Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Газовият пазар у нас ще е европейски без монополист

8 коментара

Развитието на пазара на природен газ в регионален и глобален мащаб остава да бъде във фокуса на вниманието, защото според експертни оценки потреблението на тази суровина ще се увеличава в близкото бъдеще с относителни бързи темпове. Затова е нужно функционирането на ефективен, стабилен и конкурентен пазар на природен газ, интегриран в страните-членки на ЕС на международно и трансгранично ниво.

През 2004 г. повечето страни-членки на ЕС приеха Директива 2003/55/ЕС на Европейския съюз, според която пазарът на природен газ трябва да започне да се либерализира чрез отделяне на дейностите по производство, преработка, пренос, разпределение и търговия на суровината и от 1 януари 2007 г. пазарът на природен газ трябва да се отвори напълно и да се превърне в единен европейски пазар, на който различните играчи да се конкурират по между си за всеки краен потребител, независимо от неговата националност и териториална принадлежност.

Според доклад на Европейската Комисия за състоянието и функционирането на енергийния пазар в Евросъюза[1], пазарът на природен газ все още не показва задоволителни признаци да се интегрира в общ европейски пазар и той остава до голяма степен на национално ниво.

Особеностите на сектора

Съществува силна пазарна концентрация – тя е резултат от наличието на контрол върху основните фактори на производство – природните ресурси за добив на природен газ, газопреносни мрежи, газохранилища. Наличието на малко на брой доставчици на газ в ЕС и концентрацията на пазарния дял създава пречки в свободното структуриране на играчите в сектора. Голямата част от газта в ЕС (над 70%) бива добивана и доставяна от Русия и Норвегия.

Съществуват реални пречки за свободна конкуренция - дългосрочните договори между вносители и производители на газ съдържат клаузи и условия, които възпрепятстват разгръщането на конкуренцията и водят до отсъствието на достатъчно ликвидност на пазара. Друг потенциален проблем са сроковете на договорите. Проучването на Комисията показва, че средният период на договорите е между 15-20 години, което прави потенциалното навлизане на нови играчи значително отложено във времето.

Анализът на вертикалното структуриране на пазара на газ показва, че договорите между производителите и вносителите или доставчиците на газ създават вертикална концентрация, която е допълнителна пречка за разгръщането на пазара. Силните вертикални връзки между играчите на различни нива по веригата на доставка на газ създават бариери за навлизане на пазара.

Липсва пазарно определяне на цените на природен газ. В доклада на ЕК се споменава, че пазарна цена се постига само при наличието на реална конкуренция и свободна търговия. На енергийния пазар в ЕС все още не са се разгърнали тези пазарни механизми, поради липсата на свободен капацитет и изградена инфраструктурна мрежа за доставки и пренос на газ. Цените продължават да са свързани до голяма степен с промяната на цените на петрол и фючърсните договори на петрол.

Изводът на доклада на ЕС е, че сключените договори за внос на газ преди либерализацията, които са били признати и са продължили да действат и след пазарната промяна, са допринесли в голяма степен за неефективната либерализация и бавно развитие на пазара. Факт е, че по-голямата част от наличния капацитет е в ръцете на големите играчи, останали от миналото – т.е. бившите държавни монополни компании. Тъй като множеството от договорите няма да изтекат преди 2022 г., ще се търсят други предпоставки и стимули за пазарно разгръщане на процесите на конкуренция, свободно договаряне и търговия на природен газ.

Пазарът на природен газ в България

Пазарът на природен газ в България е все още силно монополизиран и зависи изцяло от държавната компания “Булгаргаз”, която е вертикално интегрирано държавно предприятие. Тя има монопол над предоставянето на следните услуги: внос, доставка, пренос, съхранение и транзитен пренос на природен газ. В момента доставката на природен газ е изцяло зависима от руската компания “Газпром”, която доставя над 90% от суровината в България.

През 2005 г. беше подписано споразумение за съвместна дейност по международния проект “Набуко”, чрез който страната ще си осигури алтернативен доставчик на природен газ след 2012 г. от каспийския регион. Подобна стъпка е положителна, но тя трябва да бъде съпътствана с ефективно преструктуриране и либерализиране на пазара.

През последната седмица “Булгаргаз” обяви, че не желае да се разделя на две компании през 2006 г. – на търговска и транспортна компания, според изискванията на директивата на ЕС и ще поиска становище от Европейската комисия да отложи разделянето си до 2007 г. За съжаление това издава липса на адекватност към настоящите пазарни тенденции. “Булгаргаз” стои все още в забранителния списък към закона за приватизацията и чака зелена светлина от управляващите, за да може да се раздържави. Към момента не само, че не се правят опити да бъде приватизирана, но се забавя и предвиденото преструктуриране на компанията. За да бъде премахнат монополът на държавната компания, трябва да се “освободят” дейностите по веригата от производството до търговията и доставката на газ до крайните потребители.

Фактът, че съществува дългосрочен договор за доставка на газ от “Газпром” не премахва необходимостта от преструктуриране на компанията, така както редица страни-членки на ЕС са обвързани с подобни дългосрочни договори.

Какво да се направи на газовия пазар в България

Стъпките, които следва да бъдат предприети по посока на енергийния пазар и по-конкретно на пазара на природен газ в България (и които са в унисон с препоръките и изводите на Европейския Съюз), са следните.

Хоризонтално трябва да се отделят дейностите по веригата производство, внос, пренос, съхранение, разпределение, доставка и търговия  на природен газ.

Приватизиране на “Булгаргаз” и всички държавни компании, създадени следствие от евентуалното преструктуриране.

Създаване на предпоставки за навлизане на пазара на нови играчи и интегриране към общия европейски пазар – осигуряване на конкурентен достъп до газопреносната мрежа, до газохранилищата и съхранението на газта.

Либерализиране на пазара и пазарно определяне на цените на газта: разгръщане на предвидените в закона възможности за директни договори между потребители и доставчици на газ – било то търговци, газоразпределителни дружества или директни вносители.

Секторите на енергийния пазар, които се характеризират с възможност и условия за създаване на реална конкуренция и свободна търговия, трябва да се дерегулират и да се “оставят” на действието на свободните пазарни механизми.


[1] Докладът е достъпен на адрес: http://europa.eu.int/comm/energy/electricity/report_2005/index_en.htm

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

8 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. orm
    #9

    не съм съгласен.След разбиването на монопола на М-тел не се получи драстичен спад на цените в сектора за мобилни комуникации.Цените в България паднаха малко, но на фона на европейските все още са високи.Аз предполагам че така ще се получи и с газта.Така в момента е с останалите горива- бензин и нафта.

  2. orm
    #8

    не съм и очаквал друг коментар от говорителя на грузинския парламент.Русия си промени позицията след като Грузия се съгласи на нейна територия да има база на НАТО и на практика води антируска политика.А ситуацията е патова, има база на НАТО, но има и руска военна база.И руснаците не мислят да се махат...

  3. старости
    #7

    http://www.lenta.ru/news/2005/11/18/nino/

  4. orm
    #6

    Но пък имаше връзка към една интересна статия в която се казва че президента на Туркменистан Сапармурат Ниязов ще продава от 01.01.2006 газта по 60 долара за 1000 куб.м. при сегашна цена от 44 долара за Русия и Иран и 58 долара за Украйна.

  5. газовик
    #5

    Статията си е статия, но orm е прав.Като приватизираме Булгаргаз поредния министър ще води преговори за намаляване на цената на газа както сега това прави Овчаров с Лукойл.Директора на Булгаргаз Гегов е за гонене.Посредниците при доставката на газ са подредени така:Газпром-Газекспорт-Овергаз-Топенержи-Булгаргаз.Да махнем посредницети и цената на газа ще се намали.Да, ама посредниците поддържат определини политически партии , които пък се борят да спечелят изборите с "обещания" за по ниски цени и "загриженост" за нашата икономика.

  6. до газивика
    #4

    А колко посредници са наредени след Булгаргаз, че газта до битовия потребител става на двойна цена.

  7. orm
    #2

    малко си объркал реда -Газпром->Газекспорт->Топенерджи->Булгаргаз->Овергаз->газоразпределителни дружества на Овергаз->краен потребител.Преди година работех с Овергаз,Топенерджи и Булгаргаз и схемата беше такава.

  8. газовик
    #1

    Верно, така е виждам, че си работил в бранша.Кажи си мнението за Антоан Николов (бивш председател на борда на Булгаргаз) и неговото протеже Гегов .

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.