Хагския трибунал за бивша Югославия и процеса Милошевич

Съществуването на този тип съдилища, като Международния наказателен съд за бивша Югославия (ICTY, TPIY), създадени в извънредни, необикновени и излизащи от рамките на нормалното обстоятелства, налага радикално предефиниране на понятието международно право в рамките на регионалния контекст.

В самото начало на процедурата около създаването на Хагския трибунал международната общност беше изправена пред две възможности. Едната беше да се сключи международен договор или съгласие, което обаче рискува да отнеме дълги години, а обстоятелствата, които налагат създаването на Трибунала, не позволявха да се изчаква.

Основите на Хагския трибунал са положени чрез Резолюция 827 от 25 май 1993 на Съвета за сигурност.

Една такава стъпка, разбира се, има своите предимства и недостатъци.

От една страна, това позволява в кратки срокове да бъде създаден съдебен орган, който да може бързо да започне ефективната си работа.

От друга обаче този подход отваря поле за критики, тъй като Международния наказателен съд за бивша Югославия е поставен в тясна зависимост от органите на ООН (в Съвета за сигурност петте велики сили разполагат с правото на вето, а и често се изтъква финансовата зависимост на Трибунала от Общото събрание на ООН).

Резолюцията е приета в отговор на заплахата на мира и международната сигурност вследствие на масивните нарушения на международното хуманитарно право на територията на бивша Югославия, започнали през 1991 г.

Трибуналът има за седалище Хага, Холандия.

Задачите на тази наказателна институция са многобройни: осъждане на извършителите на престъпления в областта на международното хуманитарно право; предодвратяване на нарушенията в тази област; налагане на съдебната истина с цел да се възстанови мира и сигурността на територията на бивша Югославия.

Компетенции на Трибунала:
Съдът е компетентен да съди само физически лица, извършители на определени от статута на Трибунала престъпления на територията на бивша Югославия през периода от 1991 г. Трибуналът се произнася по 4 категории престъпления:
1) сериозни нарушения на Женевските конвенции от 1949 г.;
2) нарушения на военните закони и обичаи;
3) престъпления срещу човечеството;
4) геноцид;

Спрямо националните съдилища, Трибуналът няма монопол върху преследването и съденето на всички нарушения на международното хуманитарно право в бивша Югославия. Той упражнява своите правомощия конкурентно на националните съдилища, но все пак има приоритет над тях и по всяко време на процедурата може да изиска да му бъде прехвърлена аферата.

На базата на информации, получени от страна на правителства, физически лица, международни и неправителствени организации, прокурорът има инициативата за наказателното следствие. За да стане ефективен, обвинителният акт трябва да бъде подтвърден от един от съдиите. Процесът може да започне само, когато обвиняемият физически присъства в Трибунала. На първото заседание, той трябва да пледира виновен или невинен.

Уставът на Трибунала гарантира спазването на принципите на справедлив процес според изискванията на международното право. Трибуналът поема разходите по адвокати на обвиняемите, чиито материални средства са недостатъчни. Към това трябва да се прибави принципът "невинен до доказване на противното", както и възможността за обжалване. Предоставени са и гаранции за това свидетелите да могат да дадат показанията си свободно и без външен натиск, като е възможно запазването в тайна на тяхната самоличност. Трибуналът има цял отдел, който осигурява помощ и защита на свидетелите преди по време и след престоя им в Съда.

След задържането си, обвиняемият е прехвърлян в специален департамент на трибунала, който има ролята на собствен предварителн арест, където той остава до края на процеса.

Максималното наказание, което може да бъде произнесено е доживотна присъда. Присъдите се изпълняват в някоя от страните, подписали договор с ООН относно това.

От датата на създаването си, Хагският трибунал е разглеждал дела срещу редица военнопрестъпници в бивша Югославия. В момента той се занимава с едно от най-големите и важни - делото срещу бившия президента на Югославия Слободан Милошевич.

Обвиненията на прокурора срещу Милошевич

Косово
Милошевич е обвинен в престъпления срещу човечеството и нарушения на военните норми и обичаи, които той е извършил чрез участието си, в периода от 1 януари до 20 юни 1999, " в криминални общи действия (заедно със съюзниците си), използвайки своите правни и фактически правомощия". Той и съюзниците му са обвинени в "планиране, подтикване и извършване на умишлена насилствена кампания срещу цивилни косовски албанци". Бившият югославски президент е директно отговорен и за "насилственото преселване на около 800 000 цивилни косовски албанци".

