Фараонът Иво Недялков осъди България за проточено съдебно дело

Бившият собственик на пирамидата “Ийст уест интернешънъл холдинг груп” Иво Недялков осъди България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за незаконно задържане в ареста и за проточил се необосновано дълго съдебен процес. На заседанието си в четвъртък съдът се произнесе, че България трябва да плати на Недялков 3000 евро обезщетение за неимуществени вреди.

Пирамидата “Ийст уест” изгърмя в средата на деветдесетте години и завлече няколко хиляди души с милиони долари. Недялков бе арестуван през 1996 г. във Франция, следващата година екстрадиран в България и срещу него бе повдигнато обвинение в присвояване на средства в особено голям размер.

Недялков лежи в предварителния арест до 1999 г. или една година и осем месеца. След това е освободен и на 15 септември 2004 г. е осъден по обвинение за измама. Той обжалва присъдата пред апелативния съд и още няма решение от него.

По делото, заведено от Недялков, съдът постанови, че са нарушени чл. 5, ал. 3 и 4 (право на свобода и сигурност на личността) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи , както и чл. 6, ал. 1 - право на справедлив процес в разумен срок.

На основание чл. 5, ал. 3 и 4 от Европейската конвенция Недялков твърди, че след задържането си не е бил изправен пред съд, който да потвърди мярката му за неотклонение. Той твърди още, че задържането му под стража е било прекалено дълго, че не е имал достъп до съд, който да преразгледа мярката за отклонение, и че процесът срещу него е бил прекалено дълъг.

В решението си Европейският съд изтъква, че следователите и прокурорите, оправомощени по силата на българското законодателство до 1 януари 2000 г. да налагат мярка за неотклонение “задържане под стража” не са достатъчно независими и безпристрастни, както изисква чл. 5, ал. 3 от конвенцията.

Освен това, отхвърляйки няколко жалби на Недялков срещу задържането под стража, българските съдилища не са посочили достатъчни и адекватни причини за това. Затова е налице нарушение на чл. 5, ал. 3.

Българските съдилища не са разгледали дори бегло аргументите на жалбоподателя, че няма опасност да се укрие. В един от случаите Софийският градски съд е изтъкнал, че прокурорът следва да реши дали задържането под стража е прекалено дълго. Всичко това, според Европейския съд, представлява нарушение на правото на съдебен контрол върху решението за задържане, гарантирано от чл. 5, ал. 4 от конвенцията.

По чл. 6, ал. 1 съдът постановява, че продължителността на процеса - над осем години до момента - не представлява "разумен срок".

Съдът в Страсбург осъди в четвъртък България и по второ дело за погазване на правото на задържан да поиска преразглеждане на мярката за неотклонение.

Кирил Костов е арестуван на 10 декември 1997 г. и осъден на 16 юни 1998 г. за изнасилване на 16-годишната си дъщеря.

Европейският съд отново изтъква в мотивите си, че по системата, съществувала в България до 2000 г., прокурорите и следователите са били лицата, оправомощени да налагат мярка за неотклонение “задържане под стража”. Тъй като те не са независими, това е в нарушение на чл. 5, ал. 3 от Европейската конвенция.

Що се отнася до чл. 5, ал. 4, съдът е на мнение, че има нарушение, тъй като нито българското право, нито съдебната практика са съдържали индикации какви са последиците от отхвърлянето на молбата за освобождаване, внесена от

жалбоподателя. Той не е бил наясно след колко време може отново да поиска освобождаване и в резултат на това в продължение на четири месеца мярката му за неотклонение не е била преразглеждана.

По това дело съдът присъжда на Кирил Костов 1500 евро обезщетение за нематериални вреди.