Галин Стоев: Да представят страховете като патриотична кауза, е може би най-низкият жест на манипулация

"Никой на планетата не може да подмине темата за войната в Украйна, колкото и да се опитва. Всеки, който се прави, че това е нормално, естествено, логично, се занимава с всичко друго, но не и с етика и човешки морал. Актът на Путин е ирационален, той е човек с огромен ресурс в ръцете си, за съжаление", каза пред БНР режисьорът Галин Стоев, директор на театъра в Тулуза, Франция. 

Новият театрален сезон на Народния театър "Иван Вазов" ще бъде открит с представлението "Хага", което той поставя на първата ни сцена. Автор на пиесата е украинката Саша Денисова. 

Галин Стоев сподели, че активно следи всичко, което се случва в България, и си дава сметка, че е интересно да наблюдаваш тези процеси от чисто театрална гледна точка. 

"Днес времето се сгъстява, става все по-интензивно, маските падат със страшна сила. Сериалът, който наблюдаваме, е с актьори и с костюми с лоши качество, смесица между измислица - реалност - мит - ежедневие. Контекстът ми изглеждаше подходящ да се хвърли камък в блатото и да видим дали Лох Нес ще излезе, или жаби ще се разскачат в различни посоки. Това, което ме мотивира също, е оглушителната тишина в обществото ни спрямо войната в Украйна. Скандализираха ме изявите на лица на ключови длъжности, включително от президентската институция". 

Тълпа, държана в страх, се манипулира много по-лесно, отбеляза режисьорът: "Голяма част от хората днес спират да разбират съвременния свят, не знаят какво да очакват от него и се чувстват изхвърлени, непризнати". 

Според него е шокиращо, че българинът в по-голямата си част демонстрира липса на солидарност спрямо Украйна, но е и готов да пакетира страховете и комплексите си като политически проект и да заложи на това. 

"Да пакетираш страховете, представяйки ги като патриотична кауза, това е може би най-низкия жест на манипулация. Фиксацията в миналото е морбиден импулс, нагон към смъртта. Обръщаш се към миналото, когато знаеш, че нямаш бъдеще. Когато смесиш миналото с усещането за дълбок личен провал у човека, с който той не може да се справи, освен ако не стовари цялата вина за личния си провал върху някого далече от него, тази техника е добре разработена от Хитлер. Абсолютно същият сценарий се разиграва сега, голям процент от нашето население успява да уйдиса на акъла и да повярва, че с магнит и с пилон ще станем България на три морета. Хора, това няма как да стане така. Това не работи така в съвременния свят. В съвременния свят войната е изключена". 

По думите на Галин Стоев всички нормални хора се надяват да видят един ден военните престъпници на подсъдимата скамейка на трибунала в Хага: 

"Много е възможно някои от тях да се укрият, други да умрат или да се избият един друг, но Хага има символична стойност. Случвайки се, това ще докаже, че правото тържествува. Днес живеем във време на дефицит на истина и на справедливост. Този дефицит се интерпретира и инструментализира от различните играчи по различен начин. Този дефицит работи върху всички нас, въпросът е как всяко човешко същество го реинтепретира и работи за едно общо благо. Ако работиш за общото благо, работиш и за собственото". 

Режисьорът смята, че ако този съд се случи дори само в главата на едно дете, както става в пиесата "Хага", то част от справедливостта някъде ще бъде зафиксирана и възстановена.

За авторката на пиесата той каза: "Запознах се със Саша малко след началото на войната. Срещнах се с нея във Варшава. Започнах да следя как се развива. Чувствах се задължен да помогна с каквото мога на този артист и на други, които са в неблагоприятна ситуация, да могат да бъдат видени на други сцени в други езикови среди. Исках нейното име да бъде показано на френскоезичната публика. Но осъзнах, че този текст трябва да бъде направен в България". 

"Хага" е фантазия, родена в главата на едно момиченце, което си играе в руините на познатото си ежедневие, унищожено от войната. Детското въображение разиграва на сцената Хагски трибунал срещу военните престъпления. 

Режисьорът Галин Стоев признава, че толкова е бил впечатлен от текста на пиесата, че е поискал от френското министерство на културата да излезе за два месеца в неплатен отпуск като директор на театъра в Тулуза, за да дойде в София и да го претвори в театрална постановка.