Големите амбиции на НАТО

Те са се споразумели да продължат работата си, като се концентрират около пет основни идеи, уточни говорителят на френското външно министерство Франсоа Ривасо. Тези пет идеи са : преодоляване на статуквото, напредък към отмяна на цивилните санкции, определяне на краен срок за проучване на методите за прилагане на санкциите, удължаване на програмата на ООН "Петрол срещу храна", докато е необходимо, и постигане на консенсус и единство в Съвета за сигурност.

Сили на НАТО в Босна

В комюнике, прието на среща на външните министри от страните-членки на НАТО, министрите се обявиха срещу всякакви стъпки за намаляване на силите на алианса на Балканите, предаде ДПА. Не е препоръчително в този момент да се обмисля сериозно преструктуриране и намаляване на ЕСФОР - водените от НАТО сили в Босна, се казва в комюникето.

Опасенията, че НАТО подготвя намаляване на силите си в Босна бяха предизвикани миналата седмица след изявлението на американския министър на отбраната за голямо намаляване на американските войски в Босна. "Ние отидохме на Балканите заедно и заедно ще излезем оттам", заяви във вторник държавният секретар Колин Пауъл. Той призна, че американският президент Джордж Буш е наредил на своята администрация да намери начини за намаляване на военните разходи, свързани с поддържането на мира в Босна и Херцеговина. Той обаче подчерта, че Вашингтон ще се консултира със съюзниците си в НАТО по този въпрос, и потвърди, че САЩ не смятат да напуснат Босна и Херцеговина преди европейските си съюзници. Американският първи дипломат призова европейските страни да изпратят в Босна повече невойскови части и най-вече жандармерия.

Важно е да бъде запазено присъствието на ЕСФОР в Босна и да избягваме да изпращаме "погрешни сигнали" в района, добави германският външен министър Йошка Фишер.

Ние знаехме, че отиваме на Балканите за повече от няколко седмици, заяви френският външен министър Юбер Ведрин. Това е дългосрочен ангажимент и ние трябва да носим своите отговорности, каза той.

Среща с кандидатите за членство в НАТО

По време на втория ден от срещата американският държавен секретар Колин Пауъл се срещна с външните министри на 9-те страни кандидатки за членство в НАТО от т.нар. Вилнюска група. Те разговаряха за перспективите за разширяване на НАТО в контекста на форума на високо равнище в Прага през 2002 година.

По време на срещата беше взето решение и за назначаване на бившия румънски премиер Петре Роман за специален докладчик на НАТО за Югоизточна Европа, предаде агенция Хина.

Общ документ за Югоизточна Европа

Външните министри на страните от Югоизточна Европа приеха в Будапеща документ за обща позиция по сигурността и перспективите в този регион, предаде агенция Хина. Проектът, наречен Общ документ за Югоизточна Европа, включва страни от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮЕ/, от Пакта за стабилност и страни, заинтересовани от бъдещо членство в НАТО. Проектът бе предложен от Румъния миналата година, за да насърчи страните от региона да изработят общ документ, съдържащ преглед на главните причини за нестабилност в района и възможните пътища за сътрудничество при разрешаване на проблемите.

В този документ страните от Югоизточна Европа за първи път се обединяват около дефиниция на основните проблеми и приоритетите на бъдещата си дейност. Документът очертава сътрудничеството в областта на сигурността в най-широк смисъл, не само по военни въпроси, и съдържа възможни решения на кризисни ситуации. В него са посочени още нуждата от развитие на демократичните инстутиции и на гражданското общество, както и необходимостта от развитие на междуетническите отношения в региона, отбелязва Хина.

Югославският външен министър Горан Свиланович, който за първи път участва днес и в срещата на Евроатлантическия съвет за партньорство на НАТО, изрази желанието на своята страна да стане член на програмата на НАТО Партньорство за мир, предаде ДПА.

Изказване на министър Михайлова

В своето изказване министър Михайлова информира за подготовката на срещата на държавните и правителствените ръководители от Вилнюската група, която ще се състои на 5 октомври в София.

България ще увеличи участието си в мироподдържащите операции под ръководството на НАТО в региона, заяви външният министър Надежда Михайлова в изказването си пред Евроатлантическия съвет за партньорство в Будапеща.

По думите на Михайлова, най-добрата инвестиция в сигурността, която Алиансът може да направи, е да приеме страните, генериращи сигурност в региона и способни реално да допринесат за нея. България има волята и способността да поеме такива отговорности, заяви българският външен министър.

Българската страна приветства постигнатото във вторник споразумение в Македония, но рисковете за региона и за европейската сигурност не са намалели. Даже след обещаващите резултати от мисията на Хавиер Солана в Скопие политическият диалог все още не изпреварва тенденциите на дестабилизация.

Съществува сериозен риск за задълбочаване на разделението на етническа основа и прерастване на конфликта в гражданска война, продължи министър Михайлова.

Според нея наред с усилията на македонските политически партии, международната общност трябва да продължи да поема по-конкретни отговорности в Македония, за да предотврати подобен сценарий. НАТО и Европейският съюз, като водещи фактори, трябва да направят всичко възможно да бъдат поне една стъпка преди събитията, изтъкна българският дипломат номер едно.