европейците бяха разделени на фона на дипломатическо напрежение. Всички големи европейски страни сега искат Саддам Хюсеин да бъде отстранен от властта, твърдят дипломати. "Ако можем да се отървем от него, това би било благодат за човечеството," каза член на правителството на една държава, която заемаше обратната позиция през 1991 г., а също до неотдавна.

Според дипломати арабските държавници споделят това гледище и са готови да окажат дискретна подкрепа на американска военна кампания, ако бъдат убедени, че тя наистина ще доведе до свалянето на Саддам. Друга причина за промяна на поведението към Ирак е европейският приоритет да се реши влошаващият се израелско-палестински конфликт.

"Истинският стратегически и морален въпрос е Близкият изток. Предпочитам да съсредоточим скромните си сили и кураж върху възстановяването на мира между израелци и палестинци," каза същият външен министър. Очевидната решителност на американския президент Джордж Буш да действа срещу Ирак впечатли дори скептичните европейски високопоставени служители.

"Фактът, че САЩ изглеждат решени да действат, променя сметките на всички," добави дипломатът.

По БТА