Евросъюзът се стяга за битка за преразпределение на властта

Жискар д'Естен обикаля Европа, за да постигне консенсус.

Може и да не се превърне в бестселър, но много хора в Брюксел ще говорят оживено по детайлите на ревизираната проектоконституция на Евросъюза веднага щом тя бъде оповестена.

В рамките на една година от този проект вероятно ще се роди договор, който ще определи как ЕС ще функционира през живота на следващото поколение.

Това, което проектоконституцията се опитва да постигне, е да опрости, подписаните досега европейски договори, като ги сведе до един единствен документ.

На места текстът е много технически, но той се опитва също така да очертае в прост и ясен език целите, властите и ценностите на Европейския съюз.

Битката за властта
Европейска проектоконституция е толкова всеобхватна, че не би могла да задоволи всички едновременно.

Някои евроентусиасти мислят, че проектът не е достатъчно силен, че не придвижва напред каузата на европейската интеграция.

Евроскептиците, от друга страна, са загрижени, че това е предвестник на Апокалипсиса.

Така че сме изправени пред класическата европейска ситуация - добрата стара битка за власт. При това не само Великобритания е готова да се сражава за своето парче.

Може би малцина могат да се идентифицират с коментарите в британските вестници, когато те говорят за края на хилядолетната британска история, но всички в Европа осъзнават, че ако гласът не се чуе, рискуват да загубят.

Да се печели влияние
Така например малките европейски страни, които се противопоставят на идеята за постоянен президент на ЕС, се срещат във Виена тази седмица, за да се опитат да изковат обща позиция по проектоконституцията.

Европейският съюз в последния момент вече постигна сделка и компромис, а зад целия процес на всички е ясно, че когато ЕС се разшири през следващата година, включвайки 25 страни, нещата така или иначе ще трябва да се променят.

Малките страни искат да съхранят повечето елементи на системата за ротационното председателство, което се поема от различна страна всеки 6 месеца.

Те искат също така да се сигурни, че ще могат да изпращат свои еврокомисари в Брюксел.

Малките страни се страхуват, че иначе ще изгубят влияние и големите страни като Великобритания, Германия, Франция и - в бъдеще - Полша ще ги притискат.

Сделки и компромиси
Други страни имат различни проблеми.

Опонентите на Тони Блеър го притискат за референдум за европейската конституция.

Дали сме изправени пред блокаж? В края на крайщата всяка страна може да наложи вето върху целия процес, ако се почувства достатъчно заплашена.

Като се поставят нещата на кантар, това обаче изглежда доста невероятно.

Европейският съюз винаги е постигал сделки и компромиси в последната минута, а и е ясно, че когато ЕС се разшири до 25 държави следващата година, нещата ще трябва да се променят.

Настоящата система за управление на ЕС вече се пука по шефовете и с включването на още 10 страни може просто да блокира. Така че има реален стимул да се стигне до споразумение.

Да се убеди обществеността
Председателят на конституционният конвент Валери Жискар д'Естен кръстосва Европа, говори с правителствени ръководители и национални политици, опитвайки се да намери онези думи, които имат по-голям шанс да бъдат одобрени. Ясно е, че все още не ги е намерил.

Ще има още пазарлъци и значителни промени. Но накрая, вероятно ще има конституционен договор и той вероятно ще се основава предимно на проекта, който вече е налице.

След това, разбира се, следва ратификация.

Някои страни ще се задоволят с парламентарно одобрение, други ще поставят въпроса на референдум, оставяйки хората да решат.

Няма ли обаче да се окаже, че убеждаването на европейското обществено мнение, ще е най-голямото предизвикателство?

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?