Идеите на Масларова ще струват на бюджета 2,8 млрд. лв.

До седмица ще са ясни приоритетите на бюджета за догодина, съобщи зам.-финансовият министър Кирил Ананиев на заседание на социалната комисия в Народното събрание във вторник, на което бяха обсъдени вариантите за политиката по доходите и очаквания от тях ефект в разходната и приходната част на бюджета.

Ананиев съобщи, че в подготвяната макрорамка на бюджета за догодина е била заложена инфлация от 3,9% в края на годината и 3,7% средногодишна инфлация. Цифрите ще претърпят корекция заради последиците от наводненията и в Министерството на финансовите очакват инфлацията да надхвърли 5%.

Брутният вътрешен продукт (БВП) ще бъде около 45 млрд. лв. Разходната част ще е около 40%, от които 34% ще са социалните разходи (което е 13% от БВП).

Ако се вземат предвид всички предложения на социалния министър Емилия Масларова за политиката по доходите, социалните разходи ще станат половината от всички, което едва ли е възможно,  подчерта Ананиев.

Според изчисленията това означава около 20% от БВП, което е със 7% повече от социалните разходи за тази година. 7% правят около 2,8 млрд. лева.

По предварителна преценка в този случай само бюджетът на социалното ведомство трябва да бъде увеличен с 500 млн. лв.

Кирил Ананиев припомни предложенията за намаляване на осигурителната тежест с 6%, което ще доведе до 630-650 млн. лв. по-малко приходи в НОИ, 180 лв. необлагаем доход и 160 лв. минимална работна заплата, въвеждане на тристепенна скала на облагане на доходите със ставки 20 – 22 - 24%.

Зам.-финансовият министър допълни, че към момента основният акцент в социалните разходи трябва да бъде индексирането на пенсиите, тъй като доходите на хората от третата възраст значително изостават в сравнение с ръста на заплатите.

При положение, че бюджетните заплати бъдат увеличени с 5-6% от 1 юли, реалният им ръст ще бъде около 5% заради увеличаването на необлагаемия минимум. Същевременно пенсиите ще нараснат само номинално с 6.1% от януари, но тяхната индексация ще бъде “изядена” от инфлацията и реалният ръст ще бъде много по-малко, обясни той.

Кирил Ананиев: Нямаме възможност за голяма маневреност в бюджета

Според зам.финансовия министър Кирил Ананиев нямаме възможност за голяма маневреност в бюджет, за който експертите на финансовото министерство не очакват преизпълнение на приходната част в досегашните размери.

Зам.-министърът допълни, че в бюджета за 2006 г. трябва да бъдат заложени средства за евроинтеграция, обезщетенията за природните бедствия, които няма да могат да бъдат покрити през 2005 г., реформирането на съдебната и здравната система, както и за създаване на интервенционна агенция към земеделското министерство, което също е ангажимент по линия на членството в ЕС.

От своя страна Масларова подчерта, че на този етап в разчетите са влезли 99,9% от заложеното в коалиционното споразумение, като, разбира се, не са отчетени разходите за преодоляване на щетите от тазгодишните бедствия и увеличените цени на енергоносителите.

Според нея по програмата за заетост социалното министерство ще поиска увеличение на средствата от 204 млн. лв., отпуснати тази година, на 296,6 млн. лв.

Ако индексирането на пенсиите се извърши от 1 януари, вместо от 1 юли догодина, и преизчисляването бъде направено по методиката 25% от прогнозната инфлация и 75% от ръста на осигурителния доход, ще са нужни допълнително 89,6 млн. лв., каза Масларова.

Ако осъвременяването бъде по формулата 50% от инфлацията и 50% от ръста на осигурителния доход, ще трябват 124,6 млн. лв. повече. В този случай ръстът на пенсиите ще е 6.1%.

