Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен получи подкрепата на своята германска дясноцентристка партия за втори мандат, което я поставя в силна позиция да спечели още пет години начело на изпълнителния орган на Европейския съюз, предаде Ройтерс.
На заседание на партийното ръководство германските християндемократи подкрепиха Фон дер Лайен за свой кандидат за председател на Комисията. Това потвърждава широко разпространеното предположение, че тя ще се стреми към нов мандат.
65-годишната бивша германска министърка на отбраната вероятно ще стане кандидат на паневропейската дясноцентристка група, Европейската народна партия (ЕНП), на конгреса в Букурещ през март.
"Вземам много съзнателно и добре обмислено решение. Бих искала да се кандидатирам за втори мандат и съм много благодарна на ХДС, че днес ме номинира за водещ кандидат на ЕНП", заяви Фон дер Лайен на пресконференция след партийната среща в Берлин.
Първата жена на този пост, Фон дер Лайен ръководи ЕС през пандемията от КОВИД-19, официалното излизане на Великобритания от блока и разрушенията след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., припомня Ройтерс.
Председателят на Европейската комисия отговаря за около 32 000 служители на ЕС, както и за голяма част от политическия дневен ред на блока, посочва ДПА.
Фон дер Лайен би започнала втория си мандат в момент, когато Европа се фокусира върху това как да укрепи сигурността си, с Русия, която води война по границите ѝ, и възможността бившият президент на САЩ Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом, изброява Ройтерс.
На конференцията по сигурността в Мюнхен през уикенда Фон дер Лайен заяви, че Еврокомисията ще представи предложение за стратегия в областта на отбраната, насочено към насърчаване на по-високи и по-ефективни разходи със съвместни обществени поръчки и споразумения, които да осигурят предвидимост за индустрията.
Лидерите на 27-те държави членки на ЕС ще изберат председател на Комисията след изборите за Европейски парламент през юни.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Очевидно свободата на словото за местните еничари е коцепция валидна само за евро-атлантически лапачи.
943 млн. евро струва новият договор на ЕК с Pfizer за бъдещи ваксини срещу „неуточнена болест“ 22.01.2024
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен на посещение в завода на Pfzier в Пурс, Белгия. Снимка: Twitter/ @vonderleyen
943 млн. евро струва на европейските данъкоплатци решението на Урсула фон дер Уайен и останалите чиновници в Брюксел да сключат нов договор с Pfizer. Парите са за това американската компания да поддържа капацитет за производство на бъдещи ваксини срещу „неуточнена болест“. …
Това става ясно от парламентарно питане на френския евродепутат Вирджиния Жорон до Европейската комисия (ЕК).
Евродепутатът отправя серия от критични въпроси към Европейската комисия във връзка със сключването на договор за ваксини срещу евентуална бъдеща пандемия и срещу заболяване, което дори не се знае какво е.
На 20 юни 2023 г. Комисията (чрез Европейската изпълнителна агенция по здравеопазване и цифрови технологии) подписа договор на обща стойност 1,4 милиарда евро с фармацевтични фирми от САЩ (Pfizer, 943 милиона евро), Индия (Bilthoven/Serum Institute of India, 230 милиона евро) и Испания (234 милиона евро).
Годишните разходи ще бъдат 160 милиона евро за капацитет от 325 милиона дози на година ваксини срещу неуточнено заболяване. Евродепутатът пита кое е определило избора точно на тези компании:
Защо Комисията избра неевропейски (американски и индийски) компании, а не Европейски компании като Sanofi Pasteur, лидер в сектора на ваксините или нововъзникващи компании като Valneva, да получат това, което е подобно на „европейска държавна помощ“ за задача, включваща стратегически суверенитет?
Защо Комисията избра Pfizer, която вече получи лавина от публични средства по време на Ковид пандемията и чието поведение по време на кризата далеч не беше за пример? (максимизиране на печалбите, агресивни данъчни облекчения, липса на прозрачност относно страничните ефекти и договори, липса на отговорност по въпроса за обезщетението на жертвите)
Защо Комисията избра само малко известни испански фармацевтични компании (CZ например има оборот от 16 милиона евро), а не Valneva4 или други европейски фирми за договра за 234 милиона евро?
В отговора на парламентарното питане ЕК твърди, че новите договори с Pfizer, както и с производители в Индия и Испания, са били „в пълно съответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки“.
В отговора се добавя, че компаниите са избрани, тъй като всяка една от тях има възможност да произвежда „най-малко 50 милиона дози“ от избрана ваксина годишно, като същевременно запазва цялата производствена верига в границите на ЕС и Европейското икономическо пространство.
„Компаниите, които бяха избрани, спазваха тези изисквания“, заявява комисарят по здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакидес от името на Европейската комисия.
Седем са. До като има хора, като нея ЕС е в безопасност.
Руски ли#зач като теб да не коментира ЕС.
С такъв лидер накрая в ЕС ще останат само Германия, Украйна, Румъния, Албания, Македония, Молдова и ние.
Ватник, отгледай 6 деца най-напред, пък после приказвай кой прост бил.
пази боже! този проста П с нейните зелени политики съвсем ще загроби европа!