Хърватска
В периода от август 1991 и юни 1992, Милошевич е обвинен в участието на "криминални действия, чиято цел е да подтикне голяма част от хърватското и не сръбско население да напуснат повече от една трета от територията на Република Хърватска, за която е предвидено да бъде част от новосъздадена държава, доминирана от сърбите". Милошевич е отговорен за експулсирането на " около 170 000 хървати и хора с не сръбски произход", "за убийството на стотици не сърби и задържането на голяма част от тези хора при "нечовешки условия". Действията са били извършени на територията на Крайна, източна и западна Славония, болницата във Вуковар, където 255 души от различни категории (ранени, бегълци, членове на персонала) са били екзекутирани, след като са били " бити и измъчвани в продължение на часове сръбските сили".

Босна
Милошевич е обвинен в геноцид. В периода от 1 март 1992 до 31 декември 1995, той е обвинен в участието на "общи криминални действия" чиято цел е преследването и унищожаването на мюсюлмани и босненски хървати. В обвинителния акт се споменават убийствата в Сребреница и лагерите в Омарска и Кератерм, както и престъпленията в босненските общини и тези по време на окупацията на Сараево. Повече от 200 000 души за загинали във войната с Босна, която е била и най-унищожителната от всичките в бивша Югославия.

Адвокати - "приятели на съда amici curie": Стивън Кей (адвокатска колегия на Лондон), Михаил Владимиров (адвокатска колегия на Амстердам - освободен от съдията Мей поради липса на безпристрастност), Бранислав Тапушкович (адвокатска колегия на Белград).

Прокурори: Карла дел Понте, Джефри Найс, Дърк Райневелд, Хилдегард Вертц-Рецлаф
Юридически съветници: На 16 ноември 2001, Кларк и Ливингстон са назначени в полза на обвиняемия, но на 19 април 2002 за заместени от Зденко Томанович и Драгослав Огнянович.
През март 2000 г. е образуван международен комитет за защита на Милошевич, който се състои от адвокати на различни адвокатски колегии. Целта на комитета е да докаже невинността на бившия югославски президент в престъпленията, извършени на територията на Косово през 1998-1999 г.

Процедура:

22 май 1999 - прокурорът на Трибунала представя обвинението срещу Милошевич за престъпления срещу човечеството и нарушения на военните закони и обичаи.
22 януари 2001, съдията Хънт издава пълномощно за задържането на обвиняемия и задължава Югославия да се съобрази с Трибунала и неговите заповеди като извърши издирване на обвиняемите с цел тяхното откриване, като замрази имуществата им до тяхното влизане в затвора. Заповедта за арестуването е публично представена в момент, когато Карла дел Понте осъществява първата си визита в Белград, за да обсъди отношенията между страната и Трибунала.
31 март 2001 сръбската полиция се опитва да арестува Милошевич в резиденцията му в белградския квартал Дедине. Той е обвинен в злоупотреба с властта, нелеглни финансови операции и нарушения на наказателния кодекс.
1 април 2001 - Милошевич се явява пред сръбските съдилища.
След многочасови безрезултатни преговори, прокурорът на Трибунала настоява за незабавно прехвърляне на Милошевич в Хага. Това е осъществено на 28 юни 2001 и Милошевич е задъран в затвора на ООН.
3 юли - Милошевич се обявява за невинен. Той оспорва пред холандския съд легитимността на арестуването си и легитимността на Трибунала, който според него не е трябвало да бъде създаден чрез резлолюция на Съвета за сигурност, а чрез международен договор или решение на Общото събрание на ООН. Този аргумент е остранен от самият Трибунал още в първото му дело относно аферата Тадич.
Съдиите назначават приятели на съда, които да осъществят връзката между обвиняемия и съда. Искът на Милошевич e отхвърлен.
19 септември 2001, съдията Мей отказва на прокурора (Карла дел Понте твърди, че при появата си пред съда, Милошевич е показал достатъчно знания на английски и това е език, който той добре разбира) възможността някои документи да се предстявят на обвиняемия само на английски (както го изисква рагламента на Трибунала). Решението на съдията съвпада с предложението на "приятелите на съда".
27 септември 2001, прокурорът подписва ново обвинение срещу Милошевич, този път касаещо престъпленията, извършени по време на войната в Хърватска през август 1991 и юни 1992.
8 октомври 2001 - съдиите подтвърждават обвинението.
18 октомври 2001, прокурорът представя обвинение срещу Милошевич за престъпленията му в Косово.
Екипът на "приятелите на съда" настояват за незабавното освобождаване на Милошевич и го съветват да заведе дело пред Международния съд за легитимността на Хагския трибунал.
Трибуналът назначава и двама юридически съветници (Кларк и Ливингстон) в полза на Милошевич (16 ноември 2001).
12 ноември 2001, Карла дел Понте депозира нов обвинителен акт за престъпленията, извършени в Босна в периода 1991-1995.
Адвокатът Томанович ("приятел на съда") отхвърля юридическите съветници, назначени от Съда, под предлог, че Милошевич не е изказал нужда от тях.
23 ноември 2001, съдията Мей подтвърждава обвиненеието за Босна, за което се предполага, че Милошевич ще пледира невинен.
Съдът решава, че процесът ще бъде разделен на две - решение, което Карла дел Понте иска да обжалва.
20 декември 2001, Милошевич се обръща към Европейския съд за правата на човека срещу решението на холандския съд, че не е компетентен да се произнесе по иска на Милошевич.
Апелативната камера на Трибунала решава да не разделя процеса на две, а да го обедини в един - делото Милошевич е определен да започне 12 февруари 2002.