Масларова повтори и другите моменти от политиката си по доходите и социалните грижи – възможността за откупуване на трудов стаж не само от висшисти, увеличение на детските надбавки от 18 на 20 лв., а за дете инвалид – от 36 на 40 лв., подпомагане на около 400 хил. души с увреждания, изплащане на социални помощи за деца под формата на такси за ясли или детски градини.

Масларова препотвърди и намерението за продължаване на възможността за откупуване на необходимите 5 точки за пенсиониране, като това вече няма да важи само за хората с висше образование. Според председателя на Националния осигурителен институт (НОИ) Йордан Христосков това няма да повлияе сериозно на средствата за пенсии.

“Откупуването” на точки за пенсия се отнася за 50 хил. души

По данни на института, това ще засегне около 51 хил. души, от които 13 хил. все още работят и е възможно да не поискат да се пенсионират. Същевременно в бюджета ще влязат средства, когато те заплатят накуп осигуровките си за тези 5 точки.

Христосков обърна внимание на факта, че в момента фонд “Пенсии” в НОИ има дефицит от 600 млн. лв. заради промяната във формулата за изчисляване на пенсиите.

Той изрази скептицизъм, че намаляването на осигурителната тежест ще извади още фирми на светло и ще ги накара да вдигнат заплатите и да плащат осигуровки, защото бизнесът, по думите му, е изцеден докрай. По думите му това е в резултат на предишните мерки като въвеждане на минимални осигурителни прагове и задължението за регистрация на трудовите договори.

Същевременно междуфирмената задлъжнялост е около 40 млрд. лв. и всеки освободен лев на фирмите би се насочил към намаляването ѝ, каза Христосков.

Председателят на НОИ допълни още, че към момента се очертава около 60-70 млн. лв. излишък в института, който би могъл да се използва за частична 13-та пенсия. По изчисления на финансовото министерство за коледна добавка към пенсиите са необходими около 120 млн. лв.

Христосков за пореден път настоя за създаването на буферен пенсионен фонд, така наречения в коалиционното споразумение “Сребърен”, който да реагира при дефицит в пенсионния фонд. По думите му обаче, за това е необходим солиден първоначален капитал от поне 1.1 млрд. лв. Според предизборните програми на управляващите партии, такъв фонд може да бъде създаден от приватизация и от средства от бюджетния излишък.

Председателя на НОИ повтори и идеята си за промяна на разпределението на осигурителната тежест като държавата и работодателите си поделят по 35%, а работещите плащат 30%. Това и в момента на практика се прави, тъй като бюджетът всяка година покрива дефицита на НОИ във фонд “Пенсии”, обясни Христосков.

Според намеренията на правителството, през 2006 г. осигурителната тежест ще се разпределя между работодател и работник в съотношение 65:35, докато в момента съотношението е 70:30.

Председателят на НОИ допълни още, че оптималното вдигане на осигурителният таван е 1500 лв. Над тази сума разходите за администриране се изравнявали с постъпленията от повишението. В момента таванът е 1300 лв.

Увеличението обаче ще доведе до нарастване на максималната пенсия с 35 лв. до 455 лв, тъй като тя е 35% от максималният осигурителен доход. Обмисля се и повишение на минималният осигурителен доход, който в момента е 220 лв.

Христосков допълни още, че съществува вариант за увеличение на минималното и максималното обезщетение за безработица. В момента те са съответно 80 и 130 лв. Намерението е горната граница да се изравни с минималната работна заплата. Това са хора, които временно са без работа, но те трябва да поддържат своя статус и да си търсят нова работа, обясни той.

Подобни са и мотивите за нарастване на обезщетението при отглеждане на дете, като в момента се обсъждат два варианта – процент от доходите на майката или процент от минималната работна заплата. Според Йордан Христосков сумата най-вероятно ще се доближи до минималната работна заплата. Преди дни социалният министър Емилия Масларова прогнозира, че по време на майчинството ще се получават 80-90% от минималната работна заплата.