Главният прокурор вече дължи отчетност пред парламента

Реформаторският блок анонсира, че ще поиска доклад за делото "КТБ"

Снимка: БГНЕС

Главният прокурор вече дължи отчетност пред парламента по всякакви въпроси, свързани с дейността на държавното обвинение, борбата с престъпността и реализирането на наказателната политика на държавата. Това приеха окончателно депутатите със 117 гласа "за" и 13 гласа "против" по време на гласуването на промените в Закона за съдебната власт. Против бяха БСП и ДПС.

Няколко часа по-рано във вторник Народното събрание прие и ключовите текстове, с които се създаде и съдийското самоуправление. Законопроектът бе изготвен от екипа на бившия правосъден министър Христо Иванов, редактиран от екипа на сегашния министър Екатерина Захариева, която успя да го защити в парламента.

Промяната е съществена, доколкото прокуратурата досега беше почти безотчетна институция. Сотир Цацаров беше длъжен да внася веднъж годишно доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи. В него традиционно изобилства от статистика, която очертава най-общи проблеми на институцията. Работата по конкретни въпроси почти не бе засягана.

Сега с решение на Народното събрание ще може да се искат от главния прокурор и други доклади по конкретни въпроси, а той ще бъде длъжен да дава лично обяснения по тях. Голяма промяна представлява и правото, дадено на гражданите, да отправят питания към Сотир Цацаров чрез депутатите.

Още по време на дебата по предложението Петър Славов анонсира, че Реформаторският блок ще инициира през есента процедура по искане на информация за делото "КТБ".

Депутатите гласуваха и друга знакова промяна в съдебния закон, която обаче на практика ще има символично значение. Премахва се формулата, че прокуратурата е единна и централизирана под контрола на един човек, а всички прокурори и следователи са му "подчинени". Прякото подчинение отпадна от закона, но обвинител №1 ще запази правомощията си да заповядва в писмен вид на всеки прокурор през неговия пряк шеф. В случая става дума за твърде лека децентрализация на прокуратурата на фона на исканията на Брюксел за реформа "из основи".

Преди месец самият Сотир Цацаров обяви, че подкрепя напълно предложенията за въвеждането на парламентарна отчетност и децентрализация на обвинението. Той разказа, че те са съобразени със забележките на прокуратурата, а някои от текстовете са по предложение на прокурорите.

Извън това Народното събрание очаквано отхвърли предложението на лидера на ДСБ Радан Кънев да се създаде независима прокуратура по румънски модел. "За" предложението гласуваха 17 души, 15 от които от Реформаторския блок и двама от ГЕРБ.

Дебатът бе за "парламентарния контрол" върху Цацаров

Основният дебат в пленарна зала очаквано се съсредоточи върху въвеждането на процедура за парламентарна отчетност на главния прокурор. Янаки Стоилов (БСП) коментира, че парламентът се превръща в своеобразен омбудсман върху дейността на прокуратурата, без да се определят границите, до които може да се стигне.

Стоилов допълни, че процедурата много се приближава до парламентарния контрол върху министрите. Свилен Иванов (ГЕРБ) му опонира със странния за парламентарен дебат аргумент, че това се прави, за да се отчете в доклада на Брюксел.

Петър Славов (РБ) каза, че промените в съдебния закон, кореспондират с промените в конституцията (където бе записано, че депутатите могат да искат доклади от Цацаров във връзка с приложението на законите – б. ред.).

"Вземете казуса "КТБ". Какво се случва след повече от две години? Да видим до къде е стигнало разследването? Ще се носи ли някаква отговорност? Като поставим този въпрос на есен се надявам и вие отляво да ни подкрепите", каза Славов на Янаки Стоилов.

Депутатът от БСП му отговори, че когато парламентът започне да избира главния прокурор, то тогава Цацаров може да стане подвластен на парламентарен контрол, но не и сега.

Атанас Атанасов (РБ) коментира, че главният прокурор може да не отговори на исканията на депутатите, защото в закона няма предвидена санкция за неявяването му (няма и как да има, защото НС не може да санкционира представител на съдебната власт – б. ред.)

"Тази процедура може и да не се случи изобщо, защото през миналата седмица обсъждахме два годишни доклада, но нямаше никой от прокуратурата. Какво означава разделение на властите? Това е относителна самостоятелност и взаимен контрол", каза Атанасов на аргументите отляво, че се засяга независимостта на съдебната власт.

Четин Казак (ДПС) предупреди, че ако някой смята да привиква главния прокурор по конкретни казуси (като КТБ), Конституционният съд може да отмени текстовете от закона като противоконституционни.

Въпреки това мнозинството в НС гласува текстовете, които създават новата процедура за парламентарна отчетност за главния прокурор.

Споделяне
Още по темата
Още от България