Голямата ирония: След Брекзит британските пазари все повече приличат на тези в ЕС

Според привържениците за излизане на Великобритания от Европейския съюз, това решение ще освободи британската икономика от общоевропейските ограничения и ще ѝ позволи по-бърз растеж. Брекзит обаче вече дава обратен ефект, пише "Уорстрийт джърнал".

Паундът и акциите на британските банки рязко паднаха, доходността на държавните облигации се понижи, политическата несигурност изнервя инвеститорите, а лихвените равнища и растежът поеха надолу.

Английската централна банка все повече прилича на Европейската централна банка – готви се да понижи лихвените проценти и вероятно, да изкупува активи, за да стимулира икономиката, чийто темпове на растеж клонят към нулата.

Всичко това е добре познато на инвеститорите от другия край на Ла Манша, които от години трябва да справят със стагнация на икономиката, заплаха от банкова криза, все по-разхлабена парична политика и едни от най-ниските в света стойности на доходност на държавните облигации.

Политическите перспективи на Великобритания са крайно неопределен и изглежда, че ще има съществено влошаване на икономическата ситуация, коментира Джон Райт, стратегически анализатор в UBS. Приликите с проблемите на еврозоната са очевидни, допълва той.

Доходност на държавните облигации

Доходността на британските държавни облигации след референдума на 23 юни не само се понижи до исторически минимум, но и отбеляза по-голям спад в сравнение облигациите на други европейски страни. Спредът между 10-годишните британски и германски държавни облигации сега е под един процентен пункт за пръв път от две и половина години насам, макар че през март бе стигнал до 1.67 процентни пункта. Джон Райт прогнозира още по-голямо свиване на спреда – до 0.45 процентни пункта към края на годината. Това отчасти се дължи на бързите промени в очакванията за монетарната политика.

Централни банки и монетарна политика

През последната година инвеститорите говориха за разминаване на глобалната монетарна политика, като прогнозираха, че Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка ще повишат лихвените равнища, докато Европейската централна банка ги оряза и дори предприе още по-мащабна програма за изкупуване на облигации, за да стимулира инфлацията.

В края на миналата година пазарите прогнозираха, че Банк ъф Ингланд ще вдигне лихвите с 0.25 п.п. в течение на настоящата година, повишавайки ги до 1.5% към 2019 г.

Сега монетарната политика на Обединеното кралство се очаква да се отклони допълнително от тази на Федералния резерв и да се доближи до тази на Франкфурт на ЕЦБ. Инвеститорите очакват Банк ъф Ингланд да понижи лихвите и предвиждат, че те ще останат под сегашното им равнище от 0.5% през следващите пет години. Банк ъф Ингланд може дори да възстанови програмата си изкупуване на облигации, като приложи и решението на ЕЦБ да купува корпоративен дълг. "Голдман Санкс" прогнозира, че банката ще добави 100 млрд. паунда допълнително количествено облекчение от август, половината от които ще бъдат похарчени на корпоративния облигационен пазар.

Икономически растеж

Години наред икономическият растеж на Обединеното кралство бе по-силен от този в еврозоната, но тази тенденция изглежда е към края си. "Ние коригирахме надолу прогнозата си за растежа от 2.1% през следващата година до 0.7%, но чувстваме, че сме в оптимистичния край на скалата", коментира Лиз Мартин, британски икономист от HSBC.

Паундът

След Брекзит паундът се понижи с над 11% срещу кошница от валути, достигайки 1.30 долара – най-ниското му равнище от 31 години насам. Основата причина е, че инвеститорите очакват икономическото производство в Обединеното кралство да спадне. Очакванията за по-ниски ставки не помагат. Когато ставките падат, лихвите по облигациите ги следват, поради което облигациите стават по-малко атрактивни за международните инвеститори. Това на свой ред отслабва валутата.

Когато Европейската централна банка понижи лихвите си, еврото падна с над 20% спрямо стерлинга в периода юли 2013 -юли 2015 г. Откакто настъпи Брекзит, паундът се понижи с 10% спрямо единната валута.

Банки

Падащите ставки не са от полза на банките в еврозоната. Секторът обаче има и други тревоги, като ръста на лошите дългове, които се увеличава в Италия, Португалия и др.

Британските банки също пострадаха тази година, но с настъпването на Брекзит това наказание се превърна в погром. Цените на акциите на британските банки се понижиха с над 20% в доларово изражение.

Брекзит силно удари и континенталните банки. След референдума акциите на много от тях поевтиняха с над 30%. Редица страни от еврозоната – Гърция, Португалия, Испания, Кипър – през последните години трябваше да се справят с банкови кризи. Брекзит усложни проблемите с италианските банки. Сега лошите кредити на банките в Италия са 360 млрд. евро (над 20% от БВП на страната). След Брекзит Европейската комисия разреши на Италия да предостави на местните банки допълнителна ликвидност от 150 мрлд. евро до края на годината, но те могат да се сблъскат и с недостиг на капитал. Министър-председателят Матео Ренци заяви преди седмица, че въпреки правилата на ЕК, Италия може да използва бюджетни средства за спасяване на банки.

Британското правителство възнамеряваше да продава своя дял в Royal Bank of Scotland (RBS) и Lloyds Banking Group, които спаси по време на кризата през 2008 г. Част от акциите на Lloyds на стойност 2 млрд. паунда бе планирано да се продадат през следващата половин година. Заради резултата от референдума стартът на приватизацията на RBS е отложен минимум с две години, заяви генералният директор на банката Рос Маккевин. Понижението на капитализацията с една трета той определи като "истински удар". Правителството възнамеряваше в продължение на пет години да продаде своите 73% в RBS за 29 млрд. паунда. В края на миналата седмица капитализацията на банка възлиза общо на 18.6 млрд. паунда.

Политическа нестабилност

Години наред много пазари в еврозоната бяха сполетени от политически тревоги. Държави като Испания, Италия, Белгия месеци наред не можеха да формират жизеноспособни правителства. В същото време инвеститорите често се оплакват от неспособността на френското и италианското правителство да започнат структурни реформи, каквито са необходими за справяне с ниския растеж и високата безработица.

След Брекзит глобалните инвеститори имат нова грижа в Европа: Обединеното кралство.

Новият министър-председател на Великобритания едва ли ще може да формира правителство по-рано от септември, а дотогава няма да е ясно кога ще започнат преговорите по развода с ЕС и какви дългосрочни взаимоотношения могат да се обсъждат. Тереза Мей, която в понеделник остана единствен кандидат за лидер на Консервативната партия (и автоматично премиер) каза, че официалните преговори няма да започнат по-рано от следващата година. "Не съм сигурен, че е възможно /.../ компаниите и финансовите пазари да чакат до края на годината, коментира ппред "Файненшъл таймс" министър-председателят на Белгия Шарл Мишел.