Григоров: Съдиите с отделен ВСС от този за прокурори и следователи

Това е едно от предложенията за промяна в Конституцията във връзка със съдебната реформа, около които са се обединили съдиите. Очаква се до десетина дни предложенията им да се гласуват като решение на Общото събрание на ВКС и официално да се внесат в Министерския съвет като орган, който има право на законодателна инициатива. Проектът ще бъде обявен публично и ще бъде обсъден с всички политически сили, съобщи още Иван Григоров на поредното заседание на Гражданския конвент за конституционни реформи на съдебната система.

Още днес идеята бе приета противоречиво. ДСБ и СДС я подкрепиха, защото е в унисон с тяхното предложение за изваждането на следствието и прокуратурата от съдебната система. БСП и някои конституционни съдии я определиха като палиативна, а зам.министърът на правосъдието Меглена Тачева директно я отхвърли.

Двата ВСС - възможност за реформи без велик парламент

Според шефа на ВКС, създаването на два съдебни съвета в момента е единствената възможност да се реформира съдебната система, без да се свиква Велико Народно събрание. Тезата му бе подкрепена и от заместник директорът на Националната следствена служба Румен Андреев.

Основен мотив за създаването на два отделни висши административни органа е нарушаването на независимостта на съда в момента. Представителите на прокуратурата и следствието като членове на ВСС сега назначават съдии и по този начин не може да се говори за независими съдебни звена, обясни Григоров. В същото време механизмите за действие на сегашния ВСС са твърде тромави, смята той.

По думите на Григоров, съжителството на трите институции под една шапка е абсурдно, нелогично и вредно за държавата. Той обясни, че в началото на прехода през 1989 г. този модел бил единствено възможен, защото България излизала от една тоталитарна система и било много важно да се запази независимостта на цялата съдебна власт от изпълнителната. Сега обаче, с развитието на демокрацията запазването на сегашната структура е анахронизъм, който вреди на България и я отдалечава от ЕС, заяви шефът на ВКС.

Друга основна идея на съдиите за промяна в Конституцията, която да се извърши от обикновено Народно събрание, е в основния закон изрично да бъде записано, че съдът е единствен носител на съдебната власт, а прокуратурата има водеща роля в досъдебното производство.

Съдиите настояват още и да се преформулират функциите на следствието. Според Григоров, така ще се избегнат опасенията от закриване на следствието.

По думите на председателя на ВКС, идеите на магистратите изцяло съответствали на стандартите на ЕС.

Десните партии СДС и ДСБ подкрепиха тезата на Григоров за разделянето на Висшия съдебен съвет на две. От СДС допълниха и че според тях трябва да се намали броя на членовете на Висшия съдебен съвет, когато останат само съдии. От ДСБ пък отново настояха парламентът да избира състава на ВСС с мнозинство от две-трети, за да се гарантира консенсуса и политическата необвързаност на административния орган на съдебната власт с управляващите.

Категорично против разделянето на ВСС на две се обяви зам.министърът на правосъдието Меглена Тачева. Аргументът ѝ бе, че именно чрез висшия съдебен съвет се осъществява задължителното взаимодействие между звената в съдебната система.

Бившият председател на Върховния административен съд и настоящ конституционен съдия Владислав Славов пък определи идеята на колегата си Григоров като палиативна. Първо трябва да има ясна визия как трябва да се реформира съдебната система и чак след това да се преценява как да се структурира Висшия съдебен съвет, смята Славов.

С мнението му изцяло се съгласи и Татяна Дончева от БСП. Според нея оставането само на съдии във ВСС ще доведе до още по-голямо самозатваряне на системата. Като вариант тя предложи в състава на Висшия съдебен съвет да участват адвокати и преподаватели.

Дончева подкрепи варианта парламентът да избира главен прокурор

Юристката от социалистическата партия Татяна Дончева подкрепи идеята на ДСБ парламентът да избира главния прокурор.

Идеята е развита подробно в проекта на ДСБ за промени в конституцията, свързани със съдебната реформа и представен днес отново от лидера на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова.

Според него, прокуратурата и следствието минават към изпълнителната власт, а главният прокурор се избира от парламента по предложение на премиера, като е възможно да бъде предсрочно освобождаван също по негово предложение или на една пета от депутатите - на принципа на вота на недоверие на правителството. Другата идея е главният прокурор, също както правителството, да подлежи на парламентарен контрол чрез актуални въпроси.

Татяна Дончева подкрепи тази идея, но предложи мандатът на обвинител №1 да е 5-годишен - намален спрямо сегашните 7 години, но незастъпващ се с мандата на изпълнителната власт.

Тя се изказа сравнително оптимистично за възможността структурните промени в съдебната система да се приемат от обикновено Народно събрание, въпреки решението на Конституционния съд отпреди две години, че само Велико НС може да променя статуквото в съдебната система. Дори и промените да бъдат атакувани пред Конституционния съд, важно е мнозинството в КС да не ги отмени като противоконституционни и така омагьосаният кръг ще се разруши, смята Дончева.

СДС и ДСБ са твърдо за излизане на прокуратура и следствие от съдебната власт

От изказванията, в които не участваха представители на управляващите НДСВ и ДПС, бе потвърдено и че десните партии застъпват изцяло идеята следствието и прокуратурата да се извадят от съдебната власт и да се включат към изпълнителната.

Според БСП-депутатът Дончева, правомощията на изпълнителната власт може опасно да се разширят, ако следствието мине изцяло под шапката на МВР. По думите ѝ, така се създават реални условия изпълнителната власт да стане недосегаема.

Като решение Дончева предложи прокуратурата, която според нея не трябва да е нито към съдебната, нито към изпълнителната власт, също да има правомощия да разследва. Такъв модел е съществувал в България преди 1979 г.

Татяна Дончева акцентира върху необходимостта от парламентарен контрол върху съдебната система. По думите ѝ, Народното събрание трябва да контролира спазването на процесуалните срокове и да следи за злоупотреби с насилие и използване на специални разузнавателни средства.