Процесът:

12 февруари 2002 - начало на процеса с представяне на стратегията на обвинението и подробен анализ на престъпленията, извършени в Босна, Хърватска и Косово. В продължение на 4 часа Милошевич излага своето становище по обвиненията, говорейски с тон, подобаващ на изказване от политическа трибуна.
Следва интервенция на редица свидетели (Махмут Бакали - косовски депутат, Халит Барани - член на Демократичената лига в Косово, Бесник Соколи и др.).
1 март 2002 - тайно заседание на Трибунала.
10 април 2002 - Съдът дава срок от една година да се представят доказателствата по делото.
Друга група от хора са извикани да дадат свидетелски показания (Ибрахим Ругова, Ратомир Танич, Ерик Бакар - член на френски лекарски екип).
На 26 юни 2002, Съдът издава нареждане за пълен медицински преглед на здрасвословното състояние на обвиняемия. Един от адвокатите дори изказва скептицизма си относно процеса, поради честите заболявания на Милошевич.
Докладът, изготвен в края на юли заключава за "серизни рискове от сърдечни проблеми" на обвиняемия.
Възстановяването на заседанията на Трибунала започва с нова серия от свидетели : Кърт Волебек (бивш министър на външните работи на Норвегия и екс председател на Организацията за сигурността и съдействието в Европа), Джон Кросланд (полковник), Мерита Дедай (която свидетелства за убийствата в Джаковица).
Междувременно Прокурорът Найс води преговори за появата на други свидетели. Бившият югославски президент Зоран Лилич (1993 - 1997) е идвал веднъж в Трибунала, но е настоявал това да остане конфиденциално. От своя страна, в едно от интервютата си, Карла дел Понте заявява, че показанията на Ричард Холдбрук също за възможни.
Обвинен за редица убийства в затвора в Дубрава (в северозападната част на Косово), Милошевич е изправен пред бивш комендант от АОК и журналист от BBC.
Тази част на процеса отнема 7 месеца, през които са разпитани 124 свидетели и са разгледани близо 400 документа, с цел да се докаже виновността на Милошевич. Главата на делото за Косово е приключена на 11 септември 2002 г.

На 26 септември 2002 г. започва втората фаза на процеса - обвиненията по престъпленията, извършени в Босна и Хърватска в периода от 1991 - 1995. Множество свидетели ще бъдат извикани да дадат показания срещу Милошевич - 71 за Хърватска и 106 за Босна. Но голямата трудност, пред която ще са изправени съдиите, се състои в доказването на личната отговорност на Милошевич, тъй като по време на действията той не е бил президент нито на Босна, нито на Хърватска, а на Сърбия и на Югославия, докато двете държави - Босна и Хърватска - се прогласяват за независими още през 1992.
На 5 октомври свидетелства хърватският президент Стипе Месич (първият действащ държавен глава, появил се пред Трибунала) срещу иска за анулирането на обвинението срещу генерал Бабетко, бивш шеф на генералния щаб на хърватската армия, отговорен за убийствата на стотици босненци и хървати по време на военните действие през 1993 г.
Месич свидетелства в полза на обвинението.