Гражданското общество в България е пасивно

Структурата на гражданското общество в България е белязана от ниско доверие към неправителствените организации (НПО) и от пасивни граждани, разочаровани от политическата система, резултатите от прехода и управлението. Това е един от изводите в доклад за резултатите от проект "Индекс на гражданското общество", реализиран от сдружение "Болкан Асист" в периода 2003-2005 г. Сдружението е регистрирано през 2000 г. с основна цел развитието на гражданското общество в страната.

Неправителственият сектор се формира отгоре-надолу чрез търсене от страна на донорите, а не от страна на гражданите, сочи докладът, цитиран БТА.

Освен това, организационните структури на гражданските организации изпълняват главно политически, а не граждански, икономически или професионални функции.

Нисък е броят на гражданите, които са правили каквито и да е дарения или са полагали доброволен труд - средната стойност на даренията на гражданите за цяла година е около 20 лева, което е под 0,5% от средната работна заплата, правят извод анализаторите на организацията.

Налице е остра финансова зависимост на третия сектор от държавата, местната власт или международните донори - около 80% от НПО разчитат изключително на външно финансиране, за да могат да съществуват. Според резултатите от проекта налице са "организации", които се създават нарочно за усвояване на средства по налични или предстоящи грантови схеми. След приключване на програмата или проекта организациите преустановяват дейност, изчаквайки друга благоприятна възможност за финансиране.

Една от силните страни на гражданското общество в България е неговата добре развита институционална структура. Положителен резултат от "донорското" възникване на сектора е доброто му професионално равнище, включително наличието на механизми за саморегулация, "институционални шапки", се посочва в доклада.

Според анализа, в България има изградена законова среда за безпрепятствена регистрация и функциониране на гражданските организации. Според проведените изследвания НПО биха искали да има повече стимули за дарителство и подкрепа от страна на държавата.

Партньорствата между гражданското общество и властта се развиват все още на проектен принцип, въпреки че правителството и парламентът имат практика да включват отделни НПО в работата на своите комисии.

В обществото преобладава нисък обществен дух, се заключава в доклада. Според изследванията над 55% от гражданите не са помагали на болни на улицата хора през последните 12 месеца.

Забелязват се високи нагласи за участие в национални и местни референдуми, което е знак за обществена ангажираност. 52% от хората биха участвали в референдум за промяна на избирателната система, а над 70% - в референдум за затваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ.

От друга страна, готовността за участие в референдуми може да е знак за необвързано, пасивно и анонимно участие в управлението, заключават експертите.

Ролята на НПО за утвърждаването на гражданското общество досега е по-скоро в изграждането на среда за гражданско участие в управлението, отколкото в прилагането му на практика. НПО имат съществен принос в създаването на модерна законодателна среда, особено относно социалното развитие, децентрализацията, достъпа до информация.

Секторът има незадоволително влияние върху ежедневните проблеми на мнозинството от гражданите - едва 3.4% от анкетираните отговарят, че в тяхната община съществува неправителствена организация или група граждани, която подобрява условията на живот.

Като най-голям недостатък на третия сектор в доклада се посочва неумението му да овласти чрез своите ресурси обикновените граждани и местните общности.

Въздействието на гражданското общество върху поведението на едрия бизнес е ограничено, е друг извод в доклада. Голяма част от хората се страхуват да търсят отговорност от фирмите за нарушаване на техните права и неизпълнение на задълженията.

Активността на профсъюзите е повече фокусирана върху преговори с правителството и натиск за общи социални политики, отколкото върху защитата на трудовите права в частните компании, заключват в доклада си анализаторите от "Болкан асист".