Хипермаркети готвят протести, ако държавата не ги отвори на 12 април (Обновена)

Хипермаркетите за нехранителни стоки, с площ над 300 квадрата, обявиха в сряда, че са готови на гражданско неподчинение и протести, ако държавата не отвори магазините им на 12 април, както в момента е  разписано в последната заповед на здравния министър Костадин Ангелов. Това стана ясно от писмо, изпратено до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Марияна Николова, министри и Националния оперативен щаб. Депешата е подписана от 12 търговски вериги. По-рано Сдружението за модерна търговия, което обединява най-големите търговци в страната, настоя моловете и големите ритейл паркове в страната да бъдат също отворени от 12 април, вместо от 1 май.

Настоява се за "равнопоставеност"

"В условията на развиваща се пандемия всички бизнеси би следвало да бъдат равнопоставени, а в настоящата ситуация някои са облагодетелствани за сметка на други на принципа на своята търговска площ. В тази връзка възниква и въпросът как беше изчислено, че магазин с площ 300 кв. м може да работи и е безопасен, а магазин с площ 301 кв. м трябва да бъде затворен и е опасен за разпространението на вируса", посочват в писмото си търговските вериги. 

Веригите добавят, че в момента за снабдяване с нехранителни стоки, клиентите се насочват към други търговски обекти, които успешно продават същия асортимент. "Това води, освен до струпване на хора, но и до нелоялна конкуренция – за тях има допълнителни приходи от продажба на продукти от нашата номенклатура, за сметка на нашата невъзможност да продължим дейността си", отбелязват още хипермаркетите. 

Хипермаркетите заключават, че е крайно наложително всички мерки, които са дискриминационни и нарушават грубо правилата на равнопоставеност и конкуренция между

отделните стопански субекти, да бъдат преустановени и всички участници на пазара да бъдат третирани еднакво. 

"В противен случай ще бъдем принудени да предприемем активни действия за масово отразяване на нашата позиция, като не изключваме и възможността за организиране на протести и различни форми на гражданско неподчинение", уточняват те.

За година моловете са без дейност 100 дни

"Положението е особено тежко за ритейлърите, които имат магазини в големите търговски центрове тип "мол" и "ритейл парк" и най-вече за тези с обекти единствено в тях. През последната година тези търговски центрове бяха затворени за приблизително 100 дни, включително и в периодите, в които се реализират най-големи обороти като Коледа. В резултат на това търговците в тях регистрираха огромни спадове на приходите и бяха принудени да освобождават служители", добавят от СМТ. Това е и основния им мотив за отваряне на тези центрове от 12 април, а не от 1 май.

По принцип ритейл парковете са алтернатива на моловете предимно в големи градове извън столицата или в близост до тях. Това са едноетажни търговски обекти, групирани около общ паркинг и предлагащи разнообразни стоки и услуги за потребителите. Типични примери за такива паркове са Jumbo Plaza Retail Park в София и Retail Park в Пловдив. Обикновено предлагат до 5000 кв. м отдаваема площ.

Търговците предупреждават, че ново удължаване на затварянето на големите нехранителни магазини и на търговските центрове неминуемо ще доведе до верижно влошаване на финансовото състояние на много компании в сектора, до ръст на междуфирмената задлъжнялост и на безработицата, тъй като "евентуално освобождаване на служители би осигурило възможност за запазване на функционирането на бизнеса и на положителни резултати".

Търговците са категорични, че отварянето на обектите от 12 април ще има "верижен" положителен ефект. В противен случай ще има изключително тежки икономически последствия не само за търговците, но и за всички компании, свързани с ритейл сектора – доставчици на стоки, логистични, охранителни и фасилити мениджмънт фирми и т.н, твърдят от сдружението

"Всички те са поставени в шокова ситуация, тъй като разходите на компаниите остават в почти пълния си размер, а в същото време приходите им са редуцирани почти до нула", се казва в позицията. В не ясе припомня, че заради пандемията растат и разходите заради допълнителни разноски за дезинфекция.

От 18 март насам големите нехранителни магазини над 300 квадрата работят като на паркингите си са поставили каталози с продуктите си. Без да влизат в магазините, клиентите избират стоки, която заплащат в шатри на паркингите.

На 25 март икономическият министър Лъчезар Борисов издаде заповед за отварянето им с известни ограничения, която просъществува 5 часа и след намеса на премиера Борисов заради реакция от ресторантьорския бранш, те бяха отново затворени.

Може да има негативен ефект и върху държавния бюджет

Ако ограниченията върху ритейл сегмент продължат, ще се стигне и до негативни ефекти и за държавния бюджет, предупреждават още СМТ. От една страна щели да се намалеят приходите в него, тъй като компаниите в този бранш работят напълно "на светло" и плащат данъци и осигуровки върху реалните си приходи и възнаграждения на служителите.

Вторият е, че се увеличат бюджетните разходи, тъй като когато бизнесът на тези компании е на практика затворен и не генерират оборот, те са принудени да освобождават служители или да ги пускат в неплатен отпуск и затова е нормално да очакват компенсации от страна на държавата. От СМТ припомнят, че в ритейл сектора са заети над 10 000 човека и мерките засягат повече от 10 000 домакинства.

От СМТ отново настояха за "справедливо третиране на всички търговски компании, независимо дали са малки или големи, като се осигури подпомагането им равнопоставено".

Затова настояват обхвата на мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП" през НАП, която предвижда подкрепа за затворени малки и средни предприятия в размер на 10% от оборота без ДДС, да бъде разширен и към големите компании. И още обхватът на мярка "Подкрепа за средни предприятия по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" също да бъде разширен към големи предприятия.

Да се разшири обхватът на програма "Запази ме", (по която държавата плащат по 24 лева на ден на работници и служители в неплатен отпуск), като в нея да могат да бъдат включени и служители на затворени обекти, които към момента нямат право на компенсации по мярката. В детайли, става въпрос конкретно за юристи, финансисти, служители за дистанционно обслужване на клиенти, охрана, поддръжка и така нататък.

Настоява се и за редуциране на данък сгради и такса смет за периода на затваряне на обектите, а също и за замразяване на данъчните плащания за периода на затваряне на обектите. Иска се и освобождаване на засегнатите компании от данък печалба за 2021 година.