Финансови институции очакват забавяне на икономическия ръст

Постигането на по-висок растеж зависи от провеждането на реформи

Финансови институции очакват забавяне на икономическия ръст

Въпреки очакванията на премиера Бойко Борисов за двойно ускоряване на икономическия ръст на страната през 2016 г., финансови институции прогнозираха забавянето му спрямо миналата година, а ресорният министър Владислав Горанов обяви, че има основания за по-голям растеж спрямо заложения в бюджета 2.1%.

Световната банка прогнозира забавяне на растежа на българската икономика за тази година до 2.2%, докато прогнозата на "Райфйзенбанк" е за 2.1%, каквато е и на правителството.

За 2015 г. очакванията на Световната банка са ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България да бъде 2.9 на сто, докато на "Райфайзенбанк" е за 2.7 на сто. Правителството пък се надява в крайна сметка растежът да надхвърли 3 процента за миналата година и това да се превърне в двигател за по-сериозно увеличение на брутния вътрешен продукт.

Преди дни премиерът Бойко Борисов отбеляза, че в началото на миналата година никой не е прогнозирал ръст от близо 3% на икономиката. Така надеждите му за тази пораснаха за 4.5% икономически растеж.

Министърът на финансите Владислав Горанов каза, че няма да променя "още" прогнозата за растеж на страната през тази година, но "предпоставки за растеж, какъвто се коментира, има". За да се случи това обаче "трябва да си свършим добре работата", каза Горанов в интервю за телевизия "България он еър".

"Дали ще успеем да постигнем това, което се коментира като оптимистична прогноза, зависи само от нас. Но е твърде рано да се променят прогнозите, които сме дали. Има време за това", каза Владислав Горанов.

За да има ръст на икономиката е необходимо да бъдат направени реформи в енергийния сектор, пенсионната система и здравеопазването, както и да се намалят правителствените разходи – мерки, по които не се забелязват действия от страна на правителството, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

"Ако започнем да виждаме последователни действия в тези посоки, а не просто спорадични действия и кърпене на дупки, наистина може надеждите ни за по-висок икономически растеж да се превърнат в някаква реалност", смята Стайков. Според него засега надеждата за 4.5% икономически растеж "определено е много нереалистична", но в крайна сметка остава надеждата, че тази година ще е по-добра от предната.

Експортът и потреблението задвижиха ръста на БВП, отчитат анализаторите на "Райфайзенбанк България" в редовния си месечен икономически обзор. През третото тримесечие на 2015 г. износът нарасна с 4.3%, а вносът - с 2.3%, което е над нивата на прираст и на експорта, и на импорта от третото тримесечие на 2014 г. За периода инвестициите са се увеличили с 1.2%, а потреблението - с 1.8%.  
 
"През следващото тримесечие, слабото евро също ще окаже влияние върху ръста на експорта. От друга страна, потреблението ще продължи плавно да нараства, стимулирано от спадащите лихви по депозитите, докато ръстът при инвестициите ще е донякъде затруднен от недостатъчния капацитет за усвояване на еврофондове", коментира Емил Калчев, икономически анализатор на "Райфайзенбанк".

От страна на производството през третото тримесечие най-солиден принос за растежа на БВП имаше индустрията, следвана от сектора на услугите и селското стопанство.

"Очаквано в сектора на услугите водещ принос имаха търговията и ремонтът на автомобили, хотелиерството и ресторантьорството, следвани от операциите с недвижими имоти, което отразява случилото се в този сектор през тримесечието – активен туристически сезон, повече покупки на недвижими имоти и автомобили, стимулирани от ниските лихви по депозитите и донякъде от несигурността около бъдещето на еврото - спадането на стойността му спрямо американския долар, финансовата криза в Гърция и бежанската вълна", допълни Калчев.

В края на октомври 2015 г. салдото на текущата сметка на платежния баланс бе отрицателно в размер на 68 млн. евро при дефицит от 94.3 млн. евро за октомври 2014 г. На годишна база износът на стоки премина в положителен, като ръстът му достигна 5.2% през октомври според данните на БНБ. Вносът също нарасна, но по-бавно – с 4.5%.

"Тази динамика доведе до леко свиване на дефицита по търговския баланс до 187.4 млн. евро, което е само с 5.2 млн. евро по-малко от дефицита за октомври 2014 г.", обясни Калчев.   

Споделяне
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?