ГЕРБ има електорален резерв, но не и за самостоятелно мнозинство

След евровота всички партии изразиха надежда за по-добро представяне на изборите за Народно събрание и някои наистина имат такъв шанс, за други той е доста ограничен. От окрупняването на гласовете за отделни политически сили обаче до голяма степен зависи дали след 5 юли ще може да се състави правителство, при това със сравнително малки компромиси, или ще се стигне до сложни пазарлъци, до провалени мандати и нови избори, както вече пророкува премиерът Станишев.

Първите коментари на политическите лидери показаха, че вместо признаване на постигнатото и на грешките, причините за получения резултат се хвърлят на политическите противници, коментира пред Mediapool Васил Тончев, директор на социологическата агенция "Сова Харис". Така, според него, е било преекспонирано купуването и прехвърлянето на гласове, което не отговаря на приписваните му мащаби. Тончев обаче не отрече, че търговия на гласове е имало и предупреди, че при мажоритарните кандидати този процес ще е по-лесен и най-вече – по-евтин.

Според Мира Радева от МБМД купуването на гласове е било почувствано по-болезнено от хората и фактът, че за него това се говори толкова много, означава, че може да бъде поставено под контрол.

ГЕРБ спечели от ролята на потърпевш, но тя се изчерпа

Цветозар Томов от агенция "Скала" е на мнение, че ГЕРБ е с най-големи възможности да разшири подкрепата си на националните избори. Според него обаче е малко вероятно партията на Борисов да вземе над 30% при активност избирателна от 50%.

"Няма българска партия, която е в състояние да спечели повече от 800 000 гласа на парламентарните избори, и при положение, че активността ще бъде по-висока, резултат над 30 на сто за ГЕРБ е слабо вероятен, каза Томов. Това означава, че какъвто и да е конкретният политически резултат от парламентарните избори, политическите идеи, изказвани от водещите политици на ГЕРБ, няма как да се осъществят, те няма да имат абсолютно мнозинство, няма да бъдат в състояние да управляват страната дори и с един политически партньор и ще им трябва повече от един”, добави той.

ГЕРБ влезе успешно в ролята на потърпевш от управленските решения на тройната коалиция, което позволи на партията да не хвърля много усилия и ресурси в кампанията си. Не е ясно обаче може ли ГЕРБ да прави позитивна кампания, дали може да убеди в потенциала си да управлява, посочи Васил Тончев. Според него доста от колебаещите се поддръжници на ГЕРБ са дали гласа си за други формации, основно за НДСВ, "Лидер" и РЗС.

Ако иска да разшири подкрепата си, ГЕРБ трябва да заложи на разпознаваеми лица и личности, според Васил Тончев и Мира Радева.

БСП може и да не го повтори резултата от 7 юни

Васил Тончев смята, че представянето на БСП на евроизборите е повече от добро за партия, която е от 4 години в управлението. Според него това се дължи на свойството ѝ да скрива вътрешните противоречия, да изглежда монолитна и да превръща в личен позитив обективни дадености, като доброто икономическо развитие на страната в последните години. Самият ѝ лидер запазва образа си на необременен и енергичен човек, който владее партията си, казва социологът.

Социолозите смятат, че БСП е стигнала максимума на подкрепата и почти няма накъде да я разширява.

Синята коалиция има шансове, ако се разшири

Според Тончев масираният натиск над Синята коалиция ѝ е помогнал успешно да използва ролята на жертва и да се задоволи с евтина и непретенциозна кампания. Ако СДС и ДСБ имаха противоречия при формирането на коалицията, то атаката срещу нея консолидира и коалицията, и избирателите ѝ, коментира той.

Според Мира Янова доброто представяне на коалицията изисква разширяването ѝ. Така ще бъдат приобщени и гласовете за малки десни формации. Иначе разпръснатият дясноцентристки вот може да доведе до влизането на 7-8 политически партии в парламента, някои от които ще са лесни за контролиране, добави тя.

На този фон алтернативата остава широкото обединение на десните и дясноцентристките сили. За това настояват избирателите, на които са им безразлични вътрешните партийни проблеми и не искат с гласа си да ги решават, каза Радева.

Според нея има голямо значение кои личности ще са лица на партиите и посочи доброто представяне на евроизборите както на Меглена Кунева, така и на Надежда Михайлова – две жени с кариери, развили се пред очите на избирателите.

Няма изненада за НДСВ, защото кампанията ѝ бе умна

На европейските избори НДСВ бе за втори път бе отписана, но умелата кампания, която бе направена като мажоритарна за Кунева, ѝ донесе успех, обясни Васил Тончев. Според него Сакскобургготски умее да привлича експерти и нужни за кампания лица. Той отбеляза любопитния факт, че 70% от подкрепилите НДСВ са били жени.

Мира Радева също предупреди да не се подценява потенциалът и възможностите за умна (и скъпа) кампания на НДСВ. Освен с умелото лансиране на Кунева, партията спечели, според нея, с налагането на положителен образ на своите министри в правителството. Радева даде пример с рейтинга на Даниел Вълчев, който до последно е нараствал.

ДПС е подложено на натиск да мине в опозиция

Към ДПС и към лидера на партията има сериозен вътрешен и външен натиск да мине в опозиция след толкова години във властта, според Васил Тончев. Той смята, че не е имало преливане на гласове на ДПС към "Лидер", а по-скоро има разочарование сред традиционните гласоподаватели на партията.

Според него намекът на Доган, че е подкрепил "Лидер" с гласове на евровота е оправдание за по-слабата активност на хората му.

Рано е да се отписва "Лидер"

Що се отнася до "Лидер", не бива да се подценяват възможностите на "патрона" Христо Ковачки, който е изградил структури почти в цялата страна и партията му има 50 хил. членове, каза Васил Тончев. Според него формацията не бива да се отписва, независимо от съмненията за манипулиране на вота с помощта на солидни финансови инжекции.

РЗС май бе дотук, "Атака" има твърдите си поддръжници

За РЗС прогнозата е, че трудно ще влезе в следващия парламент, защото няма собствен облик, а лидерът ѝ Яне Янев стъпва на риториката на "Атака", но без да вдъхва доверие заради голословието и съмнението за пощенска кутия, смятат повечето социолози.