Фарсът Булгартабак

Пропадналата процедура за приватизацията на "Булгартабак холдинг" се превърна в поредното доказателство за неспособността на управляващото мнозинство не само да реализира политиката си, а и да обяснява случващото се по правдоподобен начин.

Само като фарс могат да бъдат определени интервютата на вицепремиера Николай Василев, председателя на парламента Огнян Герджиков и заместник- председателя на ДПС Емел Етем през изминалите дни.

След година и половина в правителството, вицепремиерът Николай Василев заяви пред БНР, че изводът за него е същият както и за предишното правителство, а именно, че "продажбата на Булгартабак е една изключително сложна сделка".

Независимо че той е основната фигура в изпълнителната власт, поела отговорността както за изготвянето на приватизационната стратегия, така и за провеждането на преговорите, Василев не намери за необходимо да подаде оставка. Той обясни това с факта, че винаги е следвал принципната позиция на защита на националния интерес.

Не беше ли обаче именно национален интерес да има бърза и добра приватизация на "Булгартабак холдинг"? И ако някой не е успял да се справи с тази задача, то не би ли трябвало да попита министър-председателят дали все още има неговото доверие, за да направи втори опит за продажба на тютюневия монопол?

Друг е въпросът, че една оставка едва ли би била приета точно в този момент. Подобно развитие на нещата обаче щеше да даде поне морален кредит на вицепремиера да продължи своята работа.

Вместо това, неговата оценка за ситуацията се приближи по смисъла си с откровенията на Огнян Герджиков, който заяви в интервю за вестник "Труд", че управляващите са предотвратили гражданска война с решението си да не сключат сделката за "Булгартабак холдинг"?!. Продължението на изречението е, че същите управляващи след продължила година процедура са били на прага да сключат сделка, която би предизвикала гражданска война...

Герджиков определи ситуацията с Булгартабак като "неосъществен успех "...

Близо до тази интелектуална висота бе и заглавието на интервюто на Емел Етем във в. "Сега"- "Няма провал- бяхме на висота"...

При всички случаи виновникът за провала на сделката за "Булгартабак холдинг" не е само един. Освен министърът на икономиката, своята отговорност носи правителството, одобрило стратегията за приватизация и за тютюнопроизводство. Не по-малко отговорно е и парламентарното мнозинство, което подкрепи приватизационния подход и одобри кандидат-купувачът.

Иначе ситуацията е проста - Дойче банк отказва да финансира сделка, която може да бъде отменена от съда, а останалите трима кандидата са неприемливи от гледна точка на националната сигурност на страната. Управляващите обаче пропускат да обяснят защо са допуснали да си имат работа с кандидати, свързани с изгонения от страната Майкъл Чорни.

Никой не казва и защо бе избран подходът за приватизация на холдинга на цяло при положение, че още при предварителните разговори с компаниите от бранша, само "Импириъл тобако" са заявили желание да участват в подобна сделка, а после и техният интерес е изчезнал.

НДСВ плати цена за участието на ДПС в управлението и се съгласи да постави на новия собственик изпълнението на социален ангажимент - изкупуването на тютюн, който не му е нужен. В складовете на предприятията от холдинга има тютюн, който е достатъчен за преработката през следващите 4-5 години.

Може би по-правилно щеше да бъде да се решат проблемите по отделно. А те са:

1. Намирането на добър собственик на цигарените фабрики - не е задължително те да бъдат продадени на една компания. Разбиването на монопола само би помогнала за развитието на пазара

2. Намирането на професионален собственик или собственици на тютюнопреработвателните предприятия.

3. Намирането на купувач на печатната база "Юрий Гагарин"- Пловдив

4. Разрешаване на социалните проблеми на тютюнопроизводителите

Управляващите обаче решиха, че не могат да поемат отговорност за правенето на политика в сектора и решиха да прехвърлят това на новия собственик.

От няколко дни насам министри и депутати повтарят нова мантра - скорошно отваряне на нова процедура за приватизацията на "Булгартабак ходинг". Без промяна в подхода обаче резултатът от следваща процедура е ясен - един или двама кандидати с ниски оферти, без да изключваме възможността Майкъл Чорни отново да се включи в играта.

Единствен лидерът на ДПС Ахмед Доган бе достатъчно откровен индиректно да признае, че предпочита холдингът да си остане държавен, така че партията му да продължи да бъде и своеобразна браншова организация на тютюнопроизводителите и да може да назначава свои хора в бордовете на предприятията, с всичко, което следва от този факт.

Междувременно съседна Сърбия даде отговор на въпроса дали продажбата на цигарени фабрики е сложна задача. Преди дни стана ясно, че "Филип Морис" е готова да плати 320 млн. евро за две фабрики с капацитета на тези в София и Благоевград. У нас цената за целия "Булгартабак холдинг" е 150 млн. евро.

Дори и без припомнянето, че в съседна Сърбия има извънредно положение след убийството на премиера Зоран Джинджич, е ясно, че в Белград просто управляващите са на висота и не се борят с една сделка цяла година, за да се похвалят с неосъществените си успехи.