Федералният резерв на САЩ изглежда е на път да направи опасна грешка

Вдигане на лихвените проценти тази година ще застраши всички основни цели на американската централна банка.

Дали на срещата си през септември Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ ще повиши лихвените проценти за първи път от 2006 година? Представители на централната банка допускат, че това е възможно, и намекват, че - освен ако не се случат непредвидени важни събития - лихвите вероятно ще бъдат вдигнати до края на годината. Условията може да се променят и УФР внимава да не дава окончателни обещания. Една разумна оценка на сегашните условия обаче навежда на мисълта, че повишаването на лихвените проценти ще бъде сериозна грешка, която ще застраши всичките три водещи цели на УФР - стабилността на цените, пълната заетост и финансовата стабилност.

Подобно на повечето големи централни банки, американската придаде конкретни измерения на задачата за постигане на ценова стабилност, фиксирайки целево равнище на инфлацията от 2 %. Най-големият риск е, че инфлацията ще е по-ниска - опасност, която ще се увеличи от затягането на паричната политика. Над половината от компонентите на индекса на потребителските цени се понижиха през последните шест месеца - за първи път от над едно десетилетие. Индексът на потребителските цени, който изключва променливите цени на енергията и храните и трудните за изчисление жилищни разходи, е под 1 %. Основаните на пазара измервания на очакванията навеждат на мисълта, че през идните 10 години инфлацията ще е доста под 2 %. Ако валутите на Китай и други нововъзникващи пазарни икономики се обезценят още повече, инфлацията в САЩ ще е дори по-ниска.

Затягането на паричната политика ще има неблагоприятен ефект върху заетостта, тъй като по-високите лихвени проценти правят спестяването на пари по-привлекателно от тяхното инвестиране. По-високите лихви освен това ще повишат стойността на долара, намалявайки конкурентоспособността на американските производители и оказвайки натиск върху икономиките на търговските ни партньори.

Това е особено обезпокоително във време на нарастващо неравенство. Проучванията на периоди на затегнат трудов пазар, като в края на 90-те и през 60-те години на 20-и век, показват ясно, че най-добрата социална програма за работниците в неравностойно положение е икономика, при която работодателите имат проблем със запълването на незаетите работни места.

Аргументът за повишаване на лихвите с цел постигане на финансова стабилност може и да е бил основателен преди шест или девет месеца, тъй като ниските лихвени проценти насърчават инвеститорите да поемат повече рискове и компаниите да взимат кредити и да манипулират финансовите си резултати. По онова време бях на мнение, че икономическата цена на евентуално вдигане на лихвите надхвърля ползите от финансовата стабилност, но основания за тревога имаше. Тези дебати сега са фиктивни. На фона на поскъпването на кредитирането, помрачената перспектива за китайската икономика, в най-добрия случай, потъването на нововъзникващите пазарни икономики, корекцията на фондовия пазар в САЩ, широко разпространеното безпокойство за ликвидността и почти рекордните темпове на очакваните сътресения на борсите, самите пазари забравиха всякаква еуфория или свръхувереност. УФР не трябва да повишава лихвените проценти. В този деликатен момент, това ще предизвика риск от потопяване на част от финансовата система в криза, с непредсказуеми и опасни резултати.

Защо тогава толкова много хора мислят, че вдигането на лихвените проценти е необходимо? Аз лично се съмнявам, че ако лихвите сега бяха 4 %, щеше да има кой знае какъв натиск за тяхното вдигане. Този натиск идва от усещането, че икономиката значително се е нормализирала през шестте години на възстановяване, така че извънредният стимул на близките до нула лихви трябва да бъде изоставен. Чуват се много приказки за "насрещни ветрове", които налагат ниски лихвени проценти сега, но те скоро ще заглъхнат, давайки възможност за нормален икономически растеж и нормални лихви.

Каквито и достойнства да е имало това схващане преди няколко години, то е много по-малко правдоподобно днес, когато наближаваме седмата годишнина от фалита на Lehman Brothers. Вече не се сещаме лесно за икономически условия, които достоверно могат да бъдат възприемани като временни насрещни ветрове. Фискалните проблеми са в миналото. Банките са добре капитализирани, корпорациите са пълни с пари. Балансите на домакинствата в основата си са възстановени.

Много по-приемливо е схващането, че по причини, коренящи се в технологичните и демографските промени и затвърдени от по-голямата регулация на финансовия сектор, глобалната икономика трудно генерира търсене за всичко, което може да бъде произведено. Това е диагнозата "секуларна стагнация" или много сходната идея на бившия президент на УФР Бен Бърнанке за "пренасищане със спестявания". Задоволителният икономически растеж, ако може да бъде постигнат, изисква много ниски лихвени проценти, каквито в исторически план имаме само по време на кризи. Ето защо пазарите на дългосрочни облигации ни казват, че се очаква реалните лихвени проценти в индустриализираните страни да бъдат близо до нулата през следващото десетилетие.

Новите условия изискват нова политика. Има много за правене, като например стъпки за насърчаване на държавните и частните инвестиции, така че реалните лихвени проценти да бъдат повишени в съответствие с постигането на пълна заетост. Ако тези нови мерки не бъдат изпълнени, инфлацията рязко се ускори или пазарите бъдат обхванати от еуфория, то УФР няма да има основания да коригира лихвените проценти.

* Авторът е почетен професор в Харвардския университет и бивш министър на финансите на САЩ.

По БТА