Грехопадението на Вацлав Клаус

Чешкият "евроскептик" Клаус претърпя съкрушително поражение. "Проевропейските партии" разполагат със 101 от 200 депутатски места в долната камара на новоизбрания чешки парламент. Това означава, че Чешката република ще влезе в Европейския съюз най-вероятно с оглавявано от социалдемократ лявоцентристко правителство. Европейската комисия може да си отдъхне,че няма да има работа с Клаус в заключителния етап от преговорите за присъединяване. Сега "от Балтика до Балатон" се простира "социалдемократически пояс", ликуваше главният кандидат на чешките социалдемократи за премиерския пост, техният председател Владимир Шпидла.

Към това ликуване могат да се присъединят само онези, за които разширяването на ЕС на изток е просто едно техническо-бюрократично начинание и които оценяват резултатите от изборите в страните-кандидатки единствено от гледна точка на това дали съдействат за гладкото протичане на разширяването. Ферхойген например няма да има нищо против този резултат от изборите в Чехия, защото неговите вероятни коалиционни партньори в правителството - Християндемократичния съюз и либералният Съюз на свободата са за присъединяване към ЕС и то, както изглежда, без никакви резерви.

Проблемите обаче, които носи присъединяването на Чешката република към ЕС, не се ограничават само до незатворени още глави от присъединителните преговори. Динамиката, която започна в Прага в началото на годината и която намери своя колкото шокиращ, толкова и адекватен израз на сегашните изборите, заслужава да се погледне сериозно от ЕС. Защото тя тегли страната не към Европа, а вън от Европа.

От първите свободни избори през пролетта на 1990 г. в чешкия парламент винаги е имало ясно мнозинство на буржоазните партии, които бяха двигателят на бързата смяна на системата от планова към пазарна икономика и от "народна" към парламентарна демокрация. Наистина консервативното правителство на Клаус се провали през 1996 г. поради разцеплението на десницата и това позволи на социалдемократите да управляват от 1998 г. с правителство на малцинство. И въпреки това десницата запази хегемонията си през 12-те години от свалянето на комунистическия режим.

В края на седмицата чешките избиратели за първи път сервираха мнозинство на левите партии. Същевременно се промениха и съотношенията на силите в лагера на левицата. Чешката социалдемократическа партия загуби четири мандата, докато Комунистическата партия на Чехия и Моравия /КПЧМ/ спечели 17 и сега е с трета по численост фракция в Камарата на депутатите. Почти всеки пети чешки избирател гласува на тези избори за партията, която още не се е очистила от комунистическото си минало. КПЧМ не е мръднала от традиционния си курс, започнал от метаморфозата на сталинистките инквизитори през ерата на "нормализацията" след съветското нахлуване и стигнал до неотдавнашната кампания срещу членството в НАТО и присъединяването към ЕС. Нейният председател Гребеничек нарече жертва на политическо преследване своя баща, някогашен служител на комунистическата държавна сигурност Стабе, който бе съден за изтезаване на противници на режима при разпити.

Потенциалът на протестно гласуващите избиратели е твърде малък, за да обясни големия успех на комунистите. От 1999 г. освен това чешката икономика отбелязваше непрекъснат растеж, минималната заплата беше силно повишена, реалните заплати се увеличиха, безработицата все още не е голяма. Социалдемократите щедро раздаваха предизборни подаръци и не оставяха съмнение в готовността си да увеличат още държавния дълг, за да осигурят социални помощи, отговарящи на европейския стандарт. Защо тогава комунистите бяха единствената партия, която увеличи гласовете си.

Историята е търпелива учителка. Тя охотно повтаря уроците, които не са били добре разбрани. След войната национализмът доведе на власт комунистите в Чехословакия. И сега преди изборите системното подклаждане на националистически чувства отслаби демократичните партии и подсили комунистите. Лексиката, с която Земан, Клаус и Шпидла предупреждаваха за германския реваншизъм и призоваваха за защита на "следвоенния ред", беше заимствана от арсенала на комунистическите демогози. Демократичните партии платиха през уикенда цената на тази безпрецедентна от 1989 г. насам националистическа кампания в Чешката република.

Сега вече не може да има съмнение, че в началото на тази година Земан умишлено започна дебата за декретите на Бенеш, за да подгрее с антигермански чувства предизборната си кампания. Клаус и неговата Гражданска демократическа партия се поддадоха на популисткото изкушение да не изостават от Земан. Разумни политици като Петър Некаш все повече биваха изтласквани в периферията на ГДП, лицето на партията оформяха все повече подстрекатели като Ян Захрадил. Клаус, който познава теорията и историята на либерализма, беше наказан от избирателите заради една непростима грешка - опита се да съчетае национализмът и либерализмът, а това е невъзможно, защото колективизмът и индивидуализмът са непримиримо антагонистични.

Владимир Шпидла, следващия чешки премиер, е на мнение, че прогонването на германците е създало предпоставките за мира в Европа. Той дори отказва и да говори за декретите на Бенеш. Германско-чешките отношения са заплашени от нов ледников период.Поставена натясно, ГДП може да се изкуши и да радикализира критичното си отношение към ЕС до отхвърляне на присъединяването, за да си възвърне при евентуален референдум загубения терен. За чешките комунисти в такъв случай се откриват съвършено нови възможности за коалиране.