Фаталната верижна реакция

Най-голямата грешка бе допусната преди три години, когато на България и Румъния бе заявено, че през 2007 или 2008 г. те непременно ще станат членове на ЕС. Тези обещания предизвикаха фатална верижна реакция, която вече не може да бъде спряна.  

Дори заплахата да бъде отложена датата за членство с една година не изглежда като средство за натиск, особено в случая с България, която, по мнението на Еврокомисията, има какво да наваксва – и то повече, отколкото Румъния.  

Когато през 2004 г. бяха определени всички основания за отлагане на членството, България имаше повече шансове за приемане, отколкото Румъния. По това време бе фиксирано, че отлагането на членството на България може да бъде прието само с единодушно решение на министрите на 25-те страни на ЕС, докато на Румъния – с решение на болшинството.

Румъния използва по-пълноценно времето и в крайна сметка се опита да ликвидира пропуските. Що се отнася до България, както се изрази един експерт, в страната цари настроение от типа “целуни ме отзад”.

Експертните оценки на ЕК все едно не могат нищо да променят, защото в подкрепа на влизането на България от 1 януари 2007 г. се обявиха такива страни като Германия, Великобритания и Полша.

Взетото от ЕК решение я лиши от последното средство за натиск. Еврокомисарят по разширението Оли Рен не можа да се наложи въпросът за датата за присъединяване да остане открит дотогава, докато двете страни не съкратят списъка на несъответствията с евростандартите. Датата на влизане беше фиксирана и тя е 1 януари 2007 г., макар че окончателното решение трябва да се вземе наесен. 

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че решението за готовността на двете страни за влизане в ЕС трябва да бъде взето не по-късно от началото на октомври. При това комисията посочи 10 особено очевидни области, в които се изостава от критериите - 6 за България и 4 за Румъния. Има и други несъответствия, но бяха назовани само най-очебийните.

Според доклада на комисията основният приоритет е “обективната, независима и ефективна правна система, която е способна да води борба с корупцията и организираната престъпност”.  Ще успее ли правителството в София за пет месеца да създаде такава правна система? Как ще успее за това време да префасонира цялата съдебна власт? Нищо друго няма да бъде нужно, освен да бъде постигнато изпълнението на такива очевидни условия като обективност, независимост и ефективност.

По-нататък – какво може да означава по-строг контрол над използването на бъдещата регионална помощ от ЕС, който се иска от София? Как България ще може оперативно да осъществи преобразуване на системата за управление и контрол в сферата на селското стопанство, ако в продължение на много години за това нищо не е било направено? Последното се отнася и за Румъния, доколкото и тук има пропуски.

Никой не може да твърди, че в страна като България, на чиито улици килъри убиват хора, и по данни на Еврокомисията от 1992 година са били регистрирани 173 поръчкови убийства или опити за убийства, ще се съблюдават стандартите на ЕС. До момента по поръчковите убийства не е произнесена нето една осъдителна присъда.

При влизането на България и Румъния през 2007 г. в ЕС Еврокомисията планира за въведе предпазни ограничения. Това ще бъде принудителна мярка и нищо фактически няма да се промени – двете страни все пак ще влязат в ЕС, независимо, че тяхната готовност предизвиква опасения дари в Комисията.   

Заради България и Румъния няма да им бъде леко и на тези страни, които са се наредили на опашката за влизане като Хърватия, например. Дори те да удовлетворяват всички критерии за членство.