Омбудсманът Константин Пенчев:

Хората с увреждания са оставени на грижата на НПО, нямаме дори правна уредба

Сн. БГНЕС

По данни от последното преброяване от 2011 г., хората с различна степен на функционален дефицит в страната са половин милион души.

Според европейската статистическа служба Евростат почти половината от българите с увреждания (45%) са се отказали преждевременно от учене, докато в Европа средно те са 22 на сто. Според българското изследване не са обхванати децата и младежите, настанени в социални домове и други институции.

55 процента от българите с увреждания живеят на границата на бедността и социалното изключване.

На форум "Промени ли се светът на хората с увреждания", организиран от фондация "Светът на Мария" по повод двегодишнината от ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, политици и общественици дискутираха в четвъртък качеството на живот и достъпа до публични услуги за хората с увреждания в България.

Подкрепата за хората с увреждания у нас идва най-често от неправителствения сектор, от хора, които имат близки или роднини с увреждания, или самите те са пострадали, а държавата дори не се е погрижила още дори за правната уредба, каза на форума омбудсманът Константин Пенчев.

Пенчев отбеляза, че градската среда е видимо недостъпна, включително и повечето улици в самия център на София. Дори сградата на парламента не е напълно достъпна, каза той.

Омбудсманът допълни, че в повечето училища няма асансьор и децата с увреждания са изправени пред риск от отпадане от системата на образованието. Той даде пример с училище, в което след сигнали до институциите било разпоредено при класа, в който било единственото дете в инвалидна количка в училището, да идват учителите, вместо учениците да обикалят кабинети, както останалите.

Пенчев призна, че за адаптирането на градската среда трябват средства, но посочи, че да се приведе поне законодателството в унисон с разпоредбите на Конвенцията, не струва много.

Той призова да отпадне институтът за поставянето под запрещение в Гражданско-процесуалния кодекс, и коментира, че законодателството в това отношение е на нивото на уредбата от времето непосредствено след Освобождението.

Депутатът от ГЕРБ Цецка Цачева обаче посочи, че преди да се премахне този институт, първо е добре да се приведат в съответствие с Конвенцията всички останали закони, които засягат правата на хората с увреждания – образователни, здравни, социални и др.

"Промяната е процес, не може да се случи изведнъж, колкото и конкретни мерки да се вземат", каза тя и допълни, че светът на хората с увреждания се променя, но бавно.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров съобщи, че социалното министерство е разработило концепции по всеки от членовете на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и е идентифицирало секторите, в които се налагат законодателни промени.

Само 22 процента от хората с увреждания работят

Едва 22 процента от хората с увреждания у нас работят. Това показват данни, цитирани от президента Росен Плевнелиев. Делът на заетостта при хората без увреждания е значително по-висок – 59 на сто, а по данни на Евростат, в Европа работещите хора с увреждания са над 45 процента.

Това означава, че при хората с увреждания рискът от социално изключване е почти три пъти по-висок, посочи Плевнелиев.

Според президента е необходимо да се улесни достъпът на хората с увреждания до транспорта, публичните институции, до информационните и комуникационните технологии, стоки и услуги, както и до системата на образованието, за да могат те да се интегрират в обществото и да реализират потенциала си на пазара на труда.

Столичният кмет обеща градският транспорт да стане достъпен

Трамвайната линия на бул. "България" ще бъде изцяло ремонтирана и ще стане достъпна за хора с различни увреждания, съобщи кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова на форума.

"Пероните ще са подходящи за хора с колички, за хората със зрителни проблеми ще има електронни информационни табла със звукова сигнализация", обясни тя. Аудио модул ще бъде инсталиран на 600 електронни табла по спирките в града.

По думите на Фандъкова, всички ремонти, които общината изпълнява, се съобразяват със законовите изисквания за достъпност.

Столичната община предвижда да пусне и 50 нови тролеи, 20 трамвая и 126 автобуса, оборудвани със съоръжения за улеснение на хората с увреждания. Тролеите ще бъдат снабдени и със звукова сигнализация.

Те са ниско подови с платформи за хората с инвалидни колички. Отделно тролеите ще имат звукова сигнализация за хората с намалено зрение.

Половината от детските градини в София имат готовност да приемат деца с различни увреждания, каза още Фандъкова. По думите ѝ, в 55 от детските градини в София има асансьор и адаптиран санитарен възел, а още 44 заведения са частично достъпни.

Все още са малко обаче училищата, достъпни за деца с увреждания.

В столицата работят 24 общински социални центъра, които осигуряват услуги за социална интеграция и подкрепа за деца и възрастни с увреждания.

Общината предвижда до края на тази година да разкрие и дневен център, който ще се намира в район "Възраждане" и ще разполага с 50 места за рехабилитация и терапия на възрастни с увреждания.

Към днешна дата, Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е подписана от 141 държави, от които 25 са членки на ЕС.

Конвенцията измества фокуса от медицинския подход на закрила за хората с увреждания и насочва държавите към социален подход, основан върху правата на човека.

Хората с увреждания в Европа са близо 80 милиона души.

Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?