Гладиаторът Буш грабва космическия щит

Точно преди една година провалът на третия опит от програмата за противоракетна отбрана предизвика въздишка на облекчение у Клинтън и у неговите вътрешни и международни критици. Парадоксално е за Клинтън, защото обитателят на Белия дом би трябвало да си пожелае той да бъде успешен; но не за неговите критици, които констатираха, че омразният проект се отдалечава. В действителност и Клинтън не беше много убеден в него и се надяваше да прехвърли горещия картоф на своя наследник.

Наследникът е Буш и той не си създаде проблем. Вече бе заявил, че, "щитът" е един от стратегическите му приоритети. Разбира се, нещата можеха да потръгнат зле и за него, и за разлика от Клинтън, щеше да бъде много недоволен. Четвъртият опит обаче беше успешен, като доказателство, че има известен политически късмет, отделно нещо е технологичният прогрес . И така Джордж У. Буш ще може да се представи на срещата на Г-8, заявявайки , че към него, включително към космическия щит, трябва да се отнасят сериозно. Естествено, пътят е още дълъг, но решимостта на новата администрация е по-голяма отвсякога. И с нея трябва да се съобразяват.

Стратегията на Буш трябва да бъде оценявана комплексно. Той предлага ограничена, а не глобална противоракетна отбрана в състояние да се разпростре до американските сили в чужбина и до заинтересовани приятелски страни и която не се свежда до територията на Съединените щати. Същевременно се предвижда драстично намаляване, но не непременно съгласувано в подробности като в миналото, на броя на американските офанзивни ядрени бойни глави. И най- накрая се проявява скептицизъм за тоталната забрана на ядрените опити, защото именно поради намаляването на броя, останалите американски бойни глави могат да се нуждаят от технически проверки, за да се гарантира абсолютния възпиращ потенциал.

Според прагматичния държавен секретар Колин Пауъл, върху тези комплексни основи, които имат и аспекти на финансово и технологично сътрудничество, не е невероятно, въпреки обичайните протести едно двустранно споразумение с Русия, което да заобиколи проблема за Договора за ПРО от далечната вече 1972 г. По- трудно ще бъде с Китай, който все пак няма да изложи на прекомерна опасност отношенията със САЩ, особено след избора на Пекин за домакин на лятната Олимиапада- 2008 г. и приближаващото му приемане в Световната търговска организация.

Какво трябва да направят при сегашното положение традиционните съюзници, които обаче също са настроени критично, по-специално европейските страни? Трябва ли да възприемат "новата стратегия" на Буш като предизвикателство, на което да отговорят, тъй като е доказателство за хегемония или като деликатна материя, по която да се води диалог, за да се постигнат гаранции от различен характер? Диалог е много модерна дума, но ще се види до колко е ефективна в Генуа.

Ще бъде неизбежно да се води диалог и с Буш на същата основа: да не се отхвърлят новостите, а да се управляват. С едно предупреждение, което важи за двата случая и преди всичко за европейците по отношение на световната сила: за да се води конкретен диалог, трябва да се говори на един глас, трябва да се докаже "надеждността" въз основа на фактите, не само на думите.

© Copyright Mediapool