Германия търси липсващите милиарди от комунистическата ера

Рудолфине Щайндлинг е мрачна 69-годишна останка от една отминала епоха, когато заповедите се изпълняваха безпрекословно, а на решенията отгоре не се противоречеше. Щайндлинг бе вярна служителка на политическата партия, наложила на Източна Германия желязно сталинистко управление.

Но Щайндлинг, известна като "Червената Фини", не вижда така нещата. Тя твърди, че е работила не за източногерманската държава, а за австрийската комунистическа партия.

Спорът се върти около пари, които са един от основните нерешени проблеми от периода след колапса на комунистическа Източна Германия. Обединена Германия има претенции към активите на централизираната източногерманска икономика, която бе приватизирана след 1989 г.

През 1989 г. и 1990 г. източногермански представители използваха хаоса около разпадането на държавата като димна завеса, за да

изнесат огромни суми на сигурно място в банки по цял свят.

Те изтеглиха средства от комунистически компании, действащи в Западна Европа, като прибегнаха до сложни методи, за да прикрият следите на парите. Те използваха неверни данни за търговията, за да повишат стойността на държавните компании точно преди двете Германии да преминат към обща валута. Така сметките бяха прехвърлени в стабилната западногерманска марка, вместо в почти обезценената източногерманска валута. Машини за рязане на документи унищожиха данните за тези операции.

От 1990 г. бяха конфискувани общо 1,5 милиарда евро "липсващи" пари. В момента се водят около

60 съдебни дела на стойност 300 милиона евро.

През 1990 г. Интерпол арестува в Осло мъж, който се опитал да изтегли 70 милиона германски марки от норвежка банка. Разкрито бе, че парите са били част от транш от 107 милиона марки, прехвърлени в чужбина от Партията на демократичния социализъм (ПДС), която наследи старата източногерманска партия.

Но тези пари бяха само върхът на айсберга. Според оценки на една агенция от 1993 г. са "изчезнали" над 26 милиарда германски мерки, макар че според мнозина те са много повече.

В центъра на тези машинации бе "червената Фини". Една от фирмите, работеща за капиталистическите пазари в Западна Европа, се наричаше Новум. Когато бе създадена през 1951 г. в Източен Берлин, тя се занимаваше с внос на западни стоки. По-късно тя пое търговията между Източна Германия и Австрия. Новум спечели много пари, като предоставяше на австрийски фирми правото да работят с източногермански компании в замяна на сериозни комисиони.

Щайндлинг ръководеше компанията от 1973 г. Тя твърди, че фирмата е нямала нищо общо с Източна Германия, а била собственост на Австрийската комунистическа партия, което, ако е вярно, ще обезсмисли всякакви германски претенции към нея.

Германия обаче твърди друго. Тя се опитва да получи 255-те милиона евро, на колкото се оценяват известните активи на Новум.

Сега берлински съд взе решение в полза на германската държава. Той отхвърли твърдението на Щайндлинг с аргумента, че няма доказателства в негова подкрепа. Решението, което е взето след обжалване, изглежда сложи край на едно дело, започнало преди десетилетие.

Германското правителство иска всички липсващи суми, които може да получи, за да насърчи развитието на боледуващата източногерманска икономика. В десетилетието след обединението страната наля над един трилион германски марки в бившата Източна Германия и продължава да прехвърля големи суми. Като се има предвид икономическата рецесия в Германия, липсващите пари от комунистическата ера могат да облекчат натиска върху бюджета.

Но как се оказа така, че

бедната източногерманска държава е имала толкова много пари?

Отговорът ни връща към 60-те години, когато източногерманските управници осъзнаха, че икономиката им върви зле. Производството в остарелите държавни предприятия бе мизерно. Имаше нужда от средства за производство с високо качество, но Източна Германия не можеше да си ги осигури сама. Нито можеше да си позволи да ги внесе от Запада. Освен това множество високотехнологични стоки бяха недостижими, тъй като бяха в списъка на НАТО на продукти с възможна военна употреба.

Така режимът създаде агенция, наречена Търговска координация. Нейната работа бе да събира твърда валута - американски долари, западногермански марки, френски франкове, британски лири - по всякакъв възможен начин, легално или не.

Агенцията ръководеше печелившия бизнес с продажбата на източногермански политически затворници на Запада. Тя пое съществуващите комунистически фирми, действащи в Западна Европа, и създаде нови.

Тези фирми купуваха, пречистваха и продаваха петрол на световните пазари. Те търгуваха с контрабандно внесени произведения на изкуството. Фирмите на агенцията доставяха нелегално оръжия за Техеран през иранскоо-иракската война. Те използваха подправени документи и обиколни пътища, за да прехвърлят технологии от списъка на НАТО в Източна Германия.

Първоначалната цел на тяхната дейност бе забравена. Остарялата източногерманска промишленост получаваше все по-малка и по-малка част от парите. Вместо това средствата бяха използвани за осигуряване на луксозни придобивки за партийни представители. Те създадоха и значителни резерви, така че

апаратчиците и членовете на тайната полиция Щази бяха в състояние да навлязат в капиталистическия свят

през 1990 г. с целия първоначален капитал, от който имаха нужда.

Все още не е ясно каква част от парите на Новум ще успее да получи Германия. През 1992 г. в швейцарска банка бяха открити близо 100 милиона евро. Други 25 милиона бяха конфискувани при акция в елегантната вила на Щайндлинг в предградие на Виена.

Но местонахождението на останалата част от парите е неизвестно, а госпожа Щайндлинг в най-добрите традиции на комунистическата ера запазва пълно мълчание.

По БТА