Горанов стяга кметовете: Няма да ви плащаме сметките

Нито една от закъсалите общини не си е върнала в срок безлихвения заем от държавата

Владислав Горанов

Финансовият министър Владислав Горанов обяви курс към стягане на местната власт в кризата с Covid-19 срещу разходи, които после се прехвърлят на държавата. Освен от неподплатени финансово социални мерки той е провокиран и от разочароващи данни в тримесечния отчет за финансите на местната власт, обявени в сряда. 

В предаването "Референдум" на БНТ във вторник вечерта Горанов даде пример с малка община, която обявила, че за всяко дете, което си стои вкъщи, ще раздава по 300 лв. Той не назова име, но такава мярка преди дни обяви кметът на община Опан, Старозагорско, Генчо Колев в профила си във Фейсбук. Става дума за подпомагане на 22 деца в местната детска градина, а също и за раздаване по 20 лв. на ден на затворените вкъщи под карантина около 15 мъже и жени в общината, върнали се от чужбина.

"Ами, тя, общината, или има собствен капацитет по някаква си нейна причина, голяма концесия на нейна територия или има нещо друго, за да си позволи подобна социална мярка, или да остави на правителството да мисли върху тези мерки. Защото в следващия момент, ако някой кмет е решил, че ще прави социална политика вместо държавата и после да ни донесе сметката, може да се окаже изненадан", обяви Горанов. 

Той заяви, че може да се води дебат и за финансово подпомагане на общините заради кризата с Covid-19, но засега централизирано решение няма. Единственото решение в помощ на общините на този етап е разширяването на услугата "Социален патронаж", финансирано с допълнителни 40 млн. лв. от бюджета. 

Думите на министъра съвпаднаха с редовния тримесечен анализ на МФ за общинските финанси, от който става ясно, че много от закъсалите финансово общини не се дисциплинират и не си връщат заемите от държавата.  

Нито една от 9-те закъсали финансово общини у нас, които трябваше да върнат безлихвените си заеми от държавата към 1 декември 2019 г., не го е направила в срок, поради което се е наложило Горанов да удържа дълговете им от субсидиите за 2020 г., пише в анализа.

През 2017 г. и 2018 г. 11 закъсали общини бяха подпомогнати от държавата с безлихвени заеми по нов законов механизъм срещу задължението да изпълняват планове за финансово оздравяване. Целта на мярката бе да въведе ясни критерии и условия за подпомагане, така че да се дисциплинира местната власт и да не се спасяват общини на партиен принцип.

В списъка вляоха общини, които от години имат проблеми с финансите си като Перник, Сливен, Велинград, но също и Видин, Симитли, Сунгурларе, Мизия, Тетевен, Белово, Септември и Стамболово. Някои от тях като например Велинград неведнъж са били изправени пред фалит с блокирани сметки.

Най-голям заем от държавата получи Сливен – 5 млн. лв., а Видин и Перник взеха по 4 млн. лв., въпреки че миньорският град настояваще за 20 млн. лв. държавен кредит.

Нито една от 9-те общини - Сунгурларе, Видин, Мизия, Тетевен, Белово, Велинград, Септември, Перник и Сливен, при които крайният срок за погасяване на заемите е бил 1 декември 2019 г., не е възстановила сумата в пълен размер към тази дата. Неиздълженият остатък е възлизал на 20.5 млн. лв., става ясно от анализа на МФ. 

Наложило се е Горанов да си прихване дължимото в началото на 2020 г. от субсидията за капиталови разходи и от изравнителната субсидия по Бюджет 2020. По този начин Сливен е издължил цялото си задължение, но прихващанията продължават за 6 общини - Сунгурларе, Тетевен, Белово, Велинград, Септември и Перник.

Това, че община Перник е сред най-закъсалите и недисциплинирани финансово, не попречи на кабинета "Борисов 3" да ѝ гласува безвъзмездно 35 млн. лв. в началото на тази година заради водната криза. 

От анализа на МФ става ясно, че новият механизъм за финансово оздравяване на закъсали общини не е особено ефективен. 

В общините Симитли и Стамболово, които трябва да върнат заемите си до 1 декември 2020 г., като цяло заложените цели в оздравителните планове са постигнати. Добро е положението и в Мизия.

В останалите 8 общини обаче нещата не вървят. В Тетевен и Сунгурларе не е постигнат заложеният общ ефект от изпълнение на мерките и не са погасени и/или са натрупани нови просрочени задължения, става ясно от анализа на МФ. Все пак към 1 декември 2019 г. те са имат пари да си върнат заема и да си плащат просрочията.

При останалите 6 общини обаче – Видин, Белово, Велинград, Септември, Перник и Сливен, положението е най-лошо. Те не са постигнали заложения ефект от изпълнение на мерките и не са погасили и/или са натрупали нови просрочия, без да имат достатъчно средства да си платят заема и просрочията.

От МФ посочват, че през 2020 г. 16 общини отговарят на критериите за затруднено финансово положение, което е с 1 по-малко в сравнение със ситуацията година по-рано. Тези местни власти трябва да представят планове за финансово оздравяване в МФ.

Общо просрочените задължения на общините у нас към 31 декември 2019 г. възлизат на 172 млн. лв., което е увеличение с около 50 млн. лв. на годишна база. Общинският дълг възлиза на приблизително 1.5 млрд. лв., половината от който е натрупан от Столична община.